Европейската комисия обяви в понеделник (1 юли), че двете суровини вече няма да бъдат освободени от мита и квоти от вторник, 2 юли, тъй като надвишават тавана, определен в регламента за търговските облаги за Киев.
От 2022 г. ЕС въведе автономни търговски мерки (АТМ), либерализирайки вноса от Украйна.
Притокът на евтини украински продукти, особено в граничните с ЕС страни (България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария ) и последвалите демонстрации на фермери, накараха ЕС да въведе „аварийни спирачки“ на вноса.
Тези спешни мерки включват повторното въвеждане на тарифните квоти от Споразумението за свободна търговия с Украйна от 2016 г. Това ще се случи, ако вносът на „чувствителни“ продукти – яйца, птиче месо, захар, овес, царевица, едрозърнест и мед – надвиши средния обем между 1 юли 2021 г. и 31 декември 2023 г.
Овесът беше първият продукт, който задейства мярката на 18 юни.
Вносът на яйца и захар от Украйна от началото на 2024 г. вече е над определените обеми.
От 1 януари 2025 г. до 5 юни 2025 г. Украйна ще може да изнася пет дванадесети от прага, определен за задействане на аварийната спирачка, съответстващ на 109 438 тона захар и 9 662 тона за яйца.
Твърде много за производителите на цвекло
Производителите на цвекло признават, че ЕС става все по-зависим от вноса – според тях поради ефекта от ограниченията върху пестицидите – но също и поради нелоялната конкуренция за европейските производители.
„В Украйна цвеклото се отглежда от агрохолдинги на 220 000 хектара, докато във Франция се отглежда на не повече от 170 хектара. Екологичните условия на производство са напълно различни“, каза Тимоте Масон, пазарен експерт към Френския съюз на производителите на цвекло (CGB) пред Euractiv.
„Всяка нова квота ще доведе до производствени загуби и ще навреди на европейската индустрия за захарно цвекло“, добави той.
Въпреки че Франция внася много малко украинска захар, това не е така за Испания и Италия, които са основни потребители на френска и немска захар и все повече се снабдяват от украинския пазар.
