Венцислав Върбанов оглави една от най-влиятелните браншови организации в агросектора – Асоциация на земеделските производители в България /АЗПБ/. Той е бивш министър на земеделието от кабинета „Костов“ – единственият след промените изкарал пълен четиригодишен мандат. Депутат в четири поредни състава на Народното събрание. Роден е в Долни Дъбник, Плевенско. Преди една година доброволно се отказа от всички ръководни постове в политиката и се посвети на бизнеса.
Светлана Трифоновска
– Г-н Върбанов, какво е първото, с което се захващате като председател на АЗПБ?
– Имаме много спешен и тревожен случай с кражба на агрофирма с електронен подпис /виж тук/ и обсъждаме какви незабавни действия трябва да се предприемат. Колегата е бил в чужбина, когато са откраднали фирмата му и въпреки че веднага е реагирал и е сезирал правоохранителните органи, както и Камарата на нотариусите, вече има извършени продажби на негови имоти. И това не е изолиран случай. Вчера с другите браншови организации се обединихме в обща декларация. Ще настояваме да се извършат необходимите промени в законите и наредбите, за да се предотвратят подобни злоупотреби вбъдеще. В момента вървят промени в Наказателния кодекс, както и в закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Ще искаме да влезем в работните групи при обсъждането на новите текстове, за да можем да защитим интересите на агробизнеса. Запознали сме юристи с конкретния случай и ще искаме да инкриминират тези престъпления. Ще имаме предложения и във връзка с работата на Търговския регистър. Притеснително е, че като ти отграднат електронния подпис, можеш изведнъж да се окажеш без собственост.
– Стигнахме до Вашите идеи за промени в законите. Имаше предложения да отпаднат служебните споразумения в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Как ще коментирате?
– Това са много изстрадани текстове. Истината е, че това е работещ механизъм, защото до служебното споразумение се стигаше много рядко. Но то служеше като коректив и вид “заплаха”, че ако арендаторите не се споразумеят може да се стигне до него. И сега, ако служебното споразумение отпадне, правото ще бъде на по-силния и всички малки и средни земеделски производители ще бъдат ощетени. Друга промяна, която искаме да инициираме е най-накрая да се реши проблемът със стопанските дворове. Това са дворовете на бившите ТКЗС-та, сега една голяма част от тях могат да се ползват от агробизнеса, но не са узаконени. Много фермери биха искали да си ги купят, но няма процедура, по която могат да направят това. Веднъж завинаги трябва да се реши този проблем, дори ако е необходимо да се изготвят процедури за извършване на търгове.
– Споменахте малките фермери. Тези дни вашите колеги от НАЗ изразиха съмнение, че с промените, които се правят в новата ОСП, е възможно големите да бъдат дискриминирани от малките. Как ще коментирате?
– Мисля, че не е правилно да гледаме само „в собствената си градинка“ – в буквалния и преносния смисъл. На мнение съм, че трябва да протегнем ръце и да заработим заедно, с визия и мисъл за общото благо. Не мога да се съглася с егоизма, който демонстрират някои браншовици, най-малкото защото, по стечение на обстоятелствата, подпомагането на земеделието в ЕС е такова, че от него към момента се възползва основно зърнопроизводството. Този сектор обаче предполага използването на много малко работна ръка, в резултат на което цели села вече са напълно обезлюдени, защото хората просто нямат поминък. А малките фермери се занимават със зеленчукопризводство, животновъдство, много от тях са биопроизводители – това са все дейности, които задържат цели семейства в селските райони. Затова е справедливо да ги защитим и да им подадем ръка. Щастлив съм, че в АЗПБ не се делим на големи и малки. В организацията имаме представители на всички браншове, работещи в различни мащаби. Имаме големи и малки зърнопроизводители и животновъди, зеленчукопроизводители и овощари, биопроизводители. Това ни позволява да чуем различни мнения и в диалог да стигнем до най-добрите решения за българското земеделие като цяло.
