До края на юни всички държави трябва да имат национална стратегия за изкуствен интелект

Лилия Александрова
Лилия Александрова
5 Минути

До края на юни 2019 г. всички държави-членки на ЕС трябва да имат национална стратегия за изкуствен интелект. Еврокомисарят по цифрова икономика и общество по време на диалог на тема „Младите хора в цифровия свят”. Преди година Европейската комисия разработи стратегия и вече трябва да се приведе в изпълнение плана за действие с държавите-членки, обясни Мария Габриел цитирана от Nova.bg.

„В стратегията има три основни стълба. Европа изостава по отношение на инвестициите, затова е важно да ги увеличим. Предложението ни е увеличение със 70% в инвестициите по изкуствен интелект за периода 2018-2020 в сравнение с периода 2014-2017 г. До 2020 г. нашата инвестиция е 1.5 млрд. евро, като нашата надежда е заедно с публично-частното партньорство инвестицията да достигне 20 млрд. Целта е за следващия програмен период 2021-2027 г. да бъдат 20 млрд. годишно“, заяви Габриел и подчерта, че това ще ни нареди наравно с инвестициите, такива каквито ги познаваме в Китай и САЩ.

Три стълба на стратегията

Габриел обясни, че е била създадена експертна група, която е изготвила насоки за спазване на етичните правила. Работата й е била до 1 февруари и през март ще бъдат представена финалната версия на правилата като това е част от втория стълб.

„Третият стълб, това е да помислим за влиянието върху пазара на труда. Анализи показват, че 60% от професиите ще изчезнат с внедряването на изкуствения интелект. Моето убеждение е, че голяма част ще се трансформират. На мен би ми се искало изкуственият интелект да замести професии, в които има физическа тежест – работата в мините, да позволи на медицинските сестри да се концентрират върху пациента, а санитарната дейност да се извършва от изкуствения интелект“, добави тя и каза, че днес все повече трябва да се инвестира в умения за работа с изкуствен интелект.

Човекът е в центъра на стратегията

„Човекът в центъра, човекът, който управлява. Изкуственият интелект няма да замести човека“, беше категорична Габриел. Тя добави, че изкуственият интелект има и положителна страна.

„Имаме анализи, които показват, че изкуственият интелект може да разпознае много ранни признаци на болестта Алцхаймер, до 6-7 години преди тя да бъде разпозната от традиционните лекари. Днес той може да бъде много полезен и в областта на земеделието“, подчерта еврокомисарят.

Габриел припомни предложението си за създаването на нова програма „Цифрова Европа“ с бюджет от 9 млрд. евро, от които 2.5 млрд. са за изкуствен интелект и милиард и триста милиона са за дигитални хъбове. Тя ще позволи на хората да се обучат и да запазят своите работни места.

„Образование на утрешния ден“

Зам.-министърът на образованието Деница Сачева каза, че министерството обмисля финансиране на научни изследвания в тази област, но е необходимо да се отвори по-широко вратата на законодателството за ефективни публично-частни партньорства.

„В момента работим по Национална научна програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“ на стойност 3.5 лв., но обмисляме нейното разширяване за бъдеще“, обяви Сачева и добави, че през следващите 2 години МОН ще инвестира 50 млн. евро в проект „Образование на утрешния ден“.

„В него освен дигитални умения за учители е предвидено и внедряване на „облачна“ платформа с отворени образователни ресурси, но също така и внедряване на Национална система за управление на електронната идентификация на учители и ученици“, каза тя и добави, че идва краят на т.нар. тесни специалисти.

Сачева обясни, че ако искаме младите хора да остават в България трябва да им предлагаме модерно, технологично и холистично висше образование и подчерта, че бъдещите неравенства ще са тези, които делят хората на дигитално грамотни и дигитално неграмотни.

В заключение зам.-министърът каза, че бъдещата им мисия се заключва в думите “образовай, за да създаваш” и поясни, че министерството иска бъдещите европейски български граждани да не са само създатели, но и господари на своите създания.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА