Инфлацията е много динамичен показател и сложен за изчисление, заяви председателят на Националния статистически институт
Председателят на Националния статистически институт (НСИ) доц. д-р Атанас Атанасов се въздържа от прогнози за инфлацията в България до края на тази година, като изтъкна в интервю за БТА, че тя е “много динамичен показател и сложен за изчисление”. Той изрази надежда, че няма да има спекула преди влизането ни в еврозоната, което, по думите му, е единствената опасност в българските условия.
По думите на председателя на НСИ инфлацията ще се повлияе от повишената цена на електроенергията от юли, но зависи и от много други цени и условия. Несигурната международна обстановка в Близкия изток, например, също е фактор. Не се знае как ще се движи цената на петрола, който след себе си увлича всички други цени, каза председателят на НСИ в интервю за БТА по повод днешния Ден на българката статистика, в който се чества 145 години от създаването на статистическата институция в България.
НСИ има готовност на първо число всеки месец след влизането ни в еврозоната от януари 2026 г. да оповестява флаш инфлацията – първа, предварителна оценка за нивото на инфлацията. Това наистина са само оценки, но те ще бъдат много близки до окончателните данни за инфлацията, допълни председателят на НСИ. След влизането на страната еврозоната при изчисляването на инфлацията ще се ползват същите потребителски кошници и методология, каза доц. д-р Атанас Атанасов.
По темата за изчисляването на регионална инфлация председателят на НСИ изрази надежда до края на годината да бъдат сключени споразумения с достатъчно много от големите търговски вериги.
Едва когато имаме необходимия минимум данни, за да получим инфлация на някакво регионално ниво, ние ще можем да произведем данни за всички региони, каза доц. д-р Атанас Атанасов.
Председателят на НСИ заяви, че в момента икономиката на страната е най-силна. Само за сравнение, реалният БВП (т.е. с изчистена инфлация) през последната година е двойно по-голям от средния реален годишен БВП през 90-те години, каза доц. д-р Атанас Атанасов. Според него усещането у някои хора, по-често възрастни и носталгично настроени по миналото, че по време на тоталитаризма е “било по-добре”, е измамно и просто не е вярно. Чисто психологически това е просто носталгия към времето, когато са били млади, допълни председателят на НСИ.
Той приведе пример с данни за показателя за покупателната способност на българите и в частност за дела на разходите за храна. Колкото този дял заема по-малко от общите ни разходи, толкова повече пари ни остават за други неща – жилище, транспорт, развлечения, екскурзии и др. , каза председателят на НСИ и изтъкна, че делът на разходите за храна непрекъснато намалява, като през 2020 г. става 30 на сто, а през миналата година този процент е бил рекордно нисък – 28,7 на сто.
Снимка: НСИ
