Българската агрохранителна камара ще поиска спешна среща с премиера акад. Николай Денков и финансовия министър Асен Василев във връзка с нова наредба за фискалния контрол.
„Наредбата за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск вменява на производителите на плодове и зеленчуци една огромна административна тежест за земеделските производители, преработватели и търговци на хранителни стоки“, коментира за Агрозона Мариана Милтенова от Съюза на градинарите в България.
Режимите, които трябва да се декларират са три: при внос от Европейския съюз, при внос от трети страни и при движение на храни на територията на Република България.
Европейското законодателство, което е изключително стриктно от гледна точка на изискванията за безопасност на храните не изисква такъв тип контрол, а българското Министерство на финансите въвежда съзнателно една непосилна тежест върху земеделските производители, преработватели и търговци на храни.
„Доста странно звучи какъв голям фискален риск има в производството и търговията плодовете и зеленчуците на вътрешен пазар и от страна на производителите, защото основния проблем, според нас, който би трябвало да се хване и да се види, е вносът на плодове и зеленчуци. Трябва от границата да се проследяват и да се виждат какви количества влизат, как влизат, къде отиват, на какви цени, имат ли фактури, изчезват ли след това те.“, допълни тя. Според нея на стопаните ще им е трудно да изпълнят всички тези изисквания, като се има предвид, че и голяма част от тях изобщо не са запознати с наредбата. Стопаните трябва да назначат допълнително хора, за да могат да изпълняват всички тези административни новости, които им се налагат”, коментира още Милтенова.
Над 90% от списъка на стоки с висок фискален риск се отнася за храни
“Наредбата се отнася за фискалния контрол на стоки, чиито суровини или продукция са стоки с висок фискален риск, като мляко, месо, птици, яйца, кафе, плодове и зеленчуци, брашно, захар, риба и др. Списъкът на СВФР се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите”, посочи в интервю за Агрозона д-р Петя Петкова, двм – изпълнителен директор на Съюза на птицевъдите в България.
Само в рамките на 1 месец от влизането в сила на Наредбата, браншовите организации, в състава на Националния съвет по храните, идентифицират редица проблеми, за които сезират Министерство на финансите, НАП и Министерство на земеделието и храните.
“Част от проблемите, които идентифицираме са практическа невъзможност да се определя очакван час на пристигане – големите разстояния, непредвидимия престой на границите, доставката до няколко клиента прави практически невъзможно предвиждане на очакван час за доставка. Определянето му с голяма приблизителност обезсмисля тази дейност и го превръща в ненужна административна тежест, която само оскъпява процеса на доставка, без реална практическа полза”, посочи от своя страна д-р Петя Петкова, двм – изпълнителен директор на Съюза на птицевъдите в България.
“Системата блокира много често и се налага изчакване, за да се изпълнят нормативните задължения, което при бързооборотни и развалящи се стоки е огромен проблем”, посочва още тя.
Размерът на санкциите, на които могат да бъдат подложени бизнес операторите при неспазване на Наредбата, в зависимост от нарушенията варира от 1000 до 20000 лв.
Наредбата предвижда задължително предварително деклариране от страна на бизнес операторите в информационна система на НАП
До този момент съществуваше режим на доброволно деклариране, а сега се въвежда задължение към бизнес операторите, които търгуват, задължително да ги обявяват предварително.
Това означава, че те ще трябва подробно да описват каква е стоката, къде отива тя, каква е цената, кой е собственикът, кой е камионът, кой е шофьорът, какъв е маршрутът, кога ще се товари стоката и кога се очаква тя да пристигне.
“Всяка една стока от друга държава от ЕС трябва предварително да бъде декларирана в софтуер на НАП и това затруднява работата ни. Освен, че предварително се въвеждат доста данни, трябва да бъдат информирани от НАП в колко часа даденият камион ще стигне до получателя. Ако има разминаване в количеството, което пристига, нямаме право да приемем доставката, трябва да уведомим НАП, за да направят корекция и след като получим уведомлението, можем да приемем доставката”, посочва още д-р Петкова.
„Ще искаме отмяна на тази наредба. Тя на практика, както е разписана и е написана, е неприложима за нашия сектор. Ние нямаме работници, които да прибират реколтата, откъде да намерим и допълнително хора, а откъде да им плащаме за тази непрекъсната административна дейност?“, коментира още Милтенова. Тя представи и случаи, при който при износ на БГ продукция на границата от шофьора на камиона е изискано представянето на такъв уникален номер, въведен от наредбата. Според думите на Милтенова чрез подобни нови изисквания браншът все повече се свива, тъй като все по-малко стопани искат да се занимават с производство на плодове и зеленчуци.
„Ако целта е наистина да се ликвидира българското производство на плодове и зеленчуци и всичко да идва от внос, кажете ни го в пряка реч, да го знаем, спираме да работим и хората правят каквото правят на доизживяване.“, категорична бе Милтенова.