– Един от проблемите по време на обсъжданията на новата ПРСР беше съпротивата срещу подпомагането на хуманното отношение към животните.
– Твърдо подкрепяме подпомагането на хуманното отношение към животните. Всъщност е важно да отбележим, че „спорната“ мярка не е за спазване на изискванията за хуманно отношение към животните, които така или иначе са задължителни, а е за покриване на изисквания над основните. Тези свръхизисквания са свързани основно с ограничения при храненето на животните и качеството на използваните фуражи, което пък от своя страна е свързано със здравето на потребителите. Именно АЗПБ беше инициатор съвестните птицевъди и свиневъди, покриващи доброволно изискванията да бъдат подкрепени със субсидии от националния бюджет през 2012 и 2013 г. Настояваме това да стане и през 2014 г. Наясно сме обаче, че държавните средства са ограничени и именно затова считаме, че е задължително подобна мярка да залегне в следващата ПРСР, за да могат за целта да бъдат използвани евросредства. Утре (28.01 – б.а.) ни предстои среща с министър Греков по този въпрос.
– Предстои заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за обсъждане на новата ПРСР. На предишното заседание, голяма част от животновъдите се оплакаха, че не са включени преговорния процес.
– Наясно сме с този проблем на животновъдите и затова им предложихме да се възползват от квотите на АЗПБ, за да вземат участие в обсъждането на следващата ПРСР. Наясно сме, че за да бъде изготвена една добре балансирана и приоритизирана нова ПРСР е необходимо в обсъжданията да вземат участие представители на всички фермерски организации.
– Това че застанахте начело на една от най-влиятелните браншови организации, означава ли че отново смятате да се върнете към политиката
– Категорично не. Преди година и половина съзнателно и по собствено желание се отказах от всички ръководни длъжности в политиката. Напълно съм убеден, че на тази позиция, с моя опит и контакти ще бъда много по-полезен за бизнеса, отколкото от депутатската банка. За мен е голяма чест, че АЗПБ ми гласува такова доверие, но осъзнавам огромните отговорности, които произтичат от това.
– Коя е ключовата фраза, към която ще се придържате във вашата работа?
– С разбирателство и постоянство можем да постигнем всичко. Също така смятам, че трябва да се отстояват интересите на целия сектор. Не можем да се затворим само в един отрасъл, трябва да се обединим, за да сме силни пред държавата в настояванията си да има ориентирана към земеделието национална политика. Когато сме разединени, това е в ущърб на целия сектор, а управниците лесно бягат от отговорност под предтекста, че ние самите не можем да се разберем помежду си и да излезем с обща позиция по даден въпрос.
– Вие сте били и „от двете страни на барикадата“. Според вас лесен ли е диалогът между фермерите и държавата?
– В интерес на истината в момента диалог с МЗХ има. Проблемът е, че отделните браншови организации не сме единни в исканията си. Това не работи в полза на никого. Диалогът може да бъде значително облекчен ако всички фермери имат добре формулирана и единна позиция по важните за сектора въпроси. И не трябва и да забравяме, че като страна-членка на ЕС, имаме пред себе си много възможности и само от нас зависи да се възползваме в максимална степен от тях.
– Заехте поста председател на УС на АЗПБ в навечерието на един наистина мащабен земеделски форум. Хвърляте се в дълбокото. Не се ли притеснявате?
– Мисля, че така е правилно да се работи. Няма време за „опипване на почвата“ – предстои ни много работа и Втората национална среща на земеделските производители в България е една наистина добра и престижна трибуна, от която можем да заявим своята визия за бъдещето на сектора. Официалните лица, които ще присъстват са именно хората, които към момента „коват“ бъдещето на земеделската политика у нас, а ние сме отворени за диалог с тях. Не се съмнявам, че в периода 6-8 февруари, Златни пясъци ще се превърнат в епицентър на случващото се в сектора и всеки от присъстващите ще има възможност да си свери часовника.
