Необходима е дългосрочна визия, не просто покриване на загуби заради сринатите борсови цени
На фона на продължаващите протести на земеделските производители в страната, потърсихме за коментар на събитията Десислава Танева, председател на Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание и бивш министър на земеделието.
По време на изнесено заседание на Комисията по земеделието и храните към НС във вторник бе представен законодателен пакет от 7 Закона, върху които МЗХ работи от юни месец. Сега, на фона на земеделските протести у нас се планира приемане на тези закони в спешен порядък. Ще бъде ли възможно приемането на тези стратегически важни за земеделието закони в спешен порядък?
Във вторник по инициатива на министър Вътев и в отговор на исканията на протестиращите фермери и преговорите, които води Правителството с тях, бе проведено изнесено заседание в Министерство на земеделието и храните с основна тема за разглеждане законодателните инициативи. Министъра запозна народните представители с план на представяне на законопроекти, общо седем на брой, със съответните срокове в рамките на февруари и март месец, с оглед обществен дебат и финализирането им до приемането на този законодателен пакет. От така изразените законопроекти ни бе представен проект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, основно в три члена. Този законопроект, в този вид е представен за пръв път във вторник вечерта на Комисията, а неправителствените организации, които присъстваха казаха, че не се запознати с този текст. Бяха получени определени въпроси и може да кажем, че тръгна обществен дебат по темата. В същото време и от сектора и самият министър казаха, че действа и работи Консултативен съвет по поземлението отношение, който имаше заседание вчера точно по този представен ЗИД на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Доколкото ми е известно се е получил разгорещен дебат и се очаква следващо заседание, тъй като за да тръгне този законопроект в процедура за приемане, трябва да се постигне консенус точно в консултативния съвет по поземлени отношения. В момента ние не може да говорим по финални текстове, за които има консенсус или мнозинство.
Приемане на закони в ускорен порядък се е случвало при абсолютно належаща нужда, но пак с пълното разбиране на всички заинтересовани страни, че е необходима тази промяна. Общественият дебат ще покаже с каква скорост биха били приети тези законодателни изменения. Народните представители, не само от управляващото мнозинство, но и от всички партии имат волята за това те да бъдат подложени за разглеждане в ускорена процедура, но за да е възможно финализирането на тази процедура в крайна сметка трябва да бъде постигнат консенсус по самите текстове. В противен случай, дори да имаме волята, ние няма да имаме възможността да ги приемем ако тези текстове съдържат спорни начини на уреждане на обществените отношения.
Когато нормативната база не отговаря на обществената необходимост или има изменение в средата, така както е при нас, тъй като ние влязохме в нов програмен период с нов инструментариум на подкрепа, очевидно изменения на законодателството в определена посока се налагат. Това е нормална, практика особено при така тежкия режим на собственост и ползване у нас. Един от най-тежките режими изобщо в Европа поради начина на възстановяване на земи и поради начина, по който се работи. Естествено, че и уредбата трябва да е синхронизирана и с инструментариума за подкрепа, който е наличен в Стратегическия план и ще се прилага тази година, но финализирането на един такъв законопроект се определя от това доколко той е безспорен . Практиката през годините показва, че тези законодателни изменения, особено поземлените, са изключителна спорни, тъй като интересите на собствениците и на ползвателите са диаметрално противоположни.
Приемането на тези закони би ли подобрило ликвидността на земеделските стопанства? Този термин започна да се използва често напоследък като повод за ускоряване на процедурата по приемането им.
Всяка подобрена бизнес среда за работа подобрява и ефективността на стопанствата. В момента никой не знае как ще изглеждат в краен вариант измененията. Законите не могат да подобрят ликвидността, но биха създали среда за по-добра работа, която като ефект би означавал по-добра ефективност на предприятието, която осигурява устойчивост на стопанството. Това е процес и не може да се случи веднага, но за новата кампания, особено по отношение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, който за мен все пак е най-важен в този пакет от седем законопроекта, е добре тези промени да се приключат в най-бърз порядък, за да може кампанията за директни плащания 2024 година да стартира при подобрена нормативна работа.
