– Министър Танева, вече е одобрена Стратегията за развитие на хидромелиорациите. Кога ще бъде възможно фермерите да инвестират в напояване?
– Министерски съвет одобри Стратегията за развитие в хидромелиоративния сектор на едно от последните си заседания. Този акт беше необходим, за да могат земеделските производители да направят своите инвестиции в системи за напояване и в хидромелиоративна инфраструктура при предстоящия прием по подмярка 4.1. Този втори прием беше индикиран веднага след първия изрично с условието, че ще се направи, когато се допусне възможността за инвестиции в напояването. Приемането на тази стратегия е част от това решение. Когато това стана възможно, включително и след комуникацията с Европейската комисия, на нас ни бяха разрешени инвестиции в хидромелиорации за земеделски стопани. Очаква се приемът на проекти по подмярката да стартира в началото на месец октомври. В това време, което беше близо година, ние сме информирали земеделската общност чрез съответните браншови организации за хода на комуникацията с ЕК и за националните мерки, които следва да предприемат. В този смисъл изненадани няма – всичко е планирано и очаквано.
– На какъв бюджет могат да разчитат земеделските стопани, има ли облекчаване на изискванията към тях?
– Планираме подмярка 4.1 да бъде открита на 10 октомври с целия остатъчен бюджет, който е в размер на 237 млн. евро. Предвидено е да бъдат допустими инвестициите в хидромелиорациите за земеделските стопани. Те трябва да отговарят на ред условия, които са изрично изброени в наредбата за прилагане на подмярка 4.1. Условията, които сме заложили бяха представени на браншовите организации. Това са изисквания, които нашата страна е задължена да изпълнява по различни нормативни актове и регламенти. В този смисъл не мога да кажа, че кандидатстването е опростено. Въпреки съкратените срокове, ние всеки месец сме комуникирали с ЕК за реда, който да бъде приложим, за да бъдат допустими хидромелиорациите, тъй като трябваше да бъдат приети плановете за управление на речните басейни, които все още са в процедура. Тази процедура се води от Министерството на околната среда и водите. Инвестициите, които земеделските стопани биха направили чрез кандидатстване по подмярка 4.1 трябва да отговарят на тези планове. Бяха обсъдени и различните документи, които ще се прилагат. Направили сме ред, който независимо от скъсените срокове ще бъде възможен за кандидатстване.
– Има ли срок, в който трябва да бъдат готови плановете за управление на речните басейни, няма ли опасност забавянето да окаже влияние върху отварянето на подмярка 4.1?
– Отварянето няма да се забави, плановете за управление на речните басейни трябва да влязат в сила в началото на следващата година. Изградените инвестиции трябва да бъдат в съответствие с тях.
– Стана ясно, че се очаква наддоговаряне по 4.1. Може ли малко повече подробности за това.
– Имаме направени анализи въз основа на опита ни от предишния програмен период, във връзка с изпълнението на одобрените проекти и корекцията на разплащанията на изпълнените проекти. Също така имаме подробен анализ за състоянието към момента както на сключените договори по първия прием на 4.1, така и за значителен брой проекти под чертата. Освен това договорите съдържат клаузи за извършване на проверки, които на практика ще започнат през януари. Проектите, които нямат съответния процент изпълнение ще бъдат канселирани и по този начин ще се освобождава бюджет. Наслагвайки всички тези обстоятелства и в името на това, че има изключително висока проектна готовност, а бизнесът има тази необходимост, ние наистина имаме намерение и в момента уточняваме административната процедура да наддоговорим първия прием. Това наддоговаряне ще означава проекти, които в момента са под чертата, да се контрактуват под условие на освободен бюджет от неизпълнените договори в този прием и наложени корекции. Този процент по нашите анализи и критерии е около 30 %. Процедираме в момента това решение, така ще се даде увереност на проектите, които биха влезли в това наддоговаряне, че ще бъдат разплатени, когато се освободи бюджет по този прием. Ние няма да увеличаваме бюджета, а ще го наддоговаряме въз основа на риска от неизпълнението, който е анализиран по практиката от предходния програмен период и от състоянието към момента на договорите, които са контрактувани.
– Вече е известно, че е ревизиран списъкът с приоритетните култури по подмярка 4.1 и някои са извадени от него.
– Всички решения се вземат след анализ на слабостите по прилагане на програмата досега, отчитат се и различни показатели, които прилагайки програмата трябва да постигнем. Това е например заетостта в селските райони, отчитат се и становищата на браншовите организации, както и създаването на брутна добавена стойност в земеделието.
