От скромното начало през 1926 г. до мащабния юбилей през 2026 г. – разказ за един век иновации, международни партньорства и пътя на България към сърцето на европейския пазар
От 16 до 25 януари 2026 г. Берлин отново се превръща в глобална столица на селското стопанство за юбилейното 100-тно издание на Международната зелена седмица (Grüne Woche). Предстоящото изложение ще бъде водеща арена за решаване на най-критичните въпроси в сектора, като в рамките на форума, от 14 до 17 януари, ще се проведе и Глобалният форум за храните и земеделието (GFFA) под мотото „Вода. Реколти. Нашето бъдеще“.
Политическият диалог на GFFA ще се съсредоточи върху устойчивото управление на водните ресурси, синята биоикономика и адаптирането на реколтите към климатичните промени. Земеделските експерти ще дебатират по четири ключови стълба: устойчиво използване на водите в земеделието, укрепване на „синята“ биоикономика (аквакултури и морски ресурси), намиране на конструктивни решения при конкурентното потребление на вода и подобряване на международното управление на водите. Успоредно с това, панаирните зали ще представят иновации в „умното фермерство“ (Smart Farming), кръговата икономика чрез новата платформа „ZERO“ и бъдещето на регионалното производство в ерата на изкуствения интелект.
Но за да разберем мащаба на този „глобален център на агробизнеса“, трябва да се върнем век назад – към времената, когато всичко започва от един обикновен пазар и няколко вълнени палта. Ето как се изкова историята на най-значимото земеделско събитие в света:
Всичко започва от лоденовите палта
Когато в края на XIX век Германското земеделско дружество (DLG) провежда зимните си конференции в Берлин, характерното зелено облекло доминира в градския пейзаж в продължение на цяла седмица. По същото време търговията и индустрията започват да предлагат специализирани стоки и консумативи за сектора директно на улицата в района на събитието. Тъй като тази нерегламентирана търговия придобива все по-мащабни форми, фермерът Ханс-Юрген фон Хаке, по това време служител в Берлинското туристическо бюро, дава идеята през 1926 г. конференцията за първи път да бъде обвързана със земеделско изложение на „Кайзердам“. Така се ражда „Зелената седмица“ (Grüne Woche) – термин, за който се смята, че е измислен от журналистите.
Тази стъпка среща пълно одобрение. Преди това конните състезания, изложбите на дребни животни, пазарът на семена и ловните изложения са били разпръснати из целия Берлин. За първи път те са представени компактно на площ от 7 000 кв. м в една радиозала и една автомобилна зала, привличайки над 50 000 посетители още в първата си година. По това време германската столица все още е използвала една пета от територията си за земеделие и градинарство. В града е имало 45 000 коня, 25 000 прасета, 21 000 млечни крави и над половин милион домашни птици, а 200 000 берлинчани са притежавали малки семейни стопанства (алотаменти).
Най-впечатляващият експонат на първото изложение е бил универсален трактор с железни колела и мощност 100 к.с. Четириметровото „чудовище“ с колела, високи колкото човешки ръст, се е приемало като ясен знак за началото на мащабната механизация в селското стопанство.
Постижения в науката и технологиите
През следващите години „Зелената седмица“ се развива стремително, превръщайки се в трибуна за премиерите на най-новите научни и технически постижения. През 1928 г. е представена машина за проследяване на стъпки, проектирана да докаже, че кучетата следват единствено човешките отпечатъци, а не миризмата. По време на петото издание през 1930 г. истински фурор предизвиква огромна машина за освежаване на яйца, в която 5000 яйца се въртят в кръг, за да се запазят свежи по „естествен“ начин за повече от година.
През 20-те и 30-те години на миналия век иновации като гюмови доилни инсталации, верижни трактори или по-продуктивни сортове зърнени култури от известни селекционери неизменно се радват на голям интерес. През 1935 г. запазената марка, създадена от Вилхелм Хьолтер – стилизирани жълти класове на зелен фон – се превръща в официален символ на изложението.
След като през 1938 г. събитието е отменено заради епидемията от шап в Германия, година по-късно „Зелената седмица“ отваря врати за последен път преди войната, поставяйки акцент върху тема, която е актуална и днес. Специална и силно забележима атракция е бил „часовникът на храненето“ – устройство, програмирано за пестене на калории, което автоматично е давало съвети за здравословни ястия. Например, вместо пушени свински ребра, часовникът е препоръчвал апетитно зеленчуково плато с подробен списък на съставките.
