Българските градини – венец около Будапеща

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
5 Минути

03„Българските градини бяха като венец около Будапеща“, спомня си Верка Живкова, потомка на българи градинари в Унгария след  прожекция на филма „Плодородни градове“, организирана от „Грийнпийс“-България . Трудът на родните производители е били толкова ценен, че правителството е предоставяло земя, върху която да отглеждат продукцията си. Качество било изключително, а технологията – чиста – без пестициди и други химикали, ползвал се само оборски тор. А техниката за напояване била тяхна запазена марка.

Земеделците от България помагали на Унгария да се справи с глада по време на немската окупация през 1944 г. Произвеждали стока до момента, в който около тях започнат да се чуват изстрели, разказва Верка.

Нашенци отварят първото агро училище в Унгария

Преселничеството на българите към унгарските земи е започнало след погрома на Чипровското въстание като те достигнали до днешен Банат. Тогава все още не се занимавали със земеделие. Масовото преминаване на нашенци към Унгария датира от края на 18-и век. Тогава българите започнали да обработват общински земи. През 1799 г. двама нашенци, братя Накови, отварят първото българско земеделско училище в чуждата страна. Първоначално в него учели едва 5-ма ученици.

В миналото нашенците ползвали земите като свои, срещу минимална рента и с подкрепата на унгарската държава. Имали „данъчни облекчения, които не са и сънували“, спомня си Верка.

Улица „Патладжан“

Паметникът на българите градинари в Будапеща

Българите са и тези, които въвели патладжана като култура в Унгария. Верка си спомня как пазарувайки зеленчуци от съпруга й, домакини го питали какъв е този зеленчук и как се готви. През 60-те се появил вече масово. Приносът на родните градинари не останал неоценен от властите. В Будапеща, в 14-и район, където живеели най-много българи, улици са кръстени „Български градинар“, „Патладжан“, „Чушка“. Поставен е и надпис в памет на родните градинари. Изграден е и паментик-чешма – скулптурирани са български градинар със съпругата и детето му.

Въпреки успехите на българските градинари заради особеностите на климата и почвата не всички родни зеленчуци виреели там. Мъчили се, например, да отгледат бамя. Растението оформяло прекрасни цветове и хората му се радвали като на „чудно цвете“, но бамя така и не родило.

 Бащата на Верка изкарвал „по 1000 кола домати на година“. Заради спецификата на почвата в градината му растяли само два вида люти чушки и за да отглежда пипер, наел друга градина. Пръскал единствено с разтвор от чист никотин, който получавал от общината.  Това било толкова толкова безвредно, че напръскана на единия ден, продукцията на другия ден вече била годна за консумация.

Когато карали на пазара зеленчуци, на връщане нашенските градинари минавали и вземали прясна оборска тор, която скупчвали в края на градината и чакали да „изгори“.

Посевите – завити през зимата

Поливната техника, която българите майстори на зеленчукопроизводството прилагали, първоначално разчитала на конската сила,domati_tomatoes която да изкара вода от кладенците. По-късно се появява бензиновият, а след това и електрическият мотор, обяснява Верка. Масово правели вади, когато се изоре земята, и така поливали. Зимата плетели рогозки от ръжена слама, с които завивали ястъците – малки парници, в които се произвеждал разсад. Когато зимите били тежки, мятали по две рокозки. За да изкарат студения сезон, да имат някакви приходи, сънародниците ни предприемчиво произвеждали киселец, а на пазара през зимата той струвал скъпо. Произвеждали и корени магданоз.

„Една българска градина, като я погледнеше човек от високо, все едно, че вижда персийски килим.“, сеща се Верка. Днес обаче българските градини са се изгубили, бетонът е завладял всичко, разказва Верка. По-младото поколение полага последни усилия за запазване на градинарската традиция.

 Загърбените сто години

 На 18-и февруари тази година българското училище в Будапеща щяло да навърши 100 години, но три години преди да отбележи век, образователната институция е затворена от българското правителство, възмущава се Верка, която също е учила там. Училището е отворило врати 1916 г. със средства на българските градинари. Сградата към момента е запазена, но вече се провеждат само съботни занятия. Има и българска детска градина, посещавана от 26 деца. Българите градинари събирали средства и за възстановяване на крепостта Царевец у нас.

Снимка: Иван Дончев/Greenpeace

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА