Дошло е време да отпътуваме и до най-близката по граница столица от България. Намирайки се само на 60 км от Русе, Букурещ се явява топ дестинация за българския турист. И, разбира се, в Северната ни съседка далеч не ни привлича само близкото разстояние. Всички сме слушали историите за вампири, за „различните“ румънски кюфтенца, а и безспорно искаме да си направим редица сравнения със съседите. Как живеят, какъв е стандартът им, ракия ли е ракията им, по-вкусна ли им е мамалигата (разбирай качамака), а и разбира се – как си правят шкембе чорбата.
Първото впечатление от румънска земя е зеленината. Зелени поля докъдето ти стигат очите. До столицата –Букурещ минаваш през няколко крайпътни селца, а до там се движиш по нови дву(на места и три)лентови пътища. Трябва да споменем, че на пръв поглед полята около Гюргево и Букурещ много напомнят на плевенските. Големите земеделски компании (световни, разбира се) имат свои представителства, както се казва „на всеки километър“, а полята с рапица през май са просто безкрайни.
Влизайки в града усещането, с което оставате е, че не сте в балканска столица. Стилът повече наподобява по-западната част от Европа (не случайно Букурещ е известен и като „Малкият Париж“). Преминавате през широки и добре поддържани булеварди. Не очаквахме да я срещнем зеленината и в самия град, та дори и в самия център. Ако се движите с кола обаче бъдете внимателни, защото засичанията са дори по-чести и от София, а клаксонът се чува може би на всеки 30 секунди.
Независимо дали сте решили да посетите столицата за един ден или сте отделили повече време, първото място към което трябва да се насочите е Музея на селото – Muzeul Satului. Смята се, че той е сред най-внушителните открити музеи в Европа и е безспорен символ на Букурещ.
Селото се пренася в града
Официално открит през 1936 година, музеят заема 15 хектара от най-големия парк в града Херастрау. Чуждестранните туристи отбелязват Музея на селото (както и ние) като задължително място за посещение в Румъния. Колекцията е оценена като най-пълноценния и красив музей в цялата страна. Ситуиран в центъра на Букурещ той се откроява с внушителни размери, често определян като оазис на спокойствието. В него са поместени повече от 60 автентични селски къщи, ферми, вятърни мелници и църкви от почти всички исторически румънски територии: Трансилвания, Олтения, Добруджа и Молдова. Всяка една от къщите е премествана от оригиналната си локация, за да се озове в Muzeul Satului. За това може да се убедите от табелите, които разказват историята на всеки един от изложените експонати. Повечето къщи датират от средата на 19 век, но има и такива, които са създадени още през далечната 1775 година.
За най-важен експонат се смята стръмната камбанария на дървената църква ” Maramures”, пълна с изискани, но избледнели икони. 
Впечатление правят и къщите на Straja, които са изкопани в земята, покрити са със сламени покриви и са ярко боядисани. Това са били типичните жилища по делтата на река Дунав от 19 век.
Музеят разполага с голям сувенирен магазин и щанд, в който се продават традиционни румънски сладкиши, носии и автентични предмети. В Muzeul Satului също така има и ресторант – La Francu. Разположен е на мястото на стар хан, датиращ от XIX в.
Старият Букурещ
Говорейки за автентичност и история трябва да преминем и към Lipskani – Стария град. Според легендата запазеното място е открито през 1300 г. от овчаря Букур, където той построява църква. От средата на 17 век района се превръща в улица на търговците, оставайки такова до края на Втората световна война, когато много от собствениците на къщи и сгради в Стария град биват арестувани от румънския комунистически режим. Целият район бива просто изоставен от властите, които смятат, че стилът на постройките е твърде буржоазен за техния вкус. С идването на демокрацията обаче Lipskani се превръща в един от туристическите символи на Букурещ, привличащ хора от цял свят.
В центъра на историческия район са останките на Стария принцов съд (Curtea Veche), построен през 15 век от Влад Цепеш, известен също като Влад Дракула. Според местната традиция Влад е държал затворниците си в подземията, които се намирали под съда и са се простирали под целия град. Всичко, което е останало днес са няколко стени, арки, надгробни паметници и коринтска колона.
Музеят на Стария съд е създаден през 1972 г., когато археологически разкопки разкриват останките от крепостта заедно с дакийска керамика и римски монети, доказателства за най-ранните жители на Букурещ. Най-старият документ, удостоверяващ произхода на града под името Букурещ, е открит тук. Той е издаден на 20 септември 1459 г. и е подписан от княз Влад Цепеш. В непосредствена близост до двореца се намира църквата “Стария съд” (Biserica Curtea Veche), датираща от 1559 г. и считана за най-старата в столицата. В продължение на два века църквата служи като място за укрепване на румънските князе. Там са запазени оригинални стенописи, датиращи от 16 век.
Стар град – нов дух
Ако очаквате обаче да се потопите в една обстановка от преди няколко века, то ще останете изненадани. Мястото е с изключително съвременен дух, защото баровете, кръчмите и ресторантите са едни до други, пълно е с млади хора, а през нощта е изключително трудно да се разминеш по уличките – по простата причина, че Lipskani се пръска по шевовете.
Пригответе се да походите малко из стария град, ако искате да пийнете автентична румънска бира или Цуйка и палинка (еквивалент на българската ракия). Заведенията почти винаги са пълни (особено през уикенда), затова сядайте в първото, в което намерите места.
Ако решите обаче да направите предварителна резервация за някой от ресторантите в Стария град, то това нека задължително да бъде Hanul lui Manuc. Построен през 1808 година, огромният хан е разположен на три етажа и е един от последните останали кервансараи в Европа. Големият вътрешен двор е забележителна гледка, чудесно място за ядене и пиене. Сервира се вкусна и автентична румънска храна (пробвайте мичи – румънските кебапчета и огромните агнешки ребърца, които приготвят).
Освен, че ще се насладите на чудесно приготвена храна обстановката е внушителна и с откритите галерии около двора. Автентичност придават и аркадите, поддържани от дървени стълбове, изработени по стила на селската вътрешна архитектура на Влашко, разпространена в Букурещ до средата на XIX век.
Дворецът на Парламента – втората най-голяма административна сграда в света
Румънците определено се гордеят със своя Парламент или т.нар. Дворец на Парламента. Качете се в такси или просто попитайте за някоя задължителна забележителност – отговорът ще е еднозначен – вижте Парламента ни. Сградата заема място от 330 хил. квадратни метра и е построена по време на управлението на комунистическия диктатор Николае Чаушеску. Първоначално е планирано там да се помещават четирите основни държавни институции – Президентството, Великото народно събрание, Съветът на министрите на Румънската социалистическа република и Върховната съдебна зала.
Строежът започва през 1984 г. Издигането на подобен дворец обаче води след себе си и непоправими щети. За да се освободят 330 хил. квадратни метра, комунистическият режим е съборил 22 църкви, шест синагоги и еврейски храмове, както и стотици малки къщи. Парламента е наречен „Къщата на народа“, тъй като в построяването му са участвали 20 хил. работници и не по-малко от 700 специалисти дизайнери и архитекти. В него има 1,100 стаи, два подземни гаража и четири подземни нива. В построяването са използвани 3,5 хил. тона кристали, както и 700 хил. тона стомана и бронз само за направата на прозорците и вратите. Смята се, че за да се издигне постройката са били вложени около 3-4 милиарда евро сегашни пари.
Влизането вътре е разрешено. Извършват се редовни туристически разходки, които струват около 5 евро. Можете да закупите редовен билет, както и специален, който ще Ви въведе в подземията на двореца, както и ще може да разгледате всички балкони. Ако уцелите обаче ден, в който посещенията са забранени, не се притеснявайте, и самата гледка отвън ще Ви остави възхитени.
Триумфалната арка пренася в Париж
Пак ще повторим – не случайно Букурещ е наричан „Малкият Париж“. Градът наподобява по инфраструктура на френската столица, а и си има своята Триумфална арка. Намирайки се в центъра на града, тя е обявена за исторически паметник през 2004 година. Счита се за една от най-познаваемите атракции в Букурещ.
Историята на арката датира от средата на 19 век. Построена е през 1848 година, като през годините търпи множество промени. През 1878 г. е преправена, за да отбележи независимостта на Румъния, а през 1922 г. се реновира, за да отбележи победата на Румъния в Първата световна война. Първоначално изградена от дърво, в момента цялата арка е от мрамор и има елементи от камък.
Последният облик, който виждаме и до днес е постигнат през 1936 г. Височината й е 27 метра. Всяка година се състоят военни паради под Арката на Триумфа. Най-големият от тях е на 1 декември, когато е и денят на Румъния.
Отново код „зелено“
Държим да повторим, че първото посещение в Букурещ ще Ви изненада със зеленината и чистотата на този град. Столицата е запазила място за зелени площи, които създават уют и това не е случайно. Градската управа е инвестирала милиони в озеленяването и привеждането на парковете в добро състояние. А Букурещ се хвали със своите паркове. Повечето от тях са осъвременени, разполагат с редица съоръжения и почти всеки един от тях има нови детски площадки. Спокойно може да кажем, че са се превърнали в градска атракция.
Огромният Херастрау
Най-големият е паркът Херастрау. Разположен е върху 187 хектара около едноименното езеро. Построен е през 1930-36 г. , като там преди това е имало просто блато. От края на 19 век части от езерото започват да служат като крайбрежна алея за жителите на Букурещ, а районът започва да се смята за най-модерния в града. Всъщност, местожителството на кралското семейство в Румъния, двореца Елизабета, се намира в Херастрау (въпреки че е затворено за обществеността).
Паркът има два главни входа, а за посетителите има специално изградени паркинги. Първото, което ще видите е висока, бронзова статуя на Шарл дьо Гол. Статуята е построена през 2006 г. от Министерство на културата, за да почете конференцията на Франкофоните, състояла се в града. Ако не Ви впечатли много, това е нормално, през 2010 г. статуята бе определена като третата най-грозна в Букурещ. Струва си обаче да споменем, че между 1952 и 1961 на мястото на Шарл дьо Гол е стоял паметник на Сталин.
Статуята на дьо Гол не е единствената на известни личности в парка. Докато се разхождате може да видите още редица изваяни портрети на исторически личности както от Румъния, така и от цяла Европа.
Самото езеро също представлява интерес за туристите, тъй като то е необичайно голямо за град. На всеки час се извършват разходки с кораб. Плуването в него е забранено, но за сметка на това е разрешен риболовът. На рибарите обаче им излиза соленичко – около 50 леи (20 лв.) за риболов на ден. В парка има и немалко места, където може да похапнете или просто да пиете по бира.
Градините Cișmigiu
Другият парк, който ние Ви препоръчваме да видите се намира в непосредствена близост до Парламента – Cișmigiu Gardens. Освен зеленината, дърветата и цветята и тук може да се насладите на езера. Дори може да покарате и лодка.Паркът всъщност не е парк, а огромна градина, създадена през 1845 от германски архитект. В нея има повече от 30 хил. дървета и растения, които са докарани от румънските планини, докато екзотичните растения са внесени от Виена. Градината е изградена в античен стил, напомнящ Древен Рим. И тук има редица кафенета, тераси и места за отдих. В почивните дни Cismigiu става малко пренаселен, но пък е приятно място за посещение.
Огледайте се и извън Букурещ
Ако все пак разполагате с повече време не се задоволявайте с посещението единствено на Букурещ. Румъния има какво още да предложи. На 200 км от града се намира Констанца. Градът е разположен точно на бреговете на Черно море и е особено известен със своите плажове и нощен живот. На 100 км от столицата пък се намира Бран – замъкът на граф Дракула. Той е отворен за посетители, които могат да разгледат предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария. В подножието на хълма, върху който е изграден замъкът, има малък музеен комплекс, представящ традиционния румънски селски бит и къщи. Също така отделете време и за пътешествие из Карпатите.