„Зелената седмица“ в годините на нацистката пропаганда
След идването на националсоциалистите на власт на 30 януари 1933 г. (съвпадащо с провеждането на изложението под името „Зелена седмица на спорта и развъждането на животни“), режимът само за няколко седмици поставя целия панаирен и изложбен сектор в Германия под пълен контрол. С назначаването на Йозеф Гьобелс за „Райхсминистър на народното просвещение и пропагандата“, за Берлинския панаир започва нова ера. Чрез поредица от закони през 1933 г. изложбеното дружество е лишено от всякаква отговорност върху съдържанието на събитията, като те преминават под прякото държавно управление на Министерството на пропагандата.
Ефектите от това стават видими още по време на 39-ото пътуващо изложение на Германското земеделско дружество (DLG) през май 1933 г. Дори това последно самостоятелно изложение на DLG (преди дружеството да бъде принудително влято в структурата на „Райхснерщанд“ – имперското съсловие на производителите) е изцяло доминирано от нацистката аграрна политика. Под лозунга „Кръв и земя“ (Blut und Boden) се преследват идеологически и експанзионистични цели.
На „първата Зелена седмица в новата държава“ през 1934 г. е обявена целта за пълно самозадоволяване на Райха (автаркия) и прекратяване на вноса на храни и фуражи. Тази мярка има за цел да пренасочи валутните ресурси, използвани дотогава за внос, към превъоръжаване на страната.
От този момент нататък идеолозите на движението „Кръв и земя“, като министъра на земеделието Валтер Даре, определят облика на изложението. Националсоциалистите оставят своя отпечатък върху общо пет издания на „Зелената седмица“ (1934–1937 и 1939 г.). През 1938 г. събитието е отменено поради разразилата се епидемия от шап. По време на последното издание през 1939 г. гордо е обявено, че нивото на самозадоволяване с хранителни продукти е по-високо от това през 1914 г. – ясен сигнал за предстоящата война, която впоследствие слага край на изложенията в панаирния център за дълъг период.
Ново начало с картонени салами и шунка
След години на война, глад и разруха, Централната асоциация на малките стопани, заселниците и собствениците на земя възражда „Зелената седмица“ в края на лятото на 1948 г. с невероятна гражданска смелост. При изключително тежки условия 59 изложители представят своите експонати пред берлинската публика. По това време трите западни сектора на Берлин разполагат с електричество само между 23:00 и 01:00 ч. през нощта и от 09:00 до 11:00 ч. сутринта, страдайки от съветската блокада на всички сухопътни и водни пътища. В деня на откриването на изложението например, 250 британски и 357 американски самолета доставят провизии от всякакъв вид в западната част на града в рамките на едно денонощие.
Плодове и зеленчуци, като например краставица с тегло 3,3 кг или тиква, тежаща 40 кг, се превръщат в истински атракции на изложбените площи – те представляват недостижими съкровища за много берлинчани в тези времена на глад и дефицит. Разплодната свиня „Дора“ от Кройцберг, заедно със своите прасенца, кара посетителите да мечтаят за шунка и сланина, но реалността е сурова – шунките и колбасите, окачени на някои от щандовете, за съжаление са направени само от картон.
Аденауер се възхити на холандската зеленчукова пирамида
Новото начало вече е факт. От 1949 г. управлението на изложението се поема от държавната компания „Берлински изложения“. През 1950 г. „Зелената седмица“ е отменена поради мащабни строителни дейности, но през 1951 г. международният характер на форума бележи истински възход. Тогава далновиден изложител от Нидерландия представя пред изумената публика апетитни зеленчукови пирамиди. Те предизвикват възхищението дори на федералния канцлер Конрад Аденауер. От този момент нататък броят на чуждестранните изложители нараства непрекъснато.
„Зелената седмица“ винаги е била диктатор на тенденциите: още през 1953 г. пред експертите е представена инсталацията за биогаз „Дармщат“. Производителят рекламира дневен капацитет от 10 кубични метра биогаз – количество, напълно достатъчно за готвене, подгряване на вода и запарване на картофи за фураж в едно домакинство.
До 1961 г. изложението е изключително притегателно за фермерите от бившата ГДР. Между 30 и 50 процента от посетителите редовно намират път до Радиокулата в Берлин, въпреки значителните препятствия по границите на секторите. През 1954 г. за първи път е премината границата от половин милион посетители, които изпълват вече деветте халета с обща площ от 30 000 квадратни метра.
