Одитът на мярката за младите фермери през миналия програмен период показва, че малка част от получилите субсидии реално остават в земеделието и всъщност не може да се каже, че основната цел на ПРСР е реализирана. Статистиката показва, че има спад в броя на младите фермери в България. Това каза Димитър Димитров, председател на Национална асоциация на младите фермери в България, пред „Агрозона“.
За да се развива един фермер, трябва да има икономическа обосновка това да се случи, казва младият предприемач. „Много млади фермери бяха подведени да започнат по-лесен бизнес, за да вземат едни пари, и в последствие ако се окаже губещ този бизнес, никой не иска да продължи в тази насока. Моят съвет към младите хора винаги е бил да гледат до колко биха печелили от една дейност дори и без да получават субсидии. Ако се насочат към бизнес, от който да печелят и ако получат субсидии, тази помощ ще използват за развитие. Аз самият имам земеделски бизнес, от който печеля, независимо, че никога не съм получавал за него субсидия по „Млад фермер“, разказва Димитър Димитров.
Липса на финансиране
Банките искат гаранции, за да отпуснат кредити, а един млад човек, започвайки от нулата, няма как да разполага с гаранции. „Всъщност затова има мярка за младите фермери в ПРСР, но не всеки може да се възползва, а и не всички сектори са равнопоставени – има такива, които са приоритетни и при тях е по-голям шансът да бъдат одобрени, отколкото други.“, казва Димитър Димитров.
По думите му съветите на експертите от Националната асоциация на младите фермери в България са търсени най-често по казуси по мярката „Млад фермер“: „Дори в момента има забавени плащания. Има също наредби, които ощетяват младите хора и за съжаление тези млади хора ни търсят само, когато имат конкретен проблем. Днес ми се обадиха по телефона млади хора, които искат да защитим интересите им, защото не им платили, обаче никой от тези млади хора не казва, дайте да членуваме в Асоциацията и заедно да се защитаваме, да ни чуят, да имаме едно лице, което да преговаря, а не десет човека, които са се събрали да кажат на държавата „защо не ни плащате“. Потенциалът ни е огромен, членският ни внос не е висок – 50 лв. на година, а срещу това младите могат да получат защита. Никой не знае кога може да има проблем, дори само когато се събираме и обменяме идеи, това не е малко. За съжаление казват, първо направете за нас, после ние ще станем членове. Имат ни като нещо, което сме длъжни да направим, а не мислят, че обединени, от нас зависи да се случи нещо или не.“
Неспазването на срокове по „Млад фермер“ обезкуражава младите
В момента има забавяне на сроковете в наредбата за сключване на договори и наредбата за плащане на помощ по мярка „Млад фермер“, обяснява Димитър Димитров. „Земеделието, за съжаление, не чака, не го интересува, че не са платили на младия фермер, който да инвестира парите и да започне да изпълнява бизнесплана си. Имаме много случаи, в които още в първата година е заложено създаването на трайно насаждение, но сроковете за създаването на това трайно насаждение изтичат, а тези хора още не са сключили договор, нямат сигурност, не знаят да спазват ли бизнесплана или не, как да спазват бизнес план, който още не е одобрен от Фонда. Това забавяне обезкуражва младите хора, кара ги да се откажат още в началото да си казват, дават се пари на „наши хора“ и нищо не се получава.“, убеден е той.
По думите му асоциацията участва в Комитета по наблюдение на ПРСР и има добър диалог с агорминистерството, но дори държавата да има добро желание да се помогне на младите хора, забавянията на сроковете, разписани в наредбите за мярката, може да ги отблъсне.
Лилия Александрова
