Днес Европейската комисия предприе първата стъпка към разработването на рамка за политиките на Европейския съюз в областта на изменението на климата и енергетиката до 2030 г. Тя прие Зелена книга, с която поставя началото на обществена консултация относно съдържанието на рамката за 2030 г. Комисията също така публикува съобщение за консултация относно бъдещето на улавянето и съхранението на въглероден диоксид (УСВД) в Европа, с което се цели да започне дебат по възможните варианти да се гарантира своевременното развитие в тази област. Накрая, Комисията прие доклад за оценка на напредъка на държавите членки по техните цели до 2020 г. за енергията от възобновяеми източници, както и доклади относно устойчивостта на биогоривата и течните горива от биомаса, потребявани в ЕС.
Европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви: „Трябва възможно най-бързо да определим рамката за нашата политика в областта на климата и енергетиката до 2030 г., за да гарантираме подходящи инвестиции, които ще доведат до устойчив растеж, достъпни конкурентоспособни цени на енергията и по-голяма сигурност на енергийните доставки. Новата рамка трябва да е съобразена с последствията от икономическата криза, но същевременно да е и достатъчно амбициозна, за да се постигне необходимата дългосрочна цел за намаляване на емисиите с 80—95 % до 2050 г.“
Кони Хедегор, европейският комисар за действията в областта на климата, заяви: „Зависимостта на Европа от чуждестранни изкопаеми горива нараства с всяка изминала година. Това означава, че за европейците енергията става все по-скъпа и на все по-непосилни цени. Не е много разумно да се продължава така. Очевидно това не е разумно нито за климата, нито за нашата икономика и конкурентоспособност. Затова решихме, че до 2050 г. искаме да изградим в Европа общество с ниски емисии на въглероден диоксид. Имаме цели за 2020 г., но за повечето инвеститори 2020 г. вече чука на вратата. Време е да се определят целите за 2030 г. Колкото по-рано направим това, толкова по-голяма сигурност ще дадем на нашите предприятия и инвеститори. И колкото по-амбициозни са тези цели, толкова по-добре ще бъде това за климата.“
В Зелената книга се повдигат редица въпроси, включително следните:
• Какви цели следва да се поставят за 2030 г. по вид, естество и на какво равнище?
• Как може да се постигне съгласуваност между различните инструменти на политиките?
• Как енергийната система може да допринесе в най-голяма степен за конкурентоспособността на ЕС?
• Как могат да се вземат предвид различните възможности за действие на държавите членки?
Консултацията ще продължи до 2 юли. Въз основа на становищата, изразени от държавите членки, институциите на ЕС и заинтересованите страни, Комисията възнамерява до края на тази година да представи рамка на ЕС за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.
Яснотата относно това ще даде сигурност на инвеститорите и ще стимулира иновациите и търсенето на технологии с ниски въглеродни емисии, което ще съдейства за изграждането на по-конкурентоспособна, устойчива и по-стабилна в енергийно отношение европейска икономика. Рамката за 2030 г. ще се основава на натрупания опит и извлечените поуки от рамката за 2020 г., като ще посочва къде могат да се направят подобрения. За целта ще се вземат под внимание промените, настъпили след 2020 г. — например в енергийната система и икономиката, както и развитието в международен мащаб.
Посочени са пречките, поради които УСВД не успяха да се развиват с темпото, предвидено през 2007 г. Например твърде ниските цени по схемата на ЕС за търговия с емисии в сравнение с първоначалните очаквания не стимулираха икономическите оператори да инвестират в УСВД.
Обсъждат се варианти за по-нататъшно насърчаване на навременното демонстриране и ранното внедряване на УСВД и се приканва за представяне на становища относно ролята на УСВД в Европа. Комисията ще вземе предвид получените отговори в резултат на консултацията при разработването на рамката за политиките до 2030 г.
Докладът за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници (ЕВИ) показва, че сегашната рамка на политиките с правно обвързващи цели за тази енергия доведе до голям ръст в сектора до 2010 г., като в ЕС делът на ЕВИ достигна 12,7 %. Ще са необходими обаче още усилия, за да продължи напредъкът и да се постигнат целите за 2020 г. Особено внимание трябва да се обърне на сигурността за инвеститорите, намаляването на административната тежест и повишаването на яснотата при планирането.
