Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз и облекчените условия за внос на селскостопанска продукция от Украйна в Общността вече имат своето силно неблагоприятно отражение върху българските производители. Един от най-засегнатите сектори е производството на растителни масла, разказа за „Агрозона” инж. Марияна Чолакова, изпълнителен директор на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.
Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС от 2014 год. съдържа раздел „Дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия”. Един от основните моменти в тази глава е премахването на мита и такси при импорт на украинска продукция в ЕС. По същество се отваря едностранно европейският пазар за безмитен внос на селскостопанска продукция и продукти от преработката й, коментира Марияна Чолакова.
Същевременно се допуска Украйна да въведе защитни мерки за износ. Например, митото при износ на слънчоглед от Украйна е в размер на 10% до 2028 г. На практика с това експортно мито украинската държава запазва суровината за преработка в страната и изнася само крайни продукти от преработката на слънчогледа – растителни масла и шротове с висока добавена стойност, обръща внимание Чолакова.
В България годишното производство на слънчоглед е между 1,7 и 2 млн. тона, от които значителна част се изнася като суровина основно в страните от ЕС. Преработвателният капацитет на маслодайни култури в страната е 2,8 млн. тона, а се оползотворява едва 35-40% от него. От споразумението е засегната и съседна Румъния, която също е голям производител на слънчоглед, посочи специалистът
Неравнопоставеност на пазара
Заради 10%-ното износно мито за слънчогледа суровината в Украйна се купува от преработвателите в страната значително по-евтино, докато нашите преработватели се снабдяват със суровина на международни цени. Така при равностойни производствени разходи крайните цени, с които украинските масла излизат на световните пазари, са по-атрактивни спрямо българските. В резултат продажбите за износ на родните производители се понижават осезаемо. За преработвателната кампания 2014/2015 са изнесени 232 хил. тона сурови масла, през следващата кампания износът вече е 167 хил. тона. Спадът в експорта от своя страна означава не само загуби за производителите, но и по-малко приходи за държавната хазна.
Намаленият износ не може да се компенсира с повишаване на вътрешните продажби. Българският пазар е ограничен по отношение на вътрешно потребление. Средната годишна консумация на човек от населението е между 12 и 14 литра. Вътрешната консумация няма как да бъде увеличена, защото намаляваме като население, покупателна способност е ниска, а делът на сивата икономика в производството на храни – висок, обясни Чолакова.
Европейски решения
Защо Европейският съюз предприема действия за либерализиране на търговията с Украйна, при положение, че това е в ущърб на нейни страни членки? Една от основните причини е, че в Украйна големи мултинационални компании са изградили мощности за преработка на маслодайни култури и имат интерес тези предприятия да работят, каза Марияна Чолакова.
В допълнение, в началото на юни Европейският парламент гласува да се предложат повече търговски отстъпки за Украйна. Марияна Чолакова припомни, че от търговските отстъпки за Украйна пострадаха и други браншове в страната, например родните пчелари, които не успяха да реализират продукцията си, след разрешение за внос на мед от източноевропейската страна.
Парадоксът е, че България е подписала това споразумение, без да е извършен анализ за въздействието му върху българския бизнес, коментира изпълнителният директор на Сдружението. От бранша искат да знаят кой точно е сложил подписа си. „Коя е тази институция, която е подписала, без да е поискала мнението на бизнеса. Ако ние работим по този начин като държава, пренебрегвайки мнението на националния бизнес, обричаме държавата си.”, възмущава се Марияна Чолакова.
Полезният ход
Целта е сега със засегнатите страни от действието на споразумението – Румъния, Унгария, Франция да се формира единно мнение и да внесе в Европейската комисия искане за намаляване срока на действие на защитното експортно мито в Украйна. Искането на бранша е Украйна да бъде поставена при равни условия с производителите от ЕС. В споразумението е предвидена възможност ежегодно да заседава Комитет, който да разглежда жалби от страни-членки. „Това обаче е трудният път, далеч по-лесно би било, ако държавните чиновници обсъждат с националния бизнес ползите и вредите на всяко международно споразумение в етапа на водене на преговорите и да полагат своите подписи, след като са убедени, че са защитили националните интереси.”, коментира още изпълнителният директор на Сдружението.
Палмовото масло
Що се отнася до вноса на палмово масло у нас – към него пряко отношение нямат нашите маслари, тъй като предназначението му е различно – влага се в млечни, тестени и сладкарски изделия. Импортът на продукта трябва да се разглежда от гледна точка на това дали стоката отговаря на декларираното качество и на нормите за безопасност. Необходим е и сериозен анализ къде и в какво количество се влагат палмовите масла, защото съгласно регламента за етикетирането на храните има вече изискване в хранителната стойност да се отбелязва и съдържанието на наситени мастни киселини. Тяхната употреба се препоръчва да бъде ограничена, тъй като съдържанието им в палмовото масло е високо – 50%, обяснява специалистът като допълва, че в страната се внасят и частично хидро-генирани палмови масла, които съдържат транс-мастни киселини. Те са с доказан негативен ефект върху човешкото здраве, поради което EFSA (Европейският орган за безопасност на храните)ограничава съдържанието им в храни под 2%, посочва Марияна Чолакова
