Площите, засети със слънчоглед в Русия и Украйна намаляват драстично. Макар културата да заема основно място в украинските и руските засети площи, делът й обаче намалява през последните 17 г. Ако в началото на 2010-11г. в Украйна е бил 89%, то сега е 68%. Това съобщи Елисавета Маишко от УкрАгроКонсулт, Украйна по време на Зърнена академия 2018. Подобна е ситуацията и в Русия. Сега слънчогледът заема едва 62% от засетите площи. Производството на маслодайните култури расте с бързи темпове в Черноморския регион. Това се дължи на първо място на високите маржове. При производството на слънчогледово семе рентабилността в Украйна за маслодайни култури е около 38%, докато при зърнените е едва 20%.
Зърнена академия: Румъния използва най-малко торове в ЕС
Друг основен фактор е търсенето от преработвателната индустрия и делът на експорта, който намалява при нарастващото производство. Сега той е с около 99% по-малко от цялото слънчогледово семе, което се отглежда в Украйна. Това се дължи на митата за износ на слънчогледа, които бяха въведени в края на 90-те г. В началото те са били до 23%, сега – едва 10%, коментира Маишко. “През целия този период преработвателната индустрия в Украйна произвеждаше 20 млн. тона годишно. Същото е положението и в Русия, преработва около 96% от произведения там слънчоглед и капацитетът за преработка е около 24 млн. тона на година. Що се отнася до суровините, които не се изнасят в тези държави, слънчогледовото олио и производството на растителни масла върви на горе.”, каза експертът.
Добра новина е, че износът на слънчогледово олио има ръст от 7 млн. тона
Причината е, че страните за износ се разширяват всяка година. Така например за Украйна основните дестинации за износ са Китай и Индия, а за Русия- Турция Египет и Европа.
Елисавета Маишко припомни, че докато преди конкуренцията при слънчогледовото олио беше между Аржентина и Черноморските държави, то сега Украйна и Русия са водещите конкуренти. Основната борба е за пазарите на Китай и Индия, които постепенно увеличават потреблението си на слънчогледово олио. Тези държави частично заместват палмовото масло. През 2000-та г. страните внасят половин милион тона олио, а сега вносът им е почти 3 млн. тона. Поради растящите тенденции с цените на пазарите на слънчогледово олио, държавите предпочитат да изнасят по-скъпото слънчогледово олио и да внасят палмово масло в Русия и Украйна.
Рапицата е в другата крайност
“При производство на рапица няма такива директни тенденции, както при слънчогледа.”, каза Маишко. Дялът и засетите площи не са повече от 15% в черноморските страни. По отношение на преработката Украйна изнася почти цялото си производство от рапица, Русия едва 15%. Експертите смятат, че тази ситуацията може да се промени след 2020 г. , тъй като се очакват промени в законодателството на Украйна. От 1 януари 2020 г. само производителите на рапица ще получават възстановяване на ДДС при износ.
Производството на соя остава стабилно
По отношение на производството на соя – то е стабилно, а тенденцията сочат нагоре и за двете страни. Увеличението дава своя принос за по-добрите добиви и повече засети площи. Русия е нетен вносител на соя все още, но междувременно страната може да изнася около 900 хил. тона от културата. Русия преработва 76% от общо произведената соя, докато Украйна – около 27%. Очаква се този процент да нарасне от 1 септември поради промени в законодателството.
През новия сезон 2018-2019 г. се забелязва повишаване на производството на всички маслодайни култури. Жътвата вече е приключила, 90% продукция от официалните площи са прибрани.
“Всъщност реалната площ е по-голяма от официалната в Украйна. Така че реколтата от слънчоглед може да е по-голяма от 15 млн. тона. Тази тенденция в производството на Черноморския район и в глобален аспект може да доведе до намаляване на маржа на чистата печалба при преработката, но чистата печалбата от производство на маслодайни ще бъде дори по-голяма от тази при зърнените култури.”, допълни украинският експерт.