Всички тези критерии говорят, че има проекти на ръба или които са „проектни“ проекти, а не проекти за развитие на конкурентоспособно и устойчиво земеделие. Ресурсът, с който разполагаме по ПРСР не се използва най-ефективно за създаване на конкурентно земеделие, генериращо брутна добавена стойност и заетост. Всичко това ни провокира да предлагаме различни промени. При обвързаната подкрепа наскоро показахме подробно разчетите и те ясно сочеха какви решения трябва да се вземат. Когато фактите говорят ние трябва да се съобразяваме с тях, за да изпълним основната философия на подпомагането в земеделието. Да има определени типове проекти на ръба или по буквата на правилата, които не изпълняват всички критерии. Затова са предложени промени.
– Но все пак вътрешното потребление на повечето от извадените култури не е задоволено с родна продукция.
– Тези култури остават за подпомагане, но не са приоритетни. Просто няма да получат предимство. Освен това настоящият прием по 4.1 ще бъде отворен и с други условия, за които се споразумяхме с браншовите организации още след анализа на първия прием. Това са по-нисък максимален размер на проект, по-нисък интензитет с натрупване. Всичко това говори, че ще се генерира бюджет, който ще задоволи повече на брой земеделски стопани. Това говори, че шанса за подкрепа и на неприоритетни култури или дейности е значително по-висок.
– Какви са целите на новия Поземлен кодекс, по който се работи в МЗХ и кога ще бъде готов?
– Изработването на Поземлен кодекс е една много амбициозна задача в нашата програма, с която влязохме в управление. Кодексът на земята има за цел да регулира и урежда поземлените обществени отношения в страната така, че земеделската земя да се управлява като ценен природен ресурс. Този кодекс следва да уреди тези обществени отношения в посока запазване интереса на собственика, запазване на националните интереси, както и запазване на интересите и гарантиране на устойчивостта в земеползването с цел дългосрочни инвестиции в поземлените ресурси и високоефективно земеделие. И , разбира се, условия, в които този природен ресурс ще съхрани своите качества.
Този поземлен кодекс трябва и да улесни процесите на комасация. Ние не можем да сменим изцяло подхода. Той може да бъде само доброволен, но държавата трябва да направи така, че процесът да бъде улеснен.
В момента сме на половината от процеса – изготвили сме подробен и детайлен анализ на поземлените отношения у нас и в страни от Европейския съюз. Правим това, защото следва да гарантираме националния интерес. Нашия режим в никакъв случай не следва да бъде различен от другите страни. Работата ни наистина е много задълбочена, голямо предизвикателство е. Поставили сме си срок до края на годината да я приключим. Надявам се да го спазим, но тук не е важна бързината. Важна е работата в най-висока степен на задълбоченост и намиране на подход, който гарантира националния интерес. След като сме готови с проекта, първо ще направим ново обсъждане с всички заинтересовани страни и чак тогава ще преминем към съответна законова процедура. Това е акт, който е от изключителен национален интерес, защото това ще хармонизира правилата за управление за един важен природен ресурс. Правила, които трябва да защитят собствениците, трябва да защитят и ползвателите и най-вече националните интереси на страната като ресурс, който генерира доходи и осигурява храната на обществото.
– Предвижда ли се въвеждане на данък върху земята и как ще се уреди въпросът с придобиването на земи от чужденци?
– Кодексът за земята няма да предвижда какъвто и да е било данък. По отношение на чужденците – към момента не мога да кажа каква ще бъде регулацията, но тя ще бъде такава, каквато е в страните, с които сме на общия европейски пазар. Когато оперираме на единен пазар, при свободно движение на стоки и капитали, ние трябва да имаме единен режим на всичко, в противен случай се предопределя една неравнопоставеност, която в крайна сметка се отразява в различния доход, който генерира съответната нация.
– Малко сме уязвими по този въпрос, знаем, че има процедура срещу нашата страна?
– Все още нямаме наказателна процедура, но има проучване по член 3а от Закона за ползването и собствеността на земеделските земи, а ние сме отговорили на ЕК. И ако не изпълним техните препоръки, те могат да решат да започнат наказателна процедура, това е тяхно право. Отговорили сме, че в единния кодекс, който готвим, тази тема ще има регулация. Каква ще е тя – предмет на обществено обсъждане, но пак казвам, че ще е в синхрон с регулациите, каквито съществуват и другаде. Всичко е въпрос на защита и регулация. Не трябва да разглеждаме Европейската комисия като някакъв наказателен орган. Няма нищо страшно да започне наказателна процедура. В България малко се гледа на тези наказателни процедури по различен начин – все едно ние сме най-грешната страна. Да, понякога говорим и за пропуски, но в други случаи тези наказателни процедури са предмет на защита на национален интерес и е въпрос на управленско решение какво ще отстояваме в нейния ход. Аз лично не се притеснявам от тази наказателна процедура, ако тя стартира.
