Страната ни има възможност да използва €1 млн.европейски средства, с които да се направят допълнителни тестове на храните, за които има съмнение за двоен стандарт. Това стана ясно днес от видеообръщение. на еврокомисаря по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Йоурова. Тя призова компетентните власти в страната ни да кандидатстват за средства. Това стана по време на форум в Парламента, организиран от омбудсмана Мая Манолова.
Обща декларация за спешни мерки и единни стандарти срещу двойните стандарти за храните в Централна и Източна Европа от една страна и Западна Европа – от друга подписаха българският министър на земеделието Румен Порожанов, заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова, омбудсманът на страната Мая Манолова, представители на браншови организации и евродепутати и български народни представители. . В него участваха също така посланиците на Испания, Чехия, Кипър и Ирландия и представители на посолствата на Унгария, Полша, Финландия, Холандия, Румъния, Белгия, Германия. Целта е страната ни да има единна позиция, която да бъде представена пред Европейския парламент в края на септември.
Министър Порожанов защити необходимостта от документ, “който ясно да каже, че на общия европейски пазар съставките на един и същи продукт трябва да бъдат единни.” При разлика в съдържанието, трябва да има обозначение на опаковката, за да са информирани потребителите, коментира министърът.
Необходима е промяна в европейското законодателство за храните, тъй като към момента то е концентрирано върху безопасността на храните и изписването на съставките на етикета, но няма изискване храните, предлагани под една търговска марка като един и същ продукт да са с еднакъв състав, посочи Мая Манолова.
Да се забрани практиката производителите да предлагат стоки от една и съща марка, с еднакъв етикет, но с различно съдържание и различна цена в Централна и Източна Европа и в западната част на континента. Това е едно от общо трите основни искания, формулирани от омбудсмана. Другите са да има ясен механизъм за контрол и сериозни санкции срещу нарушения на правилата.
Манолова изнесе резултатите от опростено потребителско проучване, според което в цените и съдържанието на хранителни продукти от Берлин, Виена и София е имало разминавания, включително при детските храни. Близо 150% по-скъп е бил у нас детски сок, при положение, че етикетите у нас и за Западна Европа били еднакви. Българските деца консумират пюре с по-високо съдържание на рапично олио при това на 26% по-висока цена, шоколадово-млечните десерти са с 1% по-малко шоколад и 3% по-малко мляко, но 93% по-скъпи от тези в Берлин. Известна безалкохолна напитка пък у нас се предлага с глюкозо-фруктозен сироп, а в Западна Европа – със захар.
Във видеопослание българският еврокомисар Мария Габриел посочи, че е категорично неприемливо гражданите на Източна Европа да бъдат дискриминирани дори при малки разлики в състава на продуктите. Тя каза, че ако има различия в съставките, продуктите трябва да бъдат представени като различни.
“Практиката на компаниите да локализират техните продукти е законна”, коментира евродепутатът Владимир Уручев като уточни обаче, че практиката излиза от законовата рамка, когато е подвеждаща потребителя, т.е. когато един и същ продукт и еднакви име и опаковка се предлага с различно съдържание в различните части на ЕС.
В последните 60 години световното законодателство акцентира върху безопасността на храните и едва в последните 10 години навлиза темата за качеството, каза Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Тя обърна внимание, че законопроектът за храните е изключително важен, но все още не е приет.
Върху факта, че различните държави от ЕС имат различен ДДС върху храните обърна внимание Савина Влахова, председател на Съюза на мелничарите.
