В България има недостиг на протеинови компоненти и затова се внася соев щрот, като количествата му достигат 120 – 130 000 т. годишно. Голяма част от него се произвежда от ГМО соя. Това каза доц. д-р Георги Георгиев, директор на Опитната станция по соя в Павликени, по време на организирания от Добрички панаир АД Национален аграрен семинар „Селското стопанство и всичко за него“, провел се миналата седмица край Балчик. Той запозна участниците със състоянието и възможностите за увеличаване производството на соя у нас.
По неговите думи протеинът в соята е незаменим и високо ценен. В момента в България се отглеждат едва около 10-15 хил. дка соя. Интересното е, че в миналото площите са достигали от 700 хил. (1934-1940 г.) до над 900 хил. дка (1978-1983 г.). Доц. Георгиев изказа мнение, че има оптимистични прогнози за увеличаване на площите, като това може да стане и с помощта на проекта „Дунавска соя“. Сред причините за ниския интерес към тази перспективна култура специалистът посочи липсата на икономически стимул, тъй като няма преработвателни предприятия, изкупните цени са сравнително ниски, а добивите значително падат при недобро стопанисване. Соята трудно се справя със заплевяването, а освен това е необходимо и напояване през сухите и горещи месеци.
Доц. Георгиев посочи, че има 12 български сорта, от които се извършва семепроизводство едва на 4 (Сребрина, Ричи, Роса и Авигея), тъй като липсват финансови ресурси и земя. В момента Европа е най-големият нетен вносител на соя след Китай. Основните световни производители са Бразилия и Аржентина. В допълнение експертът отбеляза, че соята е много добър предшественик на пшеницата, като добивите са средно със 100 кг. повече, отколкото с предшественик слънчоглед.
Георги Джендов
