Коледа е, за да сме заедно. Коледа е, за да благодарим – че има здраве в дома ни и хляб на трапезата. Да сме благодарни, че земята превръща семената в класове, сънцето ги напълни със сила, а дъждът им вдъхна живот.
Коледните празници имат дълбоко ритуални корени. И макар днес технологизацията и модернизацията да са променили до голяма степен разбиранията ни, все още стотици хиляди семейства у нас приготвят постни ястия за Бъдни вечер. За традициите и обредите, преплетени в корените ни, пред „Агрозона“ разказа Маргарита Миланова, уредник на Етнографския музей в Силистра, защото „Добруджа, по думите на един известен български етнограф, представлява в умален модел в етнографско отношение почти половин България.“, каза Миланова.
Никой не е по-голям от хляба
Подготовката за Рождество Христово започва от 24-и декември, т.нар. Малка Коледа. Приготовленията за празника се изразяват основно в правене на хлябовете. Задължително всяка домакиня в миналото е приготвяла няколко хляба. „Хлябът е на почит в цяла България“, категорична е Миланова. Специално за Коледа се месят Богова пита (Боговица)и краваи за коледарите. През цялото време, докато меси, стопанката задължително е празнично облечена и нарича: „Да сме живи, да сме здрави, голямо имане да бъде“.
В някои населени места Боговицата се прави със специфична украса. От тесто се оформя кръг, който символизира хармана, а после и хомот, и рало. Вечерта се махат хомотът и ралото, остава само харманът. В кръга се изсипва част от вареното жито, останало обикновено от вечерята на Бъдни вечер, и така питата се слага пред иконата. Коледните и коледарските пити и краваи са от квасен хляб. В него няма мая и мазнина, ползват се само квас, брашно, сол и вода. В краваите по средата се оставя дупка, където по-късно се слага китка за здраве или се пускат пари за коледарите.
На деня преди Коледа мъжете колят прасето. По вътрешните му органи се гадае каква ще бъде зимата – за земеделеца е много важно дали ще има сняг. Ако по далака има натрупана сланина, снежната покривка ще е дебела и ще пази посевите от измръзване.
През това време девойките се събирали по 4-5 в някоя къща и изработвали венците за коледарите от захар на бучки, сушени плодове – основно сливи, тъй като са най-лесни за прикрепване върху тънка липова кора. Отделно, всяка мома изработвала тайно китка за любимия си момък. В някои села в китката се влага и наниз от мъниста, нанизан на косъм от конска опашка.
Празник ли е – да е вкусен
Празничната вечеря за Бъдни вечер започва да се приготвя от рано. Задължително под софрата се слага слама – за да подсигури плодородието. На софрата се поставят много ястия – от всичко, което е родила земята, за да бъде и следващата година благодатна. Броят на ястията трябва да е нечетен, но е позволено да са 12 – колкото са Апостолите. Освен Боговицата и вареното жито, се слагат още сушени плодове. Вечерята се кади, за да се пречисти. Докато се слага на масата храната, отново се нарича за здраве.
В някои населени места, като Алфатар, например, се слага от всичко на трапезата в платнена торбичка и стопанката го прибира. Рано на пролет я дава на съпруга си, когато излезе да сее. Мъжът заравя храната в земята, за да я нахрани и да има сила тя да даде голяма реколта.
Бъдникът – отпадналата традиция
Традиция, която обаче отдавна е отпаднала от бита на българите, е обичаят, свързан с бъдника. За него източниците са само литературни, каза уредникът на музея. Традицията спира в Добруджа, а и в цялата страна, в средата или края на 19.век. За нея е трябвало млад мъж да отсече здраво дърво – дъб, бук или круша. Тръгвайки към гората да отсече дървото, той не говори с никого. Вярвало се, че ако говори, зли мисли могат да му бъдат предадени. Избирало се право дърво, мъжът трябвало да е обърнат на изток и да „захрани“ дървото с трохи хляб. Според обичая дървото трябвало да падне на нечетен пореден замах с брадвата. У дома в него се правел отвор, който се пълнел с вино, масло и тамян. Стопанката го увивала с ленено платно и то ставало бъдник, който трябвало цяла нощ да поддържа огъня в огнището. Смятало се, че угасне ли огънят, угасват живота и щастието.