В рамките на последното заседание на Комисията по земеделието и храните възникна дебат по отношение на средствата в размер на 150 млн. лв., които Правителството обеща на земеделските производители за компенсации във връзка с войната в Украйна. Сякаш не бе категорично ясно представено от къде ще дойдат тези средства, получихте ли детайлна разбивка от МЗХ във връзка с казуса?
Все още справката от Министерство на земеделието и храните, която бе поето като ангажимент да бъде изпратена на Комисията по земеделие, не е получена. На заседанието на Комисията се получи дебат и между самите членове на екипа на Министерството по отношение на източника на тези 150 млн. лв. и източниците, от които ще се вземат тези средства по параграф 43 00. Това е параграф по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“, по който са бюджетирани националните средства за подкрепа на земеделските стопанства по различните инструменти за подпомагане, които са налични. Това ключва временната мярка за Украйна, държавните помощи, национална помощ и всички тези инструменти за подкрепа, които се прилагат и се финансират от национален бюджет. Комисията поиска подробен разчет за това от къде и колко пари се вземат и се пренесочват за бюджетиране на рамката за Украйна. Това искане възникна от гледна точка на това да гарантираме, че всички стопани ще получат държавната си подкрепа в пълен обем, такава каквато е получена и миналата година. Тоест, да не бюджетираме временната рамка за подкрепа на ликвидността в следствие на войната в Украйна от други интервенции за подкрепа и така да ощетим подкрепата по други инструменти.
Европа е потънала в земеделски протести. Къде вие виждате основните причини за тях?
Във фермерски протести е потънала не само България, но и цяла Европа. Това, поне по мои спомени от 2007 година досега не се е случвало да протестират фермерите, дори в най-богатите държави членки на Европейския съюз. За мен всичко може да се охарактеризира с едно изречение – европейските фермери казват “не на новата озеленена обща селскостопанска политика. Първата перспектива в Европейското Земеделие може да съществува по начин, по който генерира достатъчно доход, удовлетворяващ и земеделския доход, е приемането на общо европейски решения в посока дерогиране на част от задълженията във връзка с озеленяването Това е неизбежно и втората огромна причина, това е поставянето на европейските фермери в неравнопоставено положение на общия европейски пазар след отварянето му за всички украински селскостопански стоки без каквито и да е защитни мита. На практика, за да пуснеш така търговията от един селскостопански гигант, трябва да екстраполираш въздействието върху пазара и затруднението и пазарната криза, която ще дойдат. За мен това бяха необмислени решения, неостойностени, от които виждаме ефекта сега Лошото е, че този ефект можеше да се види още когато приемаха тези решения, а сега ефекта трябва да се види чрез протестите на земеделските стопани в цяла Европа и това не е добре, защото говори зле за приемането на съответните решения, за озеленената нова ОСП и регламента за свободната търговия с Украйна. Това са пазарни реакции, които са логични вследствие на тези взети решения.
Какво трябва да се промени?
Забавя се един процес да вземане на решения, които да дадат един една стратегически дългосрочна посока на това ще го има ли европейското земеделие, как ще продължи то, ще бъде ли атрактивно за младите хора. Това са генерални въпроси. Когато сме в частен сектор, когато цените са пазарни, винаги има години на загуба и това са нормални неща. Тук не говорим за това да покрием загубите, защото цените на борсите са паднали. Не следва да се покриват загубите, защото това е частния сектор, той не е бюджетиран и работи в пазарна среда. Въпросът е да направим пазарната среда реално пазарна, да се равнопоставени всички оператори и тогава ще печелят тези които работят наистина добре и ефективно и те трябва да останат да работят, но сега за съжаление се натрупаха много негативни фактори.
Бих се радвала ако на европейско ниво организациите са обединят в няколко конкретни искания, които по-скоро в този момент да стопират тренда надолу, защото продължавайки прилагането на тези стандарти, които в момента за първа година са приложени в инструментариума на новата обща селскостопанска политика, фермерите тепърва ще са още по-разочаровани, ставките им ще са по-ниски от миналия програмен период, а задълженията повече, така че до юни месец все още всеки оператор ще разбира тежестта на новата обща селскостопанска политика.
