Бюджетните въпроси и регламентът Омнибус са във фокуса на Европарламента в контекста на следващата Обща селскостопанска политика, това каза евродепутатът Владимир Уручев по време на Регионалния форум за бъдещето на земеделието, организиран от Европейската организация на собствениците на земи и “Синджента” в София. Владимир Уручев припомни, че регламентът Омнибус, който ще се гласува утре определя финансовите правила, приложими към общия бюджет на Европейския съюз. По него е постигнат консенсус от страна на държавите членки, а промените, заложени в регламента, ще влязат съвсем скоро в сила. Уручев изрази надежда това да е от началото на следващата година. Регламентът трябва да установи стабилни правила за регулиране на директните плащания на младите фермери и по-голяма гъвкавост. В ход ще е и опростяването на ОСП за следващия програмен период. В сила ще влезе още единният одит на земеделските стопани като подобряване ще има и в други системи за контрол. В регламента е застъпена и доброволната обвързана подкрепа.
10 млрд. евро по-малко заради Brexit
След излизането на Великобритания от ЕС ежегодно в бюджета на общността ще влизат 10 млрд. евро по-малко, които ще трябва да се компенсират или с намаляване на разходите, или с увеличаване на плащанията от страна на 27-те държави членки. Недостигът на тази сума ще е сериозен и това ще доведе до преструктуриране на европейските политики, коментира Владимир Уручев. По думите му категорично Brexit ще се отрази на ОСП. Ако се стигне до решение за намаляване на разходите, най-силно ще пострадат нетни бенефициенти на средства от ЕС като България, посочи още евродепутатът.
Той изрази радостта си, че в България е постигнато единно становище за бъдещата Обща селскостопанска политика с участието на неправителствения сектор, институциите и представители на науката.
Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България, разказа на многобройната аудитория на форума, че инициативата за обединение на бранша и формиране на обща позиция идва след участието на Йежи Плева, генерален директор на ГД “Земеделие и развитие на селските райони” в Националната среща на земеделските производители в България. Върбанов обобщи и някои от най-основните моменти в позицията на сектора, а именно запазване на директните плащания и обвързаната подкрепа, премахване на историческия подход в подпомагането, сближаване в нивата на финансиране между страните членки, опростяване на системата за контрол, установяване на ясни правила за санкциите. Върбанов каза, че участващите в дебатите за обща национална позиция за ОСП организации търсят подкрепа и сходство в позициите с организации от други страни членки, за да има по-голяма тежест становището при преговорите на европейско ниво.
Истинския дебат започва по време на българското председателство
Той посочи, че истинският дебат за ОСП ще започне именно по време на българското председателство на Съвета на ЕС. В участието си в една от дискусиите след изказвания на панелисти председателят на АЗПБ каза, че за да имат стимул да се занимават със селско стопанство, младите хора трябва да бъдат мотивирани като инструменти за това са не само заплащането и условията на труд, но и обществената признателност. Необходимо е повече да се обяснява на обществото кои са хората, които произвеждат прехраната му, посочи още Върбанов.
Темата за младите и интересът им към селското стопанство продължи и Рангел Матански – съпредседател на Националния съюз на говедовъдите в България. Той цитира данни, според които само 6% от заетите в земеделието в Европа са на възраст под 35 г. Матански каза, че младите, които влизат в сектора, се делят на такива, които поемат управлението на семейна ферма и в този случай е добре родителите да останат в стопанството, за да се осъществи трансфер на знания и умения, и стартиращи земеделци. При тепърва започващите да се занимават със селско стопанство се усеща остър недостиг на финансови средства, посочи говедовъдът и добави, че те са изправени и пред остър недостиг на земя – както за стартиране, така и за развитие. Малките стопанства са уязвими от цената на земеделската продукция, каза той и посочи като сфери, в които трябва да се работи още у нас кооперирането, ученето през целия живот, иновациите. Матански също подчерта, че е важно да се засили авторитетът на земеделския стопанин.
В конференцията се включи зам.-министърът на земеделието и храните Вергиния Кръстева. През последните 10 г. в агросектора у нас влязоха над 10 млрд. лв по Първи стълб на ОСП и над 6 млрд. лв по ПРСР. Износът на земеделска продукция е нараснал 4 пъти от 2006 г., а за последните три години се движи между 7 и 8 млрд. лв. Зам.-министърът посочи, че пред сектора стоят редица предизвикателства като климатични и демографски промени, ограничена наличност на ресурсите, нестабилни пазари.
Още от Регионалния форум за бъдещето на земеделието – очаквайте на страниците на сп. “Агрозона”.
