Никога повече България няма да има шанс за модернизиране на напоителните системи, ако не се възползва сега от средствата по Плана за възстановяване и развитие
Парите за рехабилитация и възстановяване на хидромелиоративния фонд в страната – 849 млн. лева, които са предвидени в Плана за възстановяване и развитие предизвикаха много шум в последните седмици, а намеренията да се възстановят напоителните ни системи бяха подложени на некомпетентни и популистки критики, които може да доведат до изпускането на единствения шанс за родното земеделие да се решат проблемите с напояването и отводняването. 
Водата в България е малко далеч преди да стане модерна темата за климатичните промени, и това е основната причина между 1950 и 1985 година в страната да бъдат построени 216 големи и над 2000 малки язовира, които се ползват и в наши дни, разбира се там където е възможно. За последните 3 десетилетия е изграден само един нов язовир. Освен липса на съоръжения има отчайваща нужда от специалисти, има недостиг на около 2 000 хидроинженери, а в същото време Университета за архитектура, строителство и геодезия „произвежда“ по ДВАМА млади специалисти годишно. Нуждата от напояване вече е крещяща във всеки бранш, отдавна тя не е приоритет само на производителите на плодове и зеленчуци. От поливки имат нужда и полските култури, които страдат сериозно от недостиг на вода.
В края на миналата седмица обаче пред БНТ вицепремиерът Атанас Пеканов каза „Имаме сериозен проблем с проекта за напоителните системи. Има сериозни притеснения дали във вида, в който е заложен в момента, проектът няма да навреди на околната среда“. Заговори се дори за отпадане на проекта изцяло или силно редуциране на средствата, което силно разтревожи родните земеделци от всички браншове.
Реализирането на проекта е в национален интерес
„Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) беше една от неправителствените организации, която инициира идеята рехабилитацията на напоителните системи да бъде включена в Плана за възстановяване и съм доста изненадан, тъй като всички сме наясно, че влизаме в период на силно засушаване и до голяма степен българското земеделие е зависимо от природно-климатичните условия, които през последните години рязко се промениха и това се усеща от всички“, коментира Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ. Той напомни, че преди промените България беше една от най-развитите страни в света по отношение на поливната инфраструктура. За съжаление последните 30 години нещата се развиваха изключително негативно и се стигна до пълен упадък. „Ако тези пари се усвоят правилно и бъде възстановена хидромелиоративната инфраструктура, а след това по Програмата за развитие на селските райони се реализират други проекти, свързани с напояване, може да се получи надграждане и голяма част от напоителните системи да бъдат възстановени, а водните ресурси да бъдат усвоени от земеделските производители, така че да има много по-голям ефект и мултиплициране на ползите. Тогава ще се вдигнат добивите не само в зеленчукопроизводство и овощарство, но и при другите култури“, споделя още Върбанов, който е и действащ земеделски стопанин. Всичко това е от голяма полза за страната, това е категоричното мнение и на участниците в УС на АЗПБ.
Политическите боричкания няма да спрат и след изборите в неделя, убеден е бившият политик, затова той призовава да се мисли дългосрочно, да се подхожда по-отговорно, защото реализирането на проекта е в национален интерес и не обслужва приоритетно един или друг бизнес, а ще бъде в полза на цялата страна.
Страховете да не се откраднат парите през „Напоителни системи“ са разбираеми. Но ще разчитаме на отговорните лица, които ще поемат управлението на страната след изборите и ще реализират Планът за възстановяване, да упражняват силен контрол, така че да не се стигне до злоупотреби. Много по-лесно може да се контролира едно държавно предприятие, вместо частна структура, убеден е Върбанов. Притесненията да не потънат тези пари, могат да бъдат разсеяни чрез контрол и когато всички си вършат работата.
Спирането на проекта ще е гибелно за българското земеделие
„Напояването е много болна тема, такива средства, инвестирани в хидромелиорации ние няма да видим никога, няма от къде да дойдат и сега с лека ръка да се затрият нещата ще е гибелно за земеделието в България“, коментира за Агрозона Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. „Да не забравяме, че първоначално земеделието трябваше да получи над 1 млрд. лева, част от които бяха предвидени за дигитално земеделие, а другите за рехабилитация на поливните системи. Веднъж ни орязаха, като се свиха парите за електронизация на отрасъла, сега се говори за 30% редукция на парите за напояване, а последната седмица излязоха индикации, че никакви средства за хидромелиорации няма да има в плана за възстановяване. Не виждам смисъл такива средства да се изпуснат, при това както са заложени и защитени пред Брюксел“, каза още той.