Интернационалност по време на Берлинската стена
Първото изложение след изграждането на Берлинската стена (13 август 1961 г.) се превръща в силен стимул за организаторите да докажат жизнеспособността на събитието въпреки изолацията. За първи път форумът получава името „Internationale Grüne Woche Berlin ‘62“ (Международна зелена седмица Берлин ‘62) и се провежда под патронажа на федералния президент Хайнрих Любке.
Почти половината от общо 669 изложители пристигат от чужбина. По това време общо около 50 държави — предимно от Западна Европа, но също и САЩ, Канада, Израел, Мароко и Ливан — вече са си осигурили постоянно присъствие на изложението. Над 438 000 посетители консумират 100 000 пинти вино, изяждат 300 000 ябълки и се подкрепят с 65 000 порции кисело мляко от германския щанд, превръщайки „Зелената седмица“ през 1962 г. в пълен успех. На френския щанд дори се стига до недостиг на провизии: до края на изложението са отворени и изконсумирани над 54 000 стриди.
Ръст чрез специализиран фокус
През следващите години „Международната зелена седмица“ в Берлин придобива все по-голямо значение по отношение на профилирането на изложителите. Концепцията започва да се базира все по-осезаемо върху трите основни стълба: хранително-вкусова промишленост, земеделие и градинарство. Огромна популярност набират специализираните изложения на актуални теми, националните щандове и индивидуалните регионални представяния. Нараства интересът и към съпътстващата техническа програма, която вече включва до 150 специализирани събития, сред които по това време е и международният конкурс за филми на земеделска тематика.
През 1971 г. концепцията е разширена с образователни и специализирани експозиции – например в областите на информационните технологии, риболова, горското стопанство и ландшафта. Докато през първите две десетилетия след Втората световна война основният приоритет е осигуряването на достатъчно храна за населението, впоследствие естетическата страна на храненето става все по-важна. Доказателство за това са инициативи като „Най-вкусно е от родината“, „Германският път на виното и пенливите вина“, кампанията на рибната индустрия „Апетит на борда“ и все по-мащабното присъствие на производители на цветя.
Същевременно германското земеделие и хранително-вкусова промишленост засилват усилията си за насърчаване на продажбите. Чрез директен контакт с потребителите, „Зелената седмица“ предлага специализирана информация и презентации за производството и преработката на селскостопански продукти. Това се демонстрира чрез разнообразни тематични изложения като „От зърното до хляба“, „Ползите от гората“, „Ечемик, хмел и малц“, „Сирена от Германия“ и „Екстензивно животновъдство“.
С откриването на Международния конгресен център (ICC Berlin), свързан директно с изложбените площи, броят на съпътстващите конференции нараства до над 250 на всяко издание. Форумът се обогатява допълнително през 1981 г. с първия „Международен форум за аграрна политика“, през 1982 г. с първите „Форуми за пресни продукти“ (за бързоразвалящи се стоки), през 1984 г. с първото издание на MultiServa за обществено хранене, а през 1986 г. и с първото „Федерално изложение за месодайни говеда“, последвано по-късно от специализирани прегледи на овце и тежковози (коне).
Нов разцвет след Обединението
1990 г. бележи началото на нов разцвет за „Зелената седмица“. След Обединението на Германия изложението отново става достъпно за всички посетители от близките региони, както и за съседните страни от Централна и Източна Европа. Въпреки че първоначално някои неща се организират импровизирано поради кратките срокове, от 1991 г. нататък петте нови федерални провинции, заедно със старите, нагледно демонстрират възможностите на хранително-вкусовата промишленост в първото общогерманско изложение. То е организирано съвместно от Централната агенция за маркетинг на германското земеделие (CMA) и федералните провинции.
Оттогава в програмата са добавени специализирани продуктови изложения с международно участие за бира, мляко, месо и колбаси, чай, билки и подправки, както и морски дарове – всички те се радват на огромен успех. На участниците в „Зелената седмица“ се предлага обширна съпътстваща програма с около 300 лекции, семинара и симпозиума. Сред тях ключови са „Международният форум за аграрна политика“ на Германския фермерски съюз и „Селскостопанският форум Изток-Запад“ на Федералното министерство на земеделието.
