На 31.10.1996 г. шестте Черноморски държави – България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция подписват в Истанбул Стратегията за действие за опазване и развитие на Черно море. Така вече 16 години на тази дата се отбелязва Международният му ден.
Черно море е едно от най-забележителните регионални морета в света. Солеността му е около 17 ‰ и е два пъти по-ниска от тази в повечето морета и океани. То е почти отделено от останалите морета, дълбоко е повече от 2200 метра и получава отточни води от басейна на реки с площ 1.9 милиона квадратни километра, което покрива около една трета от площта на континентална Европа. Единствената му връзка със световните океани е чрез Истанбулския пролив, един 35-километров естествен канал, на места дълбок едва 40 метра. Тази изолираност затруднява естествената циркулация на водата в басейна.
Една особена черта на Черно море е, че в него има сероводород. Това явление се среща още в Норвежките фиорди и в някои части на Индийския океан. Една от хипотетичните причини за натрупването му е дейността на сулфат-редуциращи бактерии. Границата му започва от 120 метра (при средна дълбочина 1240 м.), което означава, че в 90% от обема на Черно море няма кислород. Там, където свършва кислородът, започва т.н. „зона на затихване на живота”. В нея е невъзможно да съществуват живи организми, с изключение на някои анаеробни бактерии. Ето защо в Черно море няма октоподи, въпреки че всички останали условия са подходящи за тях.
Изолираността на Черно море допълнително изостря проблема със замърсяването му. Пикът му е в началото на 90-те години. След това започва постепенното му възстановяване благодарение на изградените пречиствателни станции по река Дунав и значително по-малката индустриална дейност на човека.
Факторите изброени по-горе са причина броят на животинските организми в Черно море да е далеч по-нисък в сравнение със Средиземно море. В нашето море са установени 1966 вида животни. Сред тях са включени и редица средиземноморски видове, някои от които са се адаптирали към условията за живот тук.
Опазването и възстановяването на Черно море зависи от усилията на всеки един човек. То е дар, към който трябва да се отнасяме подобаващо, за да могат и поколенията след нас да му се наслаждават.
