Повече от зеленчуковите култури имат силно развита коренова система. С нея те извличат много хранителни вещества през краткия период на вегетация. Освен това градината се използва много плътно. Всичко това налага по-обилно торене. Какъв тор обаче да използвате? За да отговорите на този въпрос трябва да знаете специфичните изисквания на отделните растения.
Зеленият фасул може без азотно торене
Така например много взискателни към азота са цветното, главестото и брюкселското зеле, а също и ревенът. Претенциозни към този елемент са китайското зеле, празът, целината, морковите. Средни изисквания имат краставиците, алабаша, доматите, лука, арпаджика. Затова пък зеленият фасул, зеления грах, зеленият лук могат да си минат без азотно торене.
Доматите реагират много добре на фосфорно торене. Краставиците пък най-добре плододават, когато има достатъчно с азот и калий. Високите дози от азот без фосфор обаче потискат растенията. Цветовете окапват, нараства само листната маса.
Ранните зеленчуци – репички, салата, спанак, са силно взискателни към почвеното плодородие, поради кратката си вегетация те извличат от почвата по-малко хранителни вещества.
Да уцелиш момента
Важно условие е хранителните вещества да са в лесно усвояема форма в почвата и да са налице в точния момент. Пиперът и доматите на “най-гладни”, когато започнат да плододават. Патладжанът и краставиците искат повече торене по време на цъфтежа и на плододаването. Главестото зеле има нужда да се храни, когато образува зелката, а морковите – когато нарастват кореноплодите.
