Различията между браншовете за бъдещата Обща селскостопанска политика са много по-малко, отколкото общите теми
Фермерите ще плащат такси само при защита на земеделските площи от градушки, общините – за урбанизираните територии
Госпожо Танева, какви законопроекти искате да бъдат приети от това Народно събрание. Какви са вашите лични амбиции в това отношение?
Законопроектите следва да отразяват политиката и философията на управлението, а за мен тя е най-успешна, ако е стратегическа и в дългосрочен план. В този смисъл за мен в земеделието остават ключови няколко регулации на обществени отношения, които са безкрайно закъснели, но които рано или късно трябва да се случат, ако ние искаме да ускорим развитието на земеделието. Това, което най-скоро предстои е новото законодателство в областта на храните. Бих го посочила и като един акт, при който има приемственост, както би следвало да бъде по принцип и в държавата, но за земеделието това е особено ценно. Това е най-важната ни краткосрочна задача и се надявам, че тя ще се случи в есенната сесия и от 1 януари 2018 г. законът ще се прилага.
Законът трябва да се приеме и поради остарялата регулация, която съществува сега. Освен това в момента за част от обществените отношения в областта на търговията с храни липсва каквото и да било законодателство. Там има сив сектор, нелоялна конкуренция и потенциален риск за здравето на потребителите. В България се разви достатъчно модерна хранителна индустрия, но все още изоставаме в информираността на потребителя, в усилията, които държавата полага в тази насока. Назад сме и във възможностите за граждански контрол върху оборота по цялата агрохранителна верига. Трябва да направим всичко това и се надявам, че ще имаме един добър законодателен акт, който ще регулира отношенията при много по-справедливи и прозрачни правила и ще гарантира в по-висока степен сигурността за здравето на потребителя. Надявам се в този законопроект да залегнат и всички възможни норми в обхвата на регулациите, в които функционира националното законодателство. По този начин ще улесним потребителя в неговия избор по отношение на свежите храни, на пресните меса, на продуктите, произведени в България по съответен стандарт. Има предизвикателство пред експертите и професионалистите как да направят тази регулация така, че тя да е допустима в обхвата на общото европейско законодателство, в което функционират всички системи. Това е най-важното.
Какви други промени в законодателството стоят на дневен ред?
Поземленият кодекс. Това е тема, която винаги ще стои на дневен ред, ако ние не искаме да си затваряме очите. Винаги съм го твърдяла, а сега с още по-голяма увереност от информация за регулациите на обществените отношения в земеползването в останалите държави от Европейския съюз. В България законодателството е най-свободно, най-неограничително в сравнение с останалите страни членки. Пазарът на земя у нас се разви твърде бързо, с изключително високо нарастване на цената на земята и на рентата, които са несъотносими към останалите икономически стойности и показатели в земеделието. И този натиск е само върху земеделската общност. Тук идва ред да поставим темата за националната хранителна сигурност – затова правните режими за регулация на едни и същи обществени отношения като поземлените, за които говорим, трябва да са напълно съпоставими между всички държави-членки на Европейския съюз без значение дали са стари или нови. Ние искаме земеделските стопани да бъдат равнопоставени, защото на общия пазар на предлагане на селскостопанска продукция те са такива. И ако в старите страни-членки има ограничения от различен характер кой може да придобие земеделска земя – напр. да бъде земеползвател и регистриран земеделски стопанин, какви условия да изпълнява – напр. да произвежда определена земеделска продукция; да е в определени размери като обем притежаваната земеделска земя, които не надвишават приети максимални такива за съответния район; напр. купувачът да има земеделска професионална квалификация; да получиш разрешение от местната власт за придобиването на частната земя и т.н., то в нашето законодателство няма нито един такъв критерий, за да закупиш каквото и да е и колкото и да е количество земеделска земя.
В момента обаче се дискутират промени в законодателството, с които пазарът на земя у нас ще стане съвсем либерален. Какви решения има в тази насока, които ще удовлетворят и националния интерес и изискванията на общността?
