България става център на световното малинопроизводство

Кирил Александров
Кирил Александров
3 Минути

През последните години страна ни успя да се наложи като един от най-големите в света производители на индустриални малини. С годишно производство между 17 000 и 20 000 тона страната ни е на трето място в Европа след Сърбия и Полша. Това е натежало при избора на дестинация, където да се проведе

Характерно за индустриалните малини е наличието на сухо вещество

третият световен конгрес на малинопроизводителите. Той ще се състои на 6-9 май 2018 г. в Арбанаси, Велико Търново и на него ще присъстват световни производители като Австралия, САЩ, Чили.

Това каза за „Агрозона“ Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите (БАМ). България е член на световната асоциация от 2010 г. конгресът се произвежда веднъж на 2 години, отбеляза още той.

Индустриалните малини се отличават с по-голямо наличие на сухо вещество в сравнение с градинската малина, например, поради което се предпочитат в масовото производство. У нас се отглежда сортът Люлин, който дава конкурентно предимство на родните производители.

В географско отношение България е далеч от големите европейски пазари Франция, Германия и Великобритания, което отнема от конкурентното предимство на родните производители. „Затова сме решили да стигнем до сърцето на Европа, само че със замразени плодове.“

Основен лимитиращ фактор за родното производство на малини е липсата на работна ръка. Основната част от работната ръка отиде в чужбина, а тук останаха хората, с които по-трудно се работи, казва Божидар Петков. От 2016 г. се внасят малинокомбайни, при които обаче се нарушава качеството на прибрания плод.

raspberries_sorting_processing_1024x576
Предизвикателство за сектора е липсата на работна ръка

Друго предизвикателство е липсата на инфраструктура за напояване, която е необходима за сектора.  Плантациите за малинопроизводство се отдръпнаха надолу, докато снегът се оттегли по-високо в планините. Това налага да има изградена инфраструктура, казва експертът.

Сериозен проблем е също вредителя дрозофила сузуки, чието разпространение тръгва от САЩ. Нейното вредоносно действие се изразява при зреене на плодовете, а няма и препарати за борба с тях. „Миналата година за първи път открихме бактерията в България, след като посетихме обучение в САЩ. Там разбрахме за този проблем и впоследствие установихме, че го има и в България. Оказа се, че е масов в нашата страна.“, каза Божидар Петков.

Науката е изостанала в сравнение с практиката, според малинопроизводителя. По думите му той сам през 2005 г.  създал технологията за повишаване на добивите чрез мулчиращо фолио, която сега печели златни медали.

Кирил Александров работи като журналист от 2006-а година. Преди да работи в Agrozona.bg, е бил част от екипите на Агенция "Фокус", сп. Тема и сайта Expressnews.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА