Сеитбооборотът тук има определени специфики
Стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята са общо 9
ДЗЕС 5 се отнася към управление обработката на почвата и щадящи техники на управление, намаляване на риска от деградация на почвата и ерозия, включително отчитане на степента на наклона.
Желаната цел е минимално управление на земите съобразно специфичните местни условия с цел ограничаване на ерозията
За ограничаване на ерозията на земеделски парцели с наклон ≥ 10,0 % се прилага:
– за обработваемите земи, почвообработващите операции се извършват напречно на склона;
– за трайните насаждения, обработката на почвата се извършва напречно на склона или по хоризонталите, или се извършва една от следните противоерозионни дейности: терасиране, оформяне на буферни противоерозионни ивици.
Не се извършват механизирани дейности по обработка на почвата върху наводнени или преовлажнени почви в цялото стопанство.
Приложимост и препоръки за изпълнение на стандарта
Стандартът е приложим за изпълнение, когато обработваеми площи или площи с трайни насаждения (с изключение на площите, предназначени за култури под вода – оризища) от стопанството са с наклони ≥ от 10,0%.
При тези площи почвата е подложена на механично разрушаване и отнасяне в резултат от въздействието на водата и вятъра; на лице е влошена структура и водно-въздушен режим на почвата. Този процес се определя като ерозия на почвата.
Тук е важно да поясним какво е “Физически блок”, “Земеделска площ” и какво е “Земеделски парцел”
“Физически блок” е непрекъсната площ земя, ограничена от трайни топографски елементи.
“Земеделска площ” включва обработваема земя, трайни насаждения и постоянно затревени площи и когато в тях се намират агролесовъдни системи.
“Земеделски парцел” е поземлена единица с минимален размер от 0,1 ха, включваща земеделска площ, заета от една култура обработваема земя или трайни насаждения, или от постоянно затревена площ или неземеделски
площи, които отговарят на критериите за допустимост за получаване на подпомагане за интервенциите, посочени в дял III от Регламент (ЕС) 2021/2115.
За да предотвратите появата на ерозионни процеси на тези площи, Вие трябва:
1. При обработваемите земи да извършвате обработката на почвата перпендикулярно (напречно) на склона, или по хоризонталите на терена (контурна обработка) или една от следните почвени обработки – вертикални
обработки без обръщане на слоя, минимални, ивични или нулеви обработки на почвата Контурната обработка е практика на оран и/или друга механизирана дейност, включително засаждане на земеделските култури,
която създават прекъсване на водата, което намалява образуването на улеи по време на обилни валежи. Това осигурява повече време на водата да проникне в дълбочина в почвата. При напречната на склона оран коловозите, направени от плуга, вървят перпендикулярно, а не успоредно на склоновете. Този метод е класически за прилагане и за предотвратяване на ерозия на почват
При трайните насаждения – лозя и овощни
да извършите обработката на почвата перпендикулярно на склона (с изключение на вече създадените успоредно на склона), терасиране (при подготовка на площта за създаване на насажденията), оформяне на буферни противоерозионни ивици. Когато площите на създаденото от вас трайно насаждение е създадено по посока на наклона, то следва да сте предприели мерки за опазване от ерозионни процеси по друг начин – направили сте затревяване или сте осигурили подходящо терасиране на терена. Всички тези дейности са в синхрон не само да спазите настоящия стандарт, но биха били от полза за земеделския стопанин при обработката на междуредовото пространство.
На територията на земеделското стопанство, механизирани дейности по обработка на почвата върху наводнени или преовлажнени почви не се извършват.
Препоръчителни мерки:
И трите разновидности на почвената ерозия (водна, ветрова и иригационна) се причиняват и ускоряват от неподходящо земеползване.
За да предотвратите появата на ерозионни процеси на почвата, Вие може да прилагате една или няколко от следните мерки:
1. Противоерозионни сеитбообращения в засегнатите участъци
Противоерозионните сеитбообращения се характеризират със следните особености:
– В състава на културите, включени в сеитбообращението, се увеличава относителния дял на култури със слята повърхност (пшеница, ечемик, ръж, овес и др.) и на многогодишните треви;
– При възможност се проектират парцели с по-малка ширина;
– Осигурява се редуване на парцелите с окопни култури с парцели, засети с култури със слята повърхност;
– Върху площите с много висок ерозионен риск окопни култури не се включват в сеитбообръщенията;
– С висок противоерозионен ефект са и уплътнените с предкултури сеитбообращения. Подходящи предшестващи култури са зимният грах и зимният фий като самостоятелни посеви или в смес със зимен ечемик или овес.
Посевите от предшестващи култури може да се ползват и за зелено торене, като се заорат с пролетните обработки
преди засяването на основната култура.