Ясно е, че парите няма да бъдат изгубени изобщо, но ще отидат в други министерства и отрасли. „Наблюдавам борба за надмощие на определени сектори, в която ние издишаме. Такива средства не знам кога ще влязат, дано поне намалените с 30% пари да бъдат вкарани в плана, за да покрият ремонти на старата система, за да има бъдеще напояването и земеделието изобщо“, споделя Костадинов. Той напомни, че в зърнопроизводството са постигнали максимума откъм машини и технологии, но „единствено ни трябва напояване, за да вдигнем още производителността“. А другите сектори без вода не могат изобщо. При спрени средства ще продължи неравната борба с природата – миналата година беше сушава, сега е дъждовна, такива са вече реалностите у нас.
Нужен е незабавен ремонт на отводнителните помпени станции 
„Ние дадохме своята подкрепа за проекта за възстановяване на хидромелиоративната ни система, като няколко пъти уточнявахме, че е наложително тези европейски средства да бъдат насочени към напоителни системи за възстановяване, за рехабилитация на тези хидромелиоративни съоръжения, на които не са правени ремонти повече от 30 години. Става дума за 265 хидромелиоративни съоръжения“, коментира от своя страна Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието“. Предвиденото проектиране и строителство на напоителни канали и напоителни полета включва 35 помпени станции, 8 броя водохващания, 3 язовира, 10 броя отводнителни канали и 45 предпазни диги. При проведена преди няколко дни среща в КНСБ с вицепремиерът Петканов се е разбрало, че една от забележките на Европейската комисия според неговите думи е, че е необходимостта да се намалят тези обекти, които са посочени в този модул, като респективно ще бъдат намалени и финансовите средства по това перо. „Става дума за сума между 150 и 200 млн. лева, но беше декларирано, че тези средства остават за използване за подобряване на земеделието ни. те не се прехвърлят към други отрасли или други икономически дейности.“, каза още Василева.
Нуждата от тези пари е изключително голяма, особено за средствата, които трябва да бъдат насочени за една част от тези хидромериоративни системи – отводнителните помпени станции и за предпазните диги, защото при тези климатични промени, които наблюдаваме всеки ден, те се нуждаят от незабавен ремонт.
„Като синдикати поставихме много остро въпросът какво всъщност ще получат работещите в “Напоителни системи” от тези средства, които са изключително много. Държавният бюджет не е в състояние да отдели такива средства, а те са изключително необходими за възстановяване и рехабилитация на хидромелиоративните съоръжения. Знаем каква ликвидация беше направена на всички напоителни полета в страната. Тези средства са необходими да се направи ремонт. Надяваме, ако тези ремонти се извършват или се отделят средства за закупуване на механизирана техника да се повишат доходите на работниците, да се запази заетостта, защото само в това дружество са останали макар и много малко на брой хидроинженери и хидротехници, които са полезни най-вече в при напояването, при поректирането и строителството на тези помпени станции и напоителни канали“, сподели още синдикалният лидер.
Според нея, ако искаме да бъдем в полза на земеделските производители не трябва да намаляваме броя на отводнителните канали и предпазните диги, защото при тези климатични промени много често се заблатяват нивите, стават и много наводнения.
„Аз съм убедена, че никога няма да имаме такъв шанс за възстановяване на напоителните системи в страната. В държавния бюджет се залагат 24 милиона лева годишно за опазване от вредното въздействие на водите, които отиват към “Напоителни системи”, но едва ли някога държавата ще може да отдели толкова средства, колкото европейското подпомагане по Националния план за възстановяване и устойчивост“, категорична е и Светла Василева.
Търсят се модерни начини водата да стигне до полетата
Никъде в района на Кнежа не може да се полива през напоителни системи, всичко е разрушено и не може да се възстанови по начина, по който е било, затова фермерите търсят други начини, за да доведат водата до полетата си. Две поливни инсталации има изградени в нивите, стопанисвани от Милена и Борислав Горанови.
Предишната система, изграждана в средата на миналия век е била на три нива, водата се е изкарвала с помпи на ток от един язовир, след което е минавала през множество помпени станции, за да достигне до напояваните площи.
„Добре е да се изграждат напоителни системи и да се възстановяват стари там, където може, но ще има колеги, както и собственици на земя, които ще получат неконкурентно предимство, за това, че терените им са поливни. А все пак средствата по плана трябва да бъдат достъпни за всички хора и те да усетят тяхното инвестиране“, коментира за Агрозона Милена Горанова.
