Дана Михайлова, водещ в радио Добруджа: Получих “Класове” по наследство

Златко Златков
Златко Златков
12 Минути

За рубиката “Думата е ваша” на сп. “Агрозона”, месец Февруари 2013 г. записа Георги Джендов

Дана Михайлова e водещ на предаването “Класове” в радио Добруджа. През 80те години работи като спортен диктор на стадиона в родния си град Добрич и практически е единствената жена с тази професия по онова време. Така откриват таланта й на спортен журналист. През 2001 г. участва в създаването на радио Добруджа. „Всъщност, с екипа сме много повече време заедно, отколкото със семействата си“, признава Дана. Със земеделски земи тя започва да се занимава случайно, но не без намесата на съдбата.

Със земеделската тема започнах да се занимавам случайно. Колежката, която водеше предаването „Класове“ напусна и се наложи да го поема аз, понеже се излъчваше в сряда следобяд, когато по график бях на смяна като водещ. Така на практика „наследих“ предаването. Това се случи преди 3 години, но „Класове“ е създадено още през 2001г. Истината е, че ако сега трябваше да му дам име, щях да търся нещо по-обобщаващо. Сега основното, което искам, е да бъдем полезни. Предаването е разделено на три части, опитвам се да наложа и четвърта, понеже вече втора година работим с Министерство на земеделието, за да популяризираме ПРСР. Интересното е, че те ни потърсиха, явно са преценили, че нашата медия е подходяща за целите им.

От джиповете до лавандулата

Всеки казва, че е много лесно да се занимаваш със земеделие – имало много пари, джипове. Хората виждат лъскавата страна, но никой не се замисля как се стига до нея. Наскоро се срещнах с едно младо момиче, което е започнало с 10 дка лавандула. Имала е добри добиви, но на нея това й коства да е на нивата почти по цял ден. Грижи се за земята заедно с мъжа си и ако не е на полето обикаля по институции, за да може да си подсигури някой друг лев или да си оправи задължителната обемна документация.

Скоро разговарях с високопоставен човек, чието име няма да споменавам, но той каза, че ако земята не е съсредоточена в ръцете на толкова малко хора, добруджанци ще живеят изключително богато. И това при положение, че в Добруджа почти няма хора, които да не разполагат със земи, да не получават някакви доходи от тях. Например голяма част от добруджанците свързват двата края благодарение на рентите, които получават. Чуват се и коментари, че трябва да се ограничат максималните площи, които едно лице може да обработва, за да се даде възможност на повече хора да се изхранват чрез земеделие.

От едно време знам, че горските пояси са били в основата на земеделието в Добруджа. Без тях има риск от измръзване на посевите. Сега има оплаквания, че се унищожават горски масиви в Крушари и то от хора, които са приближени до правителството. Целта е да се освободи терен за земеделска земя, но това е тема, която трябва да бъде развита.

За хората и корупцията

Питам всички земеделци какви са основните им проблеми. Оставам с впечатление, че законодателството не е уредено. Освен това не сме се преборили да сме равнопоставени в ЕС. Хората се дразнят, че са зависими и казват „откъде накъде някой ще ни учи нас какво да правим със земята си”. Те не обичат да им се казва какво да правят или да бъдат ограничавани. Но това са изисквания на ЕС и правителството не може да ги защити в това отношение. Много често задавам въпроса какви са взаимоотношенията им със структурите на ДФЗ, на областната дирекция „Земеделие”, на Областната служба за съвети в земеделието, дали им помагат по някакъв начин и отговорите винаги са положителни. Винаги съм очаквала да има оплаквания от тях, но се оказва, че хората са доволни. Трудно им е да усвояват пари по оперативните програми от гледна точка на изготвянето на проекти. Младите земеделци споделят, че навсякъде по веригата им вземат пари. Разбира се, никой не желае да застане с името си зад тези твърдения, но всички разказват за рекети, за да бъдат придвижени документите им и т.н. Явно по-възрастните смятат това за нормално, докато младите се възмущават и негодуват. Даже намерих едно момче, което беше доста смело и беше готово да говори, но впоследствие се отказа. Той ми беше разказал за някакви зашеметяващи суми. Например кандидатства за 50 000 евро, от които половината трябва да даде под масата. При него ставаше въпрос за обновяване на машинния парк. Но това се случи преди 1-2 години. Сега е възможно да са затегнали малко положението.

Пчелите и отровите

Много сериозен проблем имат пчеларите в региона. Земеделците пръскат посевите си и така тровят пчелите. Има ограничения, наредби, кметовете трябва да предупреждават при предстоящо пръскане, има и часове, определени за тази дейност, но все пак в нашата област са установени много унищожени пчелни семейства. Земеделците са силни, а пчеларите са по-слабата страна в спора и винаги първите печелят, когато се стигне до съд, защото се оказва, че със сегашната нормативна уредба е трудно да се докаже нечия вина.

