На Еньовден билките имат най-лековита сила, гласи поверието. По стара традиция деца и възрастни стават рано сутрин и посрещат изгрева. Вярва се, че онзи, който види слънцето да трепти на небосвода, ще бъде здрав през годината.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Девойките и младите жени се търкулват веднъж в росната трева, за здраве и за да имат здрави и жизнерадостни деца. Младите изпълняват обичая Еньова буля – правят кукла, с която обикалят къщите, пеейки стари песни. След това всяка девойка пуска в съд с вода пръстен или друг свой накит и при изваждането му от специално избрано за целта момиче се стремят да отгатнат какъв и кой ще бъде бъдещият жених.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
На 24 юни православната църква чества рождението на Свети Йоан Кръстител. Неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Предтеча, както наричат още свети Йоан, се ражда няколко години преди Христос, за да подготви пътя на Неговото учение сред юдейския народ. Свети Йоан пръв започнал покръстването на юдеите във водите на река Йордан.