Според комисията браншът може да се възстанови сам, а на национално ниво правителствата имат набор от различни мерки за помощ
Европейската комисия (ЕК) все още няма да се намеси пряко в една от най-тежките кризи за европейските свиневъди, тъй като все още са уверени, че секторът може да ес справи и сам със ситуацията, дойде новина от Брюксел.
Европейското свиневъдство е в центъра на буря, водена от ценови спад, предизвикан от въздействието на блокиранията на COVID върху хранителните услуги и увеличаващите се разходи, съчетани с намаляване на износа за Китай и разпространението на африканската чума по свинете (АЧС), пише Euroactiv.
На последното си събиране в Брюксел в понеделник (17 януари) министрите на земеделието ЕС-27 обсъдиха въпроса и отново поискаха от Европейската комисия да въведе извънредни пазарни мерки за сектора.
Въпреки споделянето на опасенията им относно трудната пазарна ситуация, сега не е моментът ЕК да се намеси с пазарни механизми на равнище ЕС, тъй като секторът може сам да излезе от тази криза, бе мнението на председателстващият Съвета на министрите.
“С оглед на възстановяването нека не създаваме очаквания, че мерките на ЕС могат да решат всеки и всички проблеми”, каза комисарят по земеделието на ЕС Януш Войчеховски пред министрите, като добави, че пазарните участници следва да предприемат отговорни действия в това отношение.
Цените тръгват оптимистично нагоре
За Комисията съществуват ясни признаци за възстановяване на пазара във факта, че цените на прасенцата започнаха да се увеличават през октомври и тази тенденция продължи, показвайки доверието на производителите в бъдеще.
Цените на трупното свинско месо също достигнаха ниска точка през ноември и започнаха да се увеличават точно преди Коледа и това продължи и през януари. Това се счита за окуражаващо, тъй като в нормалния производствен цикъл цените падат по това време на годината, преди да се вдигнат през пролетта.
Точно обратното, намеса от Брюксел в момента би изпратила грешен сигнал и всъщност би насърчила производителите да поддържат или дори да увеличат производството, според Комисията.
“Не изключвам намеса, ако има някаква нужда, но трябва да се уверим, че няма да навредим на ситуацията”, обясни Войчеховски пред евродепутати в комисията на Европейския парламент миналата седмица.
Държавите търсят помощ
Двадесет държави от ЕС призоваха Европейската комисия да засили действията по отношение на сектора на месото от свине, който е обзет от криза, борейки се с болестите и пандемията COVID-19, като сдруженията на земеделските стопани я наричат “екзистенциална заплаха за всички стопанства”.
Въпреки че цените както на свинско месо, така и на малките прасенца леко се увеличиха, те все още са под разходите за производство, опасяват се свиневъди.
През първата седмица на януари средната цена на ЕС за свинско месо е 1,33 евро на килограм за 100 килограма трупно тегло и 34,20 евро на глава за прасенца.
“Секторът на свинете преминава през най-дълбоката криза, която някога е преживявал. Цените са ниски, а дори и да не са най-ниските досега, производствените разходи са най-високите регистрирани досега”, каза Антонио Таварес, председател на фермерското лоби на ЕС Копа-Коджека.
Той добави, че дори най-ефективните стада губят повече от 40 евро на прасе.
Наличните инструменти за въздействие
Войчеховски предложи страните-членки да използват съществуващи действия като целевите национални мерки за сектора на свинете и средствата по програмата за развитие на селските райони в Общата селскостопанска политика (ОСП).
Друг вече наличен инструмент са така наречените договорености de minimis, които са дерогация от общите правила за държавна помощ и позволяват на националните органи да подпомагат земеделските стопани, без да е необходимо предварително одобрение от Комисията.
“Тези инструменти, които са били в ръцете ви през целия период, са най-подходящи за справяне със ситуацията”, каза Войчеховски пред министрите.
За момента обаче членът на Комисията изключи програмите, предвидени в Общата организация на селскостопанските пазари (ООП), “предпазната мрежа” за пазарите на селското стопанство в случай на ценови кризи.
Инструментите за подпомагане в ООП включват например компенсационни мерки за пазарни загуби, свързани с ветеринарни мерки, предприети за борба срещу болестите по животните или дори освобождаване от нормалните правила за конкуренция на производителите на свинско месо във връзка например с преработката, съхранението или планирането на производството.
Друга изключителна мярка е много традиционна форма на публична намеса на ЕС, известна като помощ за частно складиране (PSA), която се състои в премахване на временно продукти от нарушени пазари с цел намаляване на краткосрочното свръхпредлагане и възстановяване на определен баланс в дългосрочен план.
АЧС се върна в Италия
Първите потвърдени случаи на АЧС в италианските региони Пиемонт и Лигурия – близо до региона “Парма шунка” – също хвърлят сянка върху сектора.
“Трябва да призная, че избухването на АЧС в Италия по-рано този месец е много лоша новина”, каза Войчеховски пред министрите.
Все още не е известно как болестта е пристигнала в Италия, но генотипът на болестта е различен от този на остров Сардиния, където се регистрира ендемична ситуация в продължение на над 40 години без огнища на континента.
“Надяваме се обаче, че щетите могат да се задържат. Ситуацията въпреки това ще трябва да бъде наблюдавана много внимателно”, заяви полският комисар.
Развитието в Италия вече беше последвано от действия в трети страни с Япония и Тайван, които вече забраниха вноса на свинско месо и заготовки от Италия.
Министър Иванов: Трябват спешни мерки
„Подкрепяме въвеждането на спешни и извънредни мерки за сектор „Свиневъдство“ на ниво Европейски съюз (ЕС)“, заяви министърът на земеделието д-р Иван Иванов по време на заседанието на Съвета за земеделие и рибарство към ЕС в Брюксел, Белгия. По думите му, подобни мерки следва да бъдат вземани по начин, по който да се избегнат допълнителни смущения на пазара. „Смятаме, че за сектора е необходимо да бъде предоставена директна финансова помощ за излизане от кризата подобно на тази, дадена на млякото и млечните продукти през 2009 и 2016 г.“, подчерта д-р Иван Иванов.
Според министър Иванов основните проблеми в сектора у нас са свързани с нарастването на цените на основните фуражни култури и смески, както и значителното повишение на разходите за производство в земеделието, по-специално на горивата и електроенергията. Цените на електроенергията, влагани в селското стопанство у нас, бележат ръст от 160 % спрямо 2020 г. „Месопроизводителите са в изключително трудна пазарна ситуация, повлияна едновременно от рестрикциите, свързани с ограничаването на Африканската чума по свинете (АЧС), засилените изисквания по отношение на производството в кланиците заради CОVID-19, повишените разходи за фуражи и свръхпредлагането на европейския пазар, което задържа растежа на цените“, каза още земеделският министър.