Семейни развлечения
Сядайки на трапезата, досато чака коледарите, семейството се развлича като гадае. Гадаенето ставало като различни семена – царевица и жито, се хвърляли в огъня. Колкото повече пукали, толкова по-здрави щели да бъдат членовете на семейството. Имало и едно задължително правило – ако някой се нуждае от нещо, което не е на масата, ставал само най-възрастният член на семейството и ходел наведен, за да са приведени от плод и посевите.
Маргарита Миланова разказва, че бял хляб нашенецът е ядял само по големи празници – по Коледа, Иванов, Йордановден, Великден. В ежедневието пшеничното брашно било смесвано с ръжено, ечемично, дори царевично, за да има бяло за празниците.
С песни срещу злото
Преди коледаритеи преди да се стъмни, домовете обикаляли малки деца между 8 и 10 години. Облечени празнично, със сопи в ръце, те посещавали домовете и приемали като дар от домакинята празнични гевречета. Според обичая стопанката на дома е приготвила сито със семена – царевица, жито, ечемик. Децата удрят с пръчките по семената и казват „Хоцам, боцам, коладе, дай ми, бабо, кравайче“. Семената са неразривно свързани с посланието за берекет на следващата година.
Чаканите гости
Ако селото е голямо, коледарите се делили на няколко групи, всяка от тях имала водач – женен мъж, който трябвало да знае наричанията, песните. Подготовката на коледарските групи започва с началото на постите – 5 дни след Архангеловден. Към коледарите се прикрепвала и няколко малки момчета – 12-14 г., т.нар. котки – те обикаляли домовете преди коледарите и започвяли да мяукат, за да предупредят, че идват коледарите. Коледари не ходели само в дома на съгрешилите пред обществото селяни. Това било голямо наказание, тъй като коледарите носят здраве и берекет и били дълго чакани гости. Дарявали им се пешкири, хляб, пари, стопанинът ги черпел с вино. Момите им давали китки, а момата, която си е харесала ерген, му подавала специално приготвено букетче.
В Добруджа има и друг обичай, това са игри, последващи коледарските – бразая. Характерен е за селата по река Дунав. Бразаерите правят маска – върху колове премятали цветно чергило. Под шарения плат влизал ерген – във всяка къща играел различен мъж в зависимост от това кой харесва девойката в дома. Бразаерът трябвало да играе, докато бащата не го спрял, а за да става весело,стопанинът често отивал при добитъка и нарочно се бавел, за да остави момъка да докаже издръжливостта си.
От пост към мръвка
Когато минат коледарите през дома, вече може да се отговява. Преди това не е разрешено да се яде храна от животински произход. От постите били освободени само бременните и болните. Започнели ли постите, се прибирали дори съдовете, в които се готвело блажно. На Никулден се разрешава консумацията на риба.
След постите се ходи на църква, взема се причастие и се вярва, че душата на постилия се е пречистила от грехове.Любопитното е, че в Добруджа, дори след като са минали коледарите, не се отговява веднага със свинско месо. Масово това се случвало с врабчета, тъй като те се хранят само със семенца и се смятало, че са „чисти гадинки“. Имало и символично послание – хората да са здрави, да хвъркат като птичета. Със събирането на врабците се занимавали децата. Седмица-две преди празника правели специални капани от две керемиди, между които слагали зрънца.
Поради исторически причини в Северна България имало и коледни обичаи, свързани с румънските традиции. Сред тях е обичаят стява, който е близък до коледуването, свързан е отново с игри и песни. Постепенно обаче тези обичаи отпаднали след 40-те години.
Всъщност много от българските традиции също отпадат. Днес дори месенето на хляб не се прави във всеки дом. А именно предаването на уменията от поколение на поколение, приемствеността на знанието за народа и обичаите, е това, което ще съхрани духа ни във все по-материалния свят, в който живеем.
Текстът е публикуван в
декемврийския брой
на сп. “Агрозона”.
Още любопитни материали
четете в изданието.
