Проект на Наредба за условията и реда за използването на незадължителния термин за качество „планински продукт“ и за осъществяването на контрол върху неговата употреба е предложен за обществено обсъждане от зам.-министър Янко Иванов, като дебатите ще продължат до 10 май.
Употребата на термина не е задължителна, като държавите членки на Европейския съюз преценяват необходимостта от прилагането на схемата на национално ниво и съответното регламентиране на подробни правила в националното законодателство.
Терминът „планински продукт”
Терминът за качество „планински продукт” се използва за описание на продукти от растителен и животински произход, вкл. за пчелен мед и пчелни продукти, произведени и преработени в планински райони, които попадат в землищата на населените места, посочени в Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват.
Продукт с означението „планински продукт“ може да се произвежда от регистрирани земеделски стопани по реда на Наредба № 3 за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, както и от производител и търговец на храни, чийто обект за производство на продукта е регистриран по реда на Закона за храните.
Терминът „планински продукт“ може да се използва и при извършване на директни доставки на непреработени продукти от животински произход от производители, регистрирани по реда на Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Също така производителите следва да са вписани в регистъра на производителите на планински продукти, публикуван на интернет страницата на Министерство на земеделието, храните и горите.
Терминът „планински продукт“ може да се използва за продукти, добити от животни, като например мляко и яйца, чието производството се извършва в планински райони. За продукти, произведени от животни, като например месо, животните следва да бъдат отглеждани в планински райони и да прекарат най-малко последните две трети от живота си в тези райони. За целта съществуват ограничения и за произхода на фуражите, които следва да бъдат главно от планински райони. Фуражите се считат за произхождащи главно от планински райони, ако делът на годишната дажба фуражи, които не могат да бъдат произведени в планински райони, изразен в процент сухо вещество, не надвишава 50%, а в случаите на преживни животни – 40%. Терминът „планински продукт“ може да се използва и за пчелни продукти, ако пчелите са събирали нектар и полен само в планински райони.
Получаване на Удостоверение
За получаване на Удостоверение на производител на земеделски продукти и храни, за които се използва незадължителният термин за качество „планински продукт“, кандидатите подават заявление по образец до съответната Областна дирекция епо безопасност на храните по местонахождение на животновъдния обект/стопанството. Инспекторите в съответната Областна дирекция по безопасност на храните извършват документална проверка и проверка на място за допустимостта на кандидата. Ако кандидатът отговаря на условията, директорът на съответната Областна дирекция по безопасност на храните издава удостоверение за съответствие на продукта с условията за използване на незадължителният термин за качество “планински продукт” по образец, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Българската агенция по безопасност на храните информира Министерството на земеделието, храните и горите за издаденото удостоверение, след което производителят се вписва служебно в публичния регистър на производителите на планински продукти, който се поддържа на интрнет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите.
Санкции
В съответствие със Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз се налага глоба от 1000 лв. до 5000 лв., когато се използва термина „планински продукт“, но не отговаря на условията на настоящата наредба.