– Намаляване на почвените обработки или заменянето им с вертикални почвени обработки.
2. Подходящи обработки на почвата – при които на повърхността на почвата се запазват около от 30 до 100 % от растителните остатъци (плоскорезна обработка, ивични обработки, вертикална обработка, директна сеитба, разрохкване на почвата и др.).
3. Запазване и изграждане на съществуващите полезащитни пояси.
4. Опазване на съществуващите и изграждане на нови тераси и синори (при подготовка на площта за създаване на насажденията).
5. Постоянно затревяване (частично – когато затревяването е през едно или две междуредия, или пълно) или затревяване с цел „зелено торене“.
Зелено торене (сидерация) – представлява заораване на свежа растителна маса за обогатяване на почвата с органично вещество и повишаване на почвеното плодородие.
Като сидерати се предпочитат азотфиксиращи растения от сем. Бобови (Fabaceae) и култури, които имат по-къс вегетационен период и формират голямо количество растителна маса, която бързо се разлага.
Срокът на заораването на сидератите зависи от времето на засяване на следващата култура и от времето, необходимо за разлагане на органичната маса.
Препоръчително е:
– при тежки почви заораването да се извършва 4 – 5 седмици преди сеитбата на следващата култура;
– при по-леките почви –2-3 седмици преди сеитбата;
– растенията се заорават на 20 – 25 см дълбочина.
6. Мулчиране.
При тази агротехническа мярка почвата се покрива с различни растителни остатъци (слама, стъбла от царевица, слънчоглед, тютюн, памук и др.)
При нанасянето на всеки слой мулч трябва почвата, която ще се покрива, най-напред да се разрохква; покривният материал трябва да бъде раздробен преди употребата му; зеления и сочен материал може да бъде
съвсем тънко напластяван и за това често се подновява; сухият материал, като слама, може да се нанася и на по-дебел слой от 2 до 10 см и непременно се овлажнява; покривният материал не бива да съдържа семена от плевели.
Мулчирането предпазва почвата от разрушителното действие на дъждовните капки, намалява повърхностния воден отток и увеличава попиването на дъждовните води в почвата, предпазва я от изсушаване, способства за запазване на органичното вещество в нея и потиска развитието на плевелите.
Пояснения към ДЗЕС 5
У нас е възприето категоризирането на земите според пригодността им за ефективно стопанско и противоерозионно ползване да се извършва в осем класа, разпределени на три основни групи:
първа група – подходящи за различно земеползване – I, II, и III клас;
втора група – за ограничено ползване – IV клас;
трета група – със силно ограничено ползване, силно ерозирани и почти неподходящи за обработка – V, VI, VII и VIII клас.
76,5% от обработваемите земи са от II, III и IV клас и за ограничаване на водната ерозия (в т.ч. и от напояване) се нуждаят задължително от агротехнически противоерозионни мероприятия и технологии (земите от I клас са почти равни и необходимост от противоерозионни мероприятия не са нужни).
Оризовите клетки (полета) са изключени от изискванията на стандарта
Технологията за отглеждане на ориз изисква липса на наклон на терена (до 3%), малки парцели, най-често с размер от 1 до 10 ха и изградена инфраструктура – оризови клетки и канали. Липсата на наклон и контролираното наводняване и отводняване на терените, където се отглежда ориз, предполага нисък риск от ерозиране на площите. Противоерозийните дейности на територията на оризищата са технически ограничени.
За да се избегнат нежелани инциденти от преобръщане или съществува риск за здравето на водача на селскостопанската техника не се допуска работата на тракторите и самоходната техника:
– на терени с наклони, по-големи от указаните в ръководството им;
– на наклонени и стръмни склонове при хлъзгав терен, намалена видимост и нощно време. Агрегатът не трябва да превишава посочената работна и транспортна скорост и допустимия работен наклон.
Новите модели трактори са оборудвани със сензори за наклон, които отчитат влиянието от преместването центъра на тежестта по време на движение, при изкачване или спускане по склона, или при движение
странично на склона.
На много хълмисти терени с големи наклони са разположени плитки, средно и силно ерозирани почви, където е за предпочитане обработките да са плитки и с намален брой, включително сеитба без обработка на почвата.
Тези обработки не е необходимо да се извършват перпендикулярно на наклона или по хоризонталите при сложен релеф.
ДЗЕС 5 е един от най-оспорвания от стопаните от гледна точка на изпълнение. В Комисията по земеделието, храните и горите в Парламента преди месец имаше сериозна дискусия, на която експерти от Министерство на земеделието обявиха, че в промените на Стратегическия план ще бъде заложено предложението изискванията за наклоните да отпадне.
