Субсидиите трябва да се дават за килограм произведена и реализирана продукция, каквато е практиката в много европейски държави. Това предложи Мариана Милтенова, член на УС на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ), по време на национална дискусия „Семейно земеделие и заетост“, предава fermer.bg. По думите й, схемата за единно плащане на хектар е довела до дисбаланс в аграрния сектор. „Относителният дял на субсидията в себестойността на продукцията при доматите, например, е 1%, в себестойността на продукцията при плодовете е 5%, докато в зърнопроизводството е 25-28%. Това води до тотален дисбаланс в секторите“, според Милтенова.
Според нея много зеленчукопроизводители се отказват да работят или се пренасочват към по-рентабилни според тях производства. Те имат желание да се занимават със зеленчукопроизводство, но по-голямата част от тях имат огромни кредити, за да създадат стопанствата си. В момента подкрепата за производителите на качествени плодове и зеленчуци е в размер на 8 стотинки, което е в пъти по-малко дори в сравнение само с 2013 г. През 2013 г. са били дадени 400 000 лв. подпомагане за плодове и 1.5 млн. лв. – за зеленчуци. За произведена качествена продукция през миналата година някои производители са получили по 18 ст.
По изчисления на НСГБ, ако за сектор „Плодове и зеленчуци“ бъдат отделени 100 млн. лв. и се даде субсидия за произведена продукция, от 1 дка могат да се произведат 4 т. полски домати. „Ако се дадат 400 лв./дка субсидия, това означава, че субсидията ще е 10 ст./кг, но за произведена и реализирана продукция. Настояваме и за това схемата за подпомагане на производството на качествени плодове и зеленчуци да е срещу фактура. Това е единствената гаранция, че парите ще отидат при реалните производители. Сега е много лесно да се извади сертификат и срещу него някой да получи пари. Има някои, които дори не гледат домати, например – очертават площите, вземат сертификат и получават субсидии“, по думите на Милтенова.
От НСГБ са категорични, че при мерки по ПРСР, работещи единствено в подкрепа на реалните земеделски производители, само сектор Градинарство има потенциал да осигури над 200 000 работни места само като пряка трудова заетост в първичното производство.