Злополучните краставичари

Едно от хобитата ми е да гледам цветя. Любимото ми цвете е юката. Това е целогодишно южно растение с бодили и расте при всякакви условия. Идеята ми е да направя жив плет от юки на вилата си между Балчик и Албена. Иначе гледам и много други цветя, но не помня имената на всички и дори често влизам в цветарските магазини, за да си припомня какво имам у нас.

Преди 3 години моето семейство се опита да отглежда краставици през зимата. Имахме място в едно близко село и си направихме нещо като парник, но с подръчни материали. Засадихме краставиците и дори поставихме кюмбе за отопление. Целта ни беше да продадем продукцията през февруари. Но нали краставиците трябва да се вързват, та аз реших да ги вържа за гредите на покрива на парника. Това се оказа голяма грешка, защото се разрази голяма буря, отнесе покрива и изкорени краставиците.

Винаги сме имали такива идеи – да се занимаваме семейно с подобен вид дейност. Дори веднъж ходихме до Враца, за да видим как се гледат копринени буби. Там бубарството е много развито. Дадоха ни бубено семе и книга, от която да черпим информация. Върнахме се и започнахме да гледаме буби. Но те растат много бързо и ядат страшно много листа от черница. Затова е необходимо да имаш такива дървета. Бубата обаче трябва да яде екологично чиста храна и не може черниците да са край пътя. Ако нямаш градина, ежедневно трябва да се харчат не малко средства за бензин, за да обикаляш, да търсиш листа за храна. Тогава целият ни апартамент беше затрупан с кутии с буби, но липсата на черница ни накара да се откажем и от това начинание. Всъщност бубите се обвиха в пашкул и отвътре си пораснаха. Дори опитахме дали когато ходим на риболов няма да кълве на буби, но очевидно те не се осладиха на рибите.

Тютюнът и баба

Като дете съм живяла на село – Росеново. Баба ми гледаше тютюн. Навремето в Добруджа имаше страшно много тютюн. Нямаше село, което да не отглежда тази култура. Никак не е лесно да се занимаваш с тютюнопроизводство. Ставахме в 03:00 – 03:30, обличахме се в найлони, защото толкова рано сутрин има роса, и започвахме да берем на ръка. След това събраната продукция се слагаше в чували от амониева селитра, товареше се на каруцата и се носеше в селото. Там се нижеше и се качваше на сушилника. Спомням си, че бързахме да го съберем и нанижем преди да е станало много горещо, защото в противен случай листата повяхваха. Това беше стабилен поминък тогава. Дълги години помагах на баба и леля. В региона няма човек на моята възраст, който да е ходил на село и да не е гледал или помагал за отглеждането на тютюн. Нещата много са се променили оттогава, може би вече тази дейност не е рентабилна.

Така си спомням Добруджа: тютюн и царевица, нямаше толкова много жито. Царевицата беше за лично ползване. На всяко семейство, в зависимост от това колко тютюн гледа, му се полагаха определени декари с царевица. Двете неща бяха свързани. Ако гледаш 3 дка тютюн, ти се полагат 3 дка с царевица за лично ползване. С нея хората си хранеха животните.

Избрано от Агрозона

Дана Михайлова разказва за една от най-слушаните рубрики на предаването

Вече имаме нова рубрика – Избрано от Агрозона. В нея включваме по-интересните неща от списание Агрозона и едноименния сайт. В предаването имаме и основен гост, с когото дискутираме проблемни теми.

Наскоро такъв беше собственикът на почвена лаборатория Ахмед Арабов (вж. бр. 14 – б.р.). Той говори за това, че биологичният материал в земята е на изчерпване, че почвите са в клинична смърт и че спасението е в компоста. Веднага след предаването са го потърсили земеделци от региона. Беше огорчен, че в момента никой не мисли за земята, за бъдещето на България и всеки се спасява поотделно.

Поддържам много тесни контакти с професор Христо Контев. Той дълги години е работил в Добруджански земеделски институт (ДЗИ). Проф. Контев е най-стабилният ми слушател. Той ми казва кое е актуално и с кого да се свържа по отделните въпроси. Изключително много ми помага. Загрижен е за земята в Добруджа и за земеделието като цяло.

Често се съветвам и с проф. Николай Ценов от същия институт. Според мен той е един от най-подготвените хора, що се отнася до царевицата и пшеницата. Обръщам се и към директора на института Иван Киряков, както и към проф. Михаил Христов, който получи наградата „Пустовойт” от Международната асоциация по слънчогледа, за селекционер на слънчоглед, която му беше връчена в Аржентина. По-тежка и тромава е комуникацията с областната дирекция „Земеделие и гори”. Въпросите трябва да се изпратят към София, да се определи точна дата, което е твърде ангажиращо и не ми оставя възможност да съм актуална и да съм в помощ на земеделските производители чрез информация от това ведомство.

 

Златко Златков администрира agrozona.bg между 2012 и 2015 година. В неговия профил ще откриете някои публикации на нашите автори в този период сред които Светлана Трифоновска, Марта Йонкова, Анета Стефанова, Диляна Хараланова, Лилия Александрова, Петър Лазов, Георги Джендов и други

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА