В юлския вариант на Планът за възстановяване и устойчивост изцяло е изчезнала възможността да се финансира възстановяването на напоителните системи в България. В компонента 2.Б.3 Устойчиво селско стопанство вече като област на политика са цифровизация, селско стопанство, а липсва водещата преди това цел – управление на водите. Посочените реформи и инвестиции включват:
-Актуализиране на стратегическата рамка на аграрния сектор;
-Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство;
-Дигитализация на процесите от фермата до трапезата.
Климатичните промени застрашават продоволствената сигурност, но какво от това…
Реформата, свързана с напояването, която е крещящо необходима категорично е изхвърлена от плана. Нито лев не се предвижда за реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени.
Интересна е и промяната в начина на финансиране. В документа е посочено, че „индикативните разчети за разходите, необходими за реализация на целите на компонента, възлизат на общо 567.4 милиона лева (267 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 300.4 милиона лева национално съфинансиране).
Припомняме, че при априлският вариант индикативните разчети за разходите, необходими за реализация на целите са общо 871.7млн. лв., и те щяха да постъпят изцяло за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост.
В новия случай по-голяма част от парите ще се чакат от националния бюджет, възможност която е силно съмнителна при сегашното положение на държавните сметки. Така че печеливши в тази ситуация в българското земеделие – няма. Предвидените реформи няма да заместят шанса да се възстановят напоителните системи в държавата. Даже би било смешно да се предполага, че повече някога ще се извадят държавни пари за подобна дейност. Остава отворен въпросът и как ръководството на аграрното министерство защити интересите на българските земеделци в тези критични времена. Какъв е сигналът към зеленчукопроизводители, овощари и всички останали подотрасли, които вече крещящо имат нужда от съвременно напояване.
543.6 млн. лева за Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство, част от тях държавно и частно съфинансиране
Колкото до идеята да се инвестира във Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство – само времето ще покаже как ще се реализира проектът. Фондът предвижда предоставяне на подкрепа на земеделските стопани за реализация на инвестиции, които въвеждат иновативни производствени и цифрови технологии, технологии за производство и организация в селското стопанство, за автоматизиране на работните процеси и други. Фокусът е поставен изцяло върху реализацията на зелени и цифрови инвестиции, които ще позволят адапиране на стопанствата към климатичните промени, екологизация на производствените практики, по-ефективно използване на ресурсите. Общият планиран ресурс е 543.6 милиона лева (247.1 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 296.5 милиона лева национално съфинансиране, вкл. 247.1 милиона лева частно съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2026г. Интересно е включването на частно съфинансиране, това ще предполага ли, че цялата информация за българското селско стопанство, което е стратегически отрасъл ще бъде в частни ръце…
За инвестиция 2 пък са предвидени 23.9милиона лева (19.9 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 3.9 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2025 г.
Предвидено е да бъде изградена цялостна електронна информационна система в земеделието, чрез която да се постигне: електронизиране на информационните потоци от и за осъществяване на административната дейност; електронизиране на услугите, предоставяни на земеделските стопани, тяхното централизиране и ползването им от бизнеса в хода на изпълнение на задълженията и изискванията в зависимост от вида селскостопанска дейност и т.н. Платформата ще осигури единен поток на данните от и към администрацията и земеделските стопани и избягване на ръчното прехвърляне на информация и поддръжка на излишни формати на документи.
