За първи път проучване показва, че градското земеделие предлага добиви толкова високи както земеделието на открито.
Градското земеделие е във възход в Европа. От 2021 г. в град Рьозеларе в Белгия в огромен склад от 9 000 квадратни метра се отглеждат плодове и зеленчуци на вертикални системи, с много LED осветление, резервоари за възстановяване на дъждовна вода, всичко това се отоплява от пещ за изгаряне на отпадъци. Колосален проект, подкрепен от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).
В Париж наскоро отвори врати най-голямата градска ферма в Европа: 14 000 квадратни метра култури, южно от френската столица, обещаващи производство от 320 тона плодове и зеленчуци годишно… Двадесет метра над земята!
По същия начин храна се произвежда в центъра на Севиля в Испания, в Болоня в Италия, в Берлин в Германия.
„ Въпреки нарастващата му популярност, все още има много неща, които не знаем за градското земеделие, дали добивите са подобни на конвенционалното земеделие или дори какви култури се отглеждат обикновено “, каза Флориан Пайен в изявление Earth’s Future .
Анализирайки 200 проучвания по темата, проведени в 147 града в 53 държави (главно в Европа), учените успяха да покажат за първи път, че добивите в градското земеделие са подобни или дори по-високи от тези на конвенционалното земеделие, съобщава euractiv.
Контролирана среда
Градските ферми обхващат много практики. Изследователите правят разлика между „зелени“ пространства, тоест култури на открито в общи градини; и „сиви” пространства, над земята, в рамките на градската инфраструктура (навеси, покриви, фасади и др.).
Въпреки че тези две среди не показват значителни разлики по отношение на добивите, изследователите са идентифицирали практики, които се представят по-добре от други в рамките на „сивите“ пространства.
Хидропониката, например, най-съвременна техника, която замества почвата с вода, е особено ефективна за домати, чиито добиви се умножават по три в сравнение с конвенционалните култури. Броколите или кейлът също се поддават много добре на вертикално отглеждане.
Също така възможността за пълен „ контрол “ на тези среди (яркост, температура, хигрометрия) прави достъпно ускоряването на циклите на растеж и производството на няколко реколти годишно, като същевременно се избягват природни опасности (екстремно време, насекоми вредители). Това механично води до по-високи добиви.
Най-впечатляващите резултати са при производството на краставици и корнишони в градовете – близо пет пъти по-високи добиви (17 кг/кв.м) от това в провинцията (3,8 кг/кв.м).
Изследователите обаче наблягат върху факта, че някои зеленчуци или плодове не са подходящи за определени видове градско отглеждане – като ябълкови дървета, които трудно могат да бъдат подредени вертикално под навес, отбелязва Флориан Пайен.
Авторите разпознават друга слаба точка в градското земеделие, особено в „сивите“ пространства: разходът на енергия, често е значителен в тези изкуствени среди, покрити с технологични и цифрови инструменти. Следователно общият въглероден отпечатък остава да бъде проучен, както и рентабилността на структурите.
Приближаване на градските жители до производствените обекти
Тъй като световното градско население расте неумолимо , изследванията трябва да продължат, според авторите, за да се оцени капацитетът на градското земеделие да изхранва населението.
Днес между 15% и 20% от храната в света се произвежда в градовете.
„Използването на потенциала за производство на храна в глобалните крайградски райони само по себе си може да изхрани на местно ниво около 30% от световното градско население, макар и с вариации между различните региони на света “, обясняват учените въз основа на скорошна работа. Според тях „ производството на храна в градовете се очаква да бъде по-устойчиво от конвенционалното земеделие поради късата му верига на доставки до градските жители и диверсифицираните селскостопански дейности.»
През 2020 г. Европейският съюз създаде първия Европейски форум за градско земеделие (EFUA), насочен към подкрепа и финансиране на тези практики.