Традиционното изложение под Радиокулата (Funkturm) печели нови атрактивни елементи с провеждането на първото изложение FRUIT LOGISTICA през 1993 г. (от 2004 г. водещият световен панаир за международна търговия с плодове се провежда отделно), Изложението за земеделска техника, MultiServa, както и панаира за домашни любимци и растения „Heim-Tier & Pflanze“ (интегриран в „Зелената седмица“ от 1996 г.) и Биопазара (BioMarkt) през 1998 г.
Новото хилядолетие и темите на бъдещето
С приключването на разширението на Берлинския панаирен център до 160 000 кв. м през 1999 г., селскостопанският сектор на „Зелената седмица“ беше допълнен със сегментите „Животновъдство“ и „Възобновяеми ресурси“. С настъпването на новото хилядолетие изложението беше концептуално надградено с ориентирани към бъдещето теми като „Зелени пари“ и „Възобновяеми енергии“. През 2000 г. започна и историята на успеха на „Фермата приключение“ (Adventure Farm), която показва нагледно как работи модерното земеделие.
През 2008 г. „Зелената седмица“ беше обогатена от иновативни теми като „Мултиталантът дърво“ (Multitalent Holz) и „nature.tec“ – специализирано изложение за биоенергия и възобновяеми суровини. През същата година Федералната асоциация на германската хранителна индустрия (BVE) и Федерацията за хранително право и наука (BLL) се представиха за първи път под мотото „Енергия за живот – хранене и движение“.
На IGW 2012 посетителите за първи път имаха възможност да се впуснат в кулинарно пътешествие чрез формата „Обиколка на Германия“. Предишната обща германска палата (Палата 20) беше разширена в седем последователни изложбени зали. Оттогава регионалните специалитети – от крайбрежието до Алпите – се представят още по-автентично. Общо 14 федерални провинции демонстрираха храни и напитки от своите региони.
Страната партньор – в центъра на вниманието
През 2005 г. за първи път „Зелената седмица“ има официална страна партньор. Чешката република постави началото, последвана от Русия през 2006 г. с впечатляваща гама от специалитети от почти всички региони – от Санкт Петербург до далечен Сибир. „Зелената седмица“ през 2007 г., открита от германския канцлер д-р Ангела Меркел и председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, премина под знака на германското председателство на Съвета на ЕС. Като страна партньор през 2008 г., Швейцария представи специалитети от всичките си 26 кантона под мотото „Grüezi Berlin! Швейцария. Естествено.“. През 2009 г. Нидерландия, в ролята си на партньор, предложи „Качество от съседите“. Със своите 6000 кв. м площ Русия отново отбеляза най-мащабното чуждестранно участие в Берлин същата година, подчертано от посещението на тогавашния руски министър-председател Владимир Путин.
Унгария продължи традицията като страна партньор на IGW 2010. През 2011 г. Полша направи най-голямото си присъствие на изложението дотогава, впечатлявайки посетителите с кулинарни специалитети и слогана: „Polska tastes good!“. Страната партньор за 2012 г. – Румъния, призова гостите: „Разгледайте градината на Карпатите!“. През 2013 г. Нидерландия отпразнува своя 60-и юбилей на изложението с посланието „Качеството расте в Холандия“. Със слогана „ЕСТЕСТВЕНО Естония“ страната партньор през 2014 г. обърна внимание на чистата си природа за нуждите на земеделието и туризма. „Латвия – не бързайте“ бе препоръката на латвийския президент Андрис Берзинш при откриването през 2015 г., когато страната пое и председателството на Съвета на ЕС. През 2016 г. Мароко стана първата неевропейска страна партньор, посрещайки гостите в атмосферата на северноафриканска медина. През 2017 г. Унгария се представи под мотото „Богата на традиции, разнообразна, естествена“.
България в светлината на прожекторите: Страна партньор 2018 г.
2018 г. бе белязана от най-значимото участие на България в историята на „Зелената седмица“. Като първата държава от Югоизточна Европа, избрана за официална страна партньор, България представи своя аграрен потенциал под слогана „Вкусът на слънцето“ (A Flavor of Sun). Това ключово събитие съвпадна с началото на първото Българско председателство на Съвета на ЕС, което допълнително засили политическия и икономическия отзвук от представянето.
На площ от над 1200 кв. м в Палата 10.2, повече от 60 български изложители демонстрираха богатите традиции и иновациите в родното производство. Акцентът беше поставен върху висококачествени млечни и месни деликатеси, биологичен пчелен мед, вина от автохтонни сортове и световноизвестното българско розово масло. Културната програма с фолклорни изпълнения превърна българския щанд в една от най-посещаваните атракции, привличайки вниманието на над 400 000 гости.
