Тази събота и неделя, 02 и 03 юни, ще се проведат два фолклорни фестивала: Празникът на розата в Стрелча и Нестинарският събор в с. Българи.
Малко известен факт е, че Стрелча е най-големият розопроизводителен район в България, където се отглеждат над 4 200 дка с маслодайни рози. На територията на гр.Стрелча има две дестиларии за производство на розови продукти. Отглеждането на рози в района започва след освобождението на България от Турско робство. Традиция за града е известният в цялата страна пролетен Празник на розата, който се провежда ежегодно от 1996 г. насам и тази събота, 02 юни, ще бъде 17-то му издание. Той е не само символ на красотата, пренесена през вековете до наши дни, но и част от душевността на стрелчанина, традициите и начина му на живот. В него се очертават три основни момента, като първият е розоберът. В него участват групи за автентичен фолклор, които пресъздават голямата радост и веселие от настъпващия розобер. Гостите и гражданите навлизат между редовете, наблюдават берачите и самите те започват да берат рози. Млади момичета закичват гостите с венци от рози и всички танцуват народни танци. След това се посещават розоварните, където се показва процесът на розоваренето и получаването на розово масло. Кулминацията е изборът на Царица на розите, увенчаващ стремежа към изящество и съвършенство. Това се случва вечерта, като момичето е предварително избрано чрез анкета. След това празникът продължава с богата художествена програма.
На следващия ден, 03 юни, ще се състои единственият по рода си Нестинарски събор в с. Българи, община Царево. В съхраненото нестинарско селище всяка година се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обред. По стар стил 03 юни е денят на светците Константин и Елена. Така един християнски празник се премесва с религиозен култ към огъня. Сутринта на празника на Св. Св. Константин и Елена, селското шествие с иконите на светците се отправя към дома на нестинарката. Някога нестинарите били мъже, но през последните десетилетия са по-често жени. Там на първа служба палят свещи и се покланят на иконите. След това думва свещеният тъпан, писва гайдата и се чува пронизителният вик на нестинарката. После шествието се отправя към свещения извор извън селото, наричан „аязмо”. Вярва се, че водата му е лековита. Край него се прави водосвет и се устройва събор, който местните наричат „панагир”. Той е съпроводен с много песни и танци.
Кулминацията е вечерта на селския мегдан, където догаря огънят, а жаравата от него достига 10-15 см. С резки движения нестинарката влиза боса в жаравата и я пресича. После повтаря танца с високо вдигнатата иконата на Св. Константин.
Подлагано на гонения от ортодоксалната църква и от комунистическия режим, нестинарството е оцеляло до наши дни. Най-атрактивният ни народен обичай е вторият признат български шедьовър и през 2009 г. бе включен в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Така хилядолетната традиция се запазва и предава на следващите поколения. Танците в жарава под звуците на нестинарския тъпан са уникални за цяла Европа и ежегодно над 7500 души пристигат в селото, за да се насладят на празника.
По време на двете събития експерти от Министерството на замеделието и храните ще запознават на място посетителите с възможностите за кандидатстване, допустимите инвестиции и финансирането по ПРСР. Гостите ще могат да се информират за новостите по програмата и за предстоящия прием на заявления по нея. За целта ще се използва подвижен информационен център.
Използвана е информация от МЗХ и БНР.
