България е надарена с уникална природа. По отношение на биологичното разнообразие страната ни е на едно от първите места в света. У нас могат да се видят над 4100 висши растения, от които 750 са лечебни. 250 вида от тези растения се използват интензивно в официалната и народната медицина. В това отношение можем да се мерим със страни като Индия и Китай, чиято територия е многократно по-голяма от нашата. През 2018 г. европейската статистика отбелязва, че страната ни е първенец по отношение на отгледаните ароматни и лечебни растения. В България са добити общо 81 хил. тона билки, което е почти двойно спрямо втория най-голям производител в ЕС – Полша, където са добити 44 хил. тона. Испания пък е на третото място с 32 хил. тона добити растения.
Основната част от продукцията на билкарите и билкосъбирачите отива за износ, като главни пазари са страните от ЕС, но има експорт и за САЩ и Латинска Америка. Пазарът на билки в България може да поеме 15-20% от производството и събирането на ароматни растения, казва Марлена Стояновска от Българската асоциация на билкарите и гъбарите. По данни на организацията у нас основно се култивират видове като лавандула, маточина, мента, шипка, кориандър, бял трън. По разнообразие култивираните билки са по-малко на брой в сравнение с диворастящите, които се събират, но по обем са почти равни, казва още Стояновска. С най-голяма икономическа значимост сред дивите видове имат 100 растения, които се събират от природата по утвърдени правила.
Качеството се влошава
Въпреки че бумът на нови насаждения с полезни растения не е преминал, проблемите започват да изплуват на повърхността. Все повече се забелязва тенденцията на влошаване на качеството за сметка на количеството. По данни на Фондация „Информация и природозащита“ един тон билки в страната ни струва около 2100 лв., докато във Франция същото количество се продава на три пъти по-висока цена, а в Швейцария скача пет пъти. При влошено качество и без добавена стойност на продукцията, нивата на доходи в този сектор вместо да се увеличават, намаляват.
Известни признаци за пренасищане на пазара при някои масла се появиха още през 2017 г. и се задълбочиха допълнително през 2018 г.
Цената на розовото масло се понижи с близо 40% за две години, на маслото от синя лайка – с над 30%, а пазарът на маточина буквално замря. Очакванията са тежестта да се разпредели между търговци и производители, като първите понижат маржовете, а вторите ликвидират част от слабопродуктивните площи.
Чистото производство
Потенциалът, който трябва да се развива, е биологичното производство. По данни на Българската асоциация на билкарите и гъбарите делът на биопродукцията е от 5 до 15-20% от общия пазар, като най-големи количества от такъв тип стока могат да поемат Франция и Германия. Хубавото е, че част от българските производители на лечебни растения вече се обръщат към чистата продукция. При маслодайната роза официалната статистика показва, че при 4500 ха заявени за подпомагане площи около 730 ха вече прилагат екологичен начин на отглеждане.
Подготвените кадри са ограничен брой
Сред проблемите, които фиксират от Българската асоциация на билкарите и гъбарите, е и липсата на работна ръка, която да е достатъчно обучена в събирането на полезните растения. Берачите трябва да минават курсове по билкосъбиране, за да знаят кога е най-подходящо да се събира дадено растение, за да има най-високо съдържание на полезни съставки, как да се суши, за да запазят естествените ѝ качества, от какво и как да се прочиства. Необходимо е и подобряване на материалната база – изграждане на сушилни и чисти и проветриви помещения за съхранение на събраните лечебни растения, казват още от асоциацията.
За утвърждаване на страната ни като рай за полезните растения и оползотворяване на ресурсите, с които разполагаме, няколко са основните стъпки, които трябва да извървим. Най-важното е да подобрим качеството на основните продукти, като ги предлагаме на пазара не само първично обработени, но с добавена стойност, което може да доведе до по-високи доходи на сектора. Важно е също така да се разработи и нишата с биологичното производство, което има бъдеще в целия свят. Само залагайки на чистото производство и събиране страната ни може да остане лидер в тази сфера.