По пътя към Световната среща на върха по земеделие
От 2008 г. успоредно със „Зелената седмица“ се провежда Глобалният форум за храните и земеделието (GFFA). Тази международна конференция по въпросите на селскостопанската и хранителната политика се организира от Федералното министерство на земеделието, храните и регионалната идентичност (FMAFRI) в сътрудничество със Сената на Берлин, Messe Berlin и асоциацията GFFA Berlin e. V.
Надграждането на Световната среща на върха по земеделие продължи по време на „Зелената седмица“ през 2009 г. с участието на висши представители от цялата верига на добавената стойност. Около 50 министри на земеделието – два пъти повече от предходната година – приеха поканата на тогавашния федерален министър Илзе Айгнер, за да стартират международна инициатива за защита на климата по време на Срещата на земеделските министри в Берлин през 2010 г.
Днес GFFA е неразделна част от „Зелената седмица“. Всяка година участници от сферата на политиката, бизнеса, науката и гражданското общество обсъждат ключови теми, обикновено в областта на продоволствената сигурност. Кулминацията на GFFA е Конференцията на министрите на земеделието в Берлин, провеждана в последния ден на форума. В нея ежегодно се включват около 70 министри и представители на международни организации като FAO, OECD, WTO и Световната банка. На 15-ия GFFA през 2023 г. фокусът на дискусиите беше темата „Трансформиране на хранителните системи: Глобален отговор на множеството кризи“.
Паузата заради пандемията: Две години без събитие на живо
„Зелената седмица“ през 2021 г. премина под знака на глобалната пандемия от коронавирус. За първи път в своята 95-годишна история изложението се проведе изцяло в дигитален формат. На 20 и 21 януари 2021 г. професионалната и широката аудитория имаха възможност да проследят безплатно над 100 участия по четири онлайн канала. През 2022 г. поради пандемичната обстановка „Зелената седмица“ изобщо не бе проведена.
Силно завръщане на живо
През януари 2023 г., след двугодишно отсъствие, „Зелената седмица“ се завърна в Берлинския панаирен център с над 1400 изложители от 60 държави. Общо около 300 000 посетители преминаха през изложбените зали. За първи път беше представена тематичната секция „по-зелен живот“ (greener living), фокусирана върху идеи и практически примери за устойчиво ежедневие. Наред с Федералното министерство на земеделието, свои специализирани изложения представиха и федералните министерства на икономическото сътрудничество и на околната среда. Петима федерални министри направиха свои обиколки на панаира, а сред високопоставените гости бяха Януш Войчеховски (еврокомисар по земеделието) и Микола Солски (министър на земеделието на Украйна).
Към бъдещето с нова бранд идентичност
В навечерието на изложението през 2024 г. Messe Berlin представи нова концепция на бранда. Оригиналното лого от 1935 г. беше адаптирано към изискванията на дигиталния свят, а името бе съкратено от „Internationale Grüne Woche“ на „Grüne Woche“. Новият слоган – „Глобалният център за агробизнес“ – подчертава световното значение на форума. На фона на националните фермерски протести относно субсидиите, „Зелената седмица“ 2024 г. отново послужи като важна платформа за диалог между политиците и индустрията.
Българските етерични масла станаха хит на “Зелена седмица Берлин’2025”
Федералният министър Джем Йоздемир приветства българските представители и отбеляза важността на културния и кулинарен обмен между държавите. Кметът на Берлин Кай Вегнер сподели впечатленията си от българската кухня, като акцентира върху традиционната ни баница, която му направи особено силно впечатление. Европейският комисар Кристоф Хансен отправи специални поздравления за цялостната организация на участието на България и изрази възхищението си от качеството и разнообразието на представените продукти. И тримата официални гости дадоха висока оценка на продуктите на българския щанд, включително млечни и месни продукти, вина, етерични масла, мед и биопродукти.
През 2026 г. „Зелената седмица“ отбелязва своя специален юбилей: 100 години от създаването си. Юбилейното издание съчетава историята и бъдещето – със специална историческа експозиция и нови формати като тематичния остров ZERO, обхващащ теми от растителното хранене до ресурсно ефективните икономически цикли.
Организатор на „Зелената седмица“ е Messe Berlin GmbH, а нейни концептуални партньори са Германският фермерски съюз (DBV) и Федерацията на германските индустрии за храни и напитки (BVE).
Снимки: Messe Berlin GmbH