В България трябва да формираме позиция, която удовлетворява обществения интерес и е в синхрон с европейското законодателство. Проблемите със земеделската земя в европейската общност са идентични, но в Източна Европа са още по-тежки, отколкото в старата част на континента. От две години в ЕС се обсъжда темата за регулацията на земеделските земи в целия Европейски съюз. Дискусията, която се повдига в България е следствие на конкретна процедура, която може да стартира заради ограничение, заложено в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през 2014 г. Една изключително болезнена тема. Ние имаме шанса с политическата подкрепа на всички български евродепутати, независимо от коя партия са, да постигнем повече за защита на нашите национални интереси. Стари страни членки като Германия и Франция също поставят въпросите за свръхконцентрацията на земеделски земи, включително и в дружества, които нямат селскостопански предмет на дейност, а интересът им към земеделската земя е изцяло финансов. Земята се разглежда като стока, от чиято търговия може да се печели. Всички гласове, които се чуват и от стари, и от нови страни членки са за това, че е крайно необходимо да има нов поглед върху земеделската земя, но не като стока, а като природен ограничен ресурс с регулации за придобиването и ползването, така че да бъде използвана за земеделски цели, от земеделски стопани за земеделско производство.
Очаква се през есента да излезе наръчник за ограниченията в ползването на поземления фонд, които комисията приема за нормални. Ако в старите страни – членки има наложени ограничения, ние не можем да бъдем различни и с по-либерален режим, защото това е против нашия национален интерес. Става дума за удовлетворяване на обществените очаквания и постигане на най-добро решение.
В България земята отдавна е реституирана, защо да се правят още промени?
В България, ако постоянно повтаряме едни и същи грешки в определени правоотношения, неминуемо в дългосрочен план ще носим последствията. Мога да се върна на 1990 година. Начинът, по който се възстановява българската земеделска земя е най-грешният. Среден размер на парцела – 5.5 дка. Няма го никъде в Европа. Раздробяваш земята на възможно най-малки парцели и от едно окрупнено модерно функциониращо стопанство, което е било на нивото на най-развитите земеделски страни до 89 година, с един замах ликвидираш аграрния сектор. Да, реституция и възстановяване на собственост е трябвало да има, само че формите за това са много и най-грешно е да раздадеш по три крави от едно елитно стадо и те да отидат в кланицата. Идва следващият момент – присъединяването към ЕС и отново правим грешка, не защитаваме елементарни условия и критерии на земеползването, каквото съществува в старите страни членки. Ние и Румъния сме с най-свободните пазари. Така финансовият натиск на пазара на земя е най-силен в България по простата причина, че тук няма условия кой може да придобие и права на собственост, и сервитутни права на ползване на земеделската земя, и какви обеми земеделска земя. Казвам го съвсем глобално и визионерски. Има още много други проблеми, но процесите са такива, че нямат връщане назад. Единственото, което може да се направи е да търсим инструментариум да подобряваме състоянието си и да ставаме равнопоставени на останалите стопански оператори. Аз се надявам, че и това правителство ще продължи да работи в тази посока. В темата е включен и въпросът за хидромелиорациите. В тази сфера вече 20 години носим само негативи и на практика вървим към унищожаване. Това е другият фундаментален труд, от който българската земеделска общност има нужда, включително и в дългосрочен план. Важно е стратегически за нейната конкурентоспособност, за нейното оцеляване и равнопоставеност на общия пазар.
Земята се съсредоточи в ръцете на малко хора, няма ли опасност да се събудим един ден и да се окаже, че неколцина човека управляват цялата земеделска площ у нас?
Част от тази концентрация е вследствие на този свободен режим на ползване, който в България и Румъния е ясно изразен, но не е такъв в останалите страни-членки. Навсякъде се наблюдава концентрация на земеползването, това е факт, включително и в Стара Европа, но степента на концентрация в България е най-висока от всички държави в общността. И ако за концентрацията за ползване в стратегически дългосрочен план не бих го отъждествила с проблеми с националната сигурност, то при концентрацията на собственост такъв риск вече съществува. Това е един много стратегически държавен проблем и колкото по-бързо той бъде осъзнат и се намери възможното решение и регулация, която е в обхвата разбира се на европейските режими, толкова по-добре.
Кои са другите теми, чието поставяне е актуално и наложително?
Другата тема, която бих отличила и се радвам за това, което чух от министър Порожанов по време на заседание на Земеделската комисия е противоградовата защита и борбата с климатичните промени. Ако тези катаклизми преди 15-20 години са се изразявали в градушки и сме търсили начин как да се борим с тях, за съжаление вече имаме много по-сериозни проблеми във връзка с изменението на климата. Има обаче и наука, която се развива. В България държавата отдавна подкрепя противоградовата защита на нисък процент от площите, малко над 20% от обработваемите земи. Но като концепция предвид особеностите на нашето земеделие, а именно, че то е несдружено, ние следва да приложим новаторски подход и това, което имаме да го надградим с модел, който функционира другаде. Предстоят работни групи с Националното сдружение на общините относно надграждането на тази система за защита над урбанизирани територии и аз смятам, че проектът, който оставихме за противоградова защита с национално покритие трябва да се развие. Ясно е, че този модел може да функционира с частична подкрепа на държавата. Така е във всички страни, няма как в нашата държава да е различно – на пазарен принцип той няма как да оцелее дългосрочно. Ще са постоянните проблеми, които виждаме в последните години.
