Да бъде подписан договор за установяване на равнопоставени и коректни отношения между малките и средните производители и големите търговски вериги. Това поискаха на пресконференция днес представители на някои от най-големите браншови организации у нас в преработвателната индустрия, а именно: „Произведено в България – съюз на малкия и среден бизнес“, „Сдружение АТСДБ (Асоциация на търговците на стоки за деца в България)“, Национален браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите, Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, Асоциация на производителите на шоколадови и захарни изделия, Асоциация на месопреработвателите, Асоциация на млекопреработвателите, Национална асоциация на млекопреработвателите, Национална лозаро-винарска камара, Асоциация на производителите и вносителите на хранителни добавки. Те уточниха, че искат справедливи договорни отношения с големите търговски вериги, по аналог на Зелената книга, която в западноевропейските държави установява етични отношения в бизнеса. Според браншовиците това ще се наложи в случай, че се провали гласуването в парламента на проекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията, предвид политическата обстановка у нас.
„Искаме да има добър тон и равнопоставени договорни отношения между големите търговски вериги и малките производители.“, каза Мариана Кукушева от Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите. Тя изрази мнението на всички браншови организации, че действащите в момента правила за защита на конкуренцията не обслужват интересите на българските малки и средни производители, а на картелните монополисти.
Нелоялни конкурентни практики без санкции
Монополните картелни търговски вериги у нас практикуват конкуренция, забранена в ЕС от така наречената Зелена книга. Въпреки, че централите им са разписали тази книга, клоновете в нашата държава не спазват правилата, защото в България няма ред и национални закони, които да предпазват българските производители от нелоялни конкурентни практики, каза Огнян Радев, представител на Асоциацията на производителите и вносителите на хранителни добавки в България. Така, според него, веригите са свободни да генерират свърхпечалба на гърба на производителите и потребителите.
С какъв процент надценка работят веригите?
Той посочи и некоректната практика на дъщерните хранителни вериги у нас да не публикуват годишните отчети на дейността си на своите интернет сайтове, каквато е обичайната практика на компаниите-майки в западноевропейските държави. Така остава скрита информацията за приходите, въз основа на които компаниите плащат данъци на нашата държава. Въпреки, че не се знаят точните отчети на дъщерните търговски вериги у нас, Огнян Радев посочи данни, според които общият годишен оборот на големите търговски вериги у нас за 2011 г. е бил над 6.5 млрд. лв. „От това може да се добие представа с какъв процент надценка работят“, каза Радев. Според него 70% от хранителните стоки са внос, от който приходите не отиват в националната хазна, а излизат навън.
С всичко това в момента българските производители и доставчици са поставени на колене. Браншовиците отхвърлиха твърденията на търговските вериги, че цените на хранителните стоки ще се вдигнат, ако ЗЗК бъдат приети, и призоваха веригите да бъдат коректни в отношенията си с българските производители.
Цената на стоките се определя от търговците
Браншовиците настояха да се промени механизмът на ценообразуване, който в момента позволява на търговските вериги да променят условията на вече сключен с доставчиците договор. Един от начините да се избегне това е общите условия на договора да се публикуват на сайта на Комисията за защита на конкуренцията, както се предвижда в проекта за нов ЗЗК.
Мариана Кукушева обясни, че в момента 650 гр хляб Добруджа се фактурира на 50-58 ст., листва се в обектите на 80 ст., а доставчикът получава 40 ст. „Ние нямаме никаква свобода да определяме цените. Търговецът е свободен на каквито иска цени да продава“, каза тя. Така веригите покриват разходите си за такси обслужване на каса, такса боулинг, такса рожден ден, посочи още тя.
Петя Милина от Асоциацията на търговците на стоки за деца в България постави въпроса дали народните представители умеят правилно да определят стратегическите интереси за развитие на българската икономика. Тя посочи, че стратегически инвеститори не са търговските вериги, някои от които вече се изтеглят от страната ни, а онези, които са базирани в съответните райони. Според нея е незаконна практиката да се връща стока на производителя, след като вече е престояла в магазина.