Икономията изтича през остарелите канали
„Ние от Българска асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните (БАМ-Я) смятаме, че няма ли напояване, няма модерно земеделие. Ние също не сме изцяло съгласни, както беше предвидено да има рехабилитация само на съществуващи системи и то във вида, какъвто са били преди това, например земно-насипен канал може да се рехабилитира само като земно-насипен или това означава, че имаме напоителна система от римско време и ще трябва да я възстановим по критериите на римската империя”, коментира пред Агрозона Божидар Петков, председател на БАМ-Я. От асоциацията още преди година са дали предложения навсякъде да се направи модернизация и ново преизчисляване на обемите вода. „Ние сме за това в Плана за развитие да има средства за напояване, но те да бъдат изразходвани за модернизация, автоматизация и дигитализация”, категоричен бе председателят на БАМ-Я. Според него трябва да се вземе пример от Гърция, Израел, където вече няма открити канали, а у нас загубите в откритите канали за напояване на огромни. В тези канали могат да се вкарат в тръби и те ще се изплатят от загубата на течове в рамките на по-малко от 10 години, пресметна Петков.
„Ние разполагаме на 99% с модерни системи за поливане чрез капково напояване, но водата, която стига до нас, идва по много остарели канали, затова икономията и оптимизацията, която правим с нашите капкови системи, губи своята стойност”, допълни той.
Напоителната система в България трябва да се реформира
„Ако наистина някой милее и иска да се направи нещо за сектор „Плодове и зеленчуци”, трябва да се помисли как може да се оправи цялата система за напояване”, коментира пред Агрозона Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България.
„Ние считаме, че трябва да се преструктурира напоителната система в България и тя трябва изцяло да се реформира. Не е редно да се наливат пари в една нереформирана инфраструктура и държавно предприятие, като „Напоителни системи”, допълни тя.
„В България има хиляди земеделски производители, при които няма дори инфраструктура за напояване. Имат и се опитват да си направят сондажи и с месеци и години чакат, за да може някои да им разреши. Непрекъснато се усложнява бюрокрацията за регистриране на сондажи. Създаваме трайни насаждения, а нямаме напояване. Нашите производители освен че плащат огромни суми, им се иска и авансово плащане за водата, за да поддържаме един огромен изкуствено надут апарат”, категорична бе Милтенова.
Загърбва се проект, чийто ефект ще се усети в продоволствената сигурност на страната
„Всички индикации на служебния кабинет до момента говорят за отрязване или напълно отхвърляне на Плана за възстановяване и модернизация на „Напоителни системи“. Това е крайно неприемливо и за мен това е да зачеркнеш перспектива, която е възможна благодарение на този шанс да се участва в Плана за възстановяване. С лека ръка се загърбва проект, който е защитен пред Брюксел без никакви логични мотиви за това. Това е абсолютно безотговорно поведение спрямо сектор Земеделие“. Така коментира ситуацията за Агрозона предходният земеделски министър Десислава Танева.
Каква е обаче предисторията – след няколкомесечни продължителни срещи с представители на ЕК и различни дирекции, страната ни прави голям пробив като „Напоителни системи“ са одобрени за допустим бенефициент и проектът за модернизация на хидромелиоративните системи да може да се изпълни по Плана за възстановяване и развитие.
„Това беше единственият шанс българското напояване да получи тези средства и да възстанови основните си функции, драстично да увеличи достъпа до вода на българските земеделски производители, както и да се даде друга дългосрочна перспектива за българското селско стопанство, включително и възможност да диверсификация на стопанствата, която е невъзможна без инвестиции в напояването. Това беше огромен шанс и пробив за българските експерти да защитят и пред комисията допустимостта на един такъв проект“, коментира още тя. За пример Танева даде съседните Гърция и Румъния, които след нас са инициирали проекти за възстановяване и изграждане на техните напоителни системи. Букурещ е представил почти идентичен проект, тъй като историята на хидромелиоративните ни системи са подобни. Освен нашите три страни, средства за земеделие са заложили в плановете си за възстановяване още Унгария, Испания, Полша и Португалия.
Противниците – далеч от реалните проблеми в земеделието
И докато земеделците се чудят как ще оцелеят в бъдеще при тези суши и безводие, от една неправителствена организация излязоха с призив възстановяването на напоителните системи в България да бъде извадено изобщо от плана за възстановяване. Хората от „За да остане Природа в България“ изказват съмнение, че средствата предвидени за хидромелиорации ще бъдат похабени без да си дават сметка каква подкрепа ще получи българското земеделие при едно правилно възстановяване на системите, които стават жизнено необходими при сегашните климатични промени.
Това беше уникален шанс за българското земеделие, който с лека ръка пропиляхме в това бурно и хаотично време. Ако не се научим да надграждаме, няма какво добро да очакваме, казва с разочарование Десислава Танева.
Когато стана дума за такива грандиозни, но и решаващи за земеделието ни инвестиции, не трябва да бъдем като орел, рак и щука, защото утре пак ще се чопли модерният въпрос – защо няма български плодове и зеленчуци, месо и мляко. Ами защото типично по нашенски пропускаме и уникалните възможности, които ни се дават, залисани в политиканстване.