В модела, подготвен от вашия екип беше заложено финансирането да става с вноски от фермерите, но кой ще плаща за урбанизираните територии?
Да, така, както е навсякъде. Ако има защита и над урбанизираните територии, трябва да се договорят с местните власти да си платят разходите за предпазване от щетите. Ние сме говорили за такси от земеделските стопани само при условие защита на земеделските площи. Безспорно всеки, който е защитаван трябва да си плаща. Така са всички модели – те работят или на регионален принцип, там където имаме висока степен на сдружаване на земеделските производители, или на национален принцип. Трябва да знаем, че безплатен обяд няма. Икономиката функционира на пазарен принцип и колкото по-бързо наложим модел на пазарно функциониране на дадена услуга, толкова по-устойчива ще бъде тя. Всичко останало е мъка и постоянно ще се борим за бюджет, има ли пари, няма ли пари и накрая качеството на услугата е ниско.
В страни с тропически климат се работи вече по предизвикване на извалявания за суша, а ние още спорим тук за броя на ракетите. Колкото повече изоставаме, толкова повече държавата ще става длъжница на сектора, не защото не плаща ракетите, колкото са необходими, това е едно субективно мнение, а защото не е приложила законодателен акт и модел, който функционира заедно с промените, които се случват в света.
Вече се говори все по-усилено за бъдещите политики в земеделието след 2020 г., направиха се и срещи с акцент новата Обща селскостопанска политика. Очаквате ли да се постигне единна национална позиция в крайна сметка?
Секторът е далеч по-подготвен за новата ОСП отколкото преди и аз адмирирам формирането на национална позиция заедно със земеделските браншови организации. Може би в най-голяма степен тази позиция ще бъде изработена поради административното израстване на земеделския бранш. Независимо от нашия национален манталитет да не умеем да се сдружаваме, към момента има относително съгласие по отношение на директни плащания, на обвързана подкрепа и опростяване на ОСП. Това се видя на срещите, на които присъствах досега. Различията са много по-малко, отколкото общите теми. Всеки от браншовете ще направи разумния компромис, за да е обединен отрасълът и да се търси подкрепа на европейските земеделски организации и в другите страни. Въпросът е после как нашата национална позиция ще бъде имплементирана в решенията за това каква да бъде ОСП след 2020 г. Това ще е най-голямото предизвикателство, защото страните членки имат различна визия.
Освен това следва да отчитаме, че определени философии на европейското селско стопанство като подкрепа на дохода, а не на производителността, доведоха до това, че европейското земеделие стана много по-неефективно от аграрния сектор в други региони на света, като в Щатите, например. Бих се радвала, ако се намери консенсус за по-реформаторски решения в новата ОСП. Не може всички останали развиващи се страни да подкрепят производителността и конкурентоспособността, а ние да останем един оазис, който ще подкрепя само дохода. Така няма да издържим до безкрай.
Казват, че едно служебно правителство не може да направи кой знае колко много, какво остана в земеделието след работата на служебния кабинет?
За съжаление се получи голям трус в земеделието. Правихме много опити да провеждаме някаква комуникация. Добре че беше президентът и министър –председателят да ни обърнат някакво внимание. Някои неща успяхме в хода на тази комуникация да променим, но други останаха непипнати. Това беше временно правителство и временен кабинет на земеделското министерство, което имаше само една задача – политическа – за реваншизъм. Да, едно служебно правителство не може да направи кой знае какви неща, но може много да разруши. Това е със сигурност и на това бяхме свидетели тези три месеца. За съжаление, когато си заслепен от политически амбиции или си предан на политическия си ментор, всичко може да се очаква. Много неприятно, но това се знае и по мнението на сектора.
А на новия министър какви съвети бихте дали?
Да гони стратегическите цели, ежедневието си е ежедневие, винаги има много пропуски, администрацията наистина има много минуси и на малко хора може да се разчита като креативност. Бих дала съвет да не сме чиновници, а да мислим стратегически. В крайна сметка битката за постигане на стратегическите цели е тази, която си струва.
