Зърнопроизводителите у нас са едни от най-големите получатели на европейски субсидии – 1,2 млрд. лв. годишно, голяма част от които са съсредоточени в най-големите производители. По този повод Ангел Вукодинов, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в интервю за “Капитал Daily” коментира, че българското производство на зърнени култури ще стане по-конкурентно от европейското, ако ЕС спре субсидиите за отрасъла. Той споделя напълно мнението, че субсидиите са вредни за бизнеса и посочва, че страната ни има конкурентните предимства, необходими за просперитет на бранша – произвеждаме повече на по-ниски цени в сравнение с много европейски държави. Вукодинов обръща внимание, че зърнопроизводителите у нас вече обработват земята с техниката, с която и европейците я обработват, използват торовете и семената, които те ползват, но в същото време българският работник получава по-малко, затова от бранша не се притесняват вече, ако субсидиите от ЕС бъдат премахнати. Според него обаче това не може да се случи в близко бъдеще и е по-реално да искаме от Европа еднакви субсидии, защото това, по думите му, е справедливо отношение.
От НАЗ отчитат позитивите от политиката на САЩ относно това селското стопанство да се подпомага чрез застраховане на дохода на земеделците като изискванията са стриктни – всеки, който поиска такава помощ от правителството, трябва да докаже с баланс и отчет приходите си от зърнопроизводство през последните 10 години. Вукодинов посочва, че субсидията, която държавата отпуска, е за покриване застраховката на 75% от този доход, но и фермерът може да вложи средства, за да има увереност, че в случай на лоша реколта, ще получи от застрахователя средния си доход за последните 10 години. Предимствата на американския модел според Вукодинов са две – субсидиите, които САЩ дават, са по-малко като сума от тези, които отпуска ЕС, и изключително важният за страната ни факт, че се подпомага само бизнесът “на светло”.
Вукодинов посочва, че в бъдеще ще се увеличи цената на земеделския труд. По думите му цената на труда на човека, който управлява система от сложни селскостопански машини, не може да е по-ниска от тази на човека, който работи в индустрията. Към момента той вижда два варианта за насочване на работници към агро сектора – по-вероятният е да привличаме емигранти от по-бедни страни, а другият е стандартът на живот да се вдигне толкова, че да могат хора да си позволяват да живеят и работят на село. Вукодинов отбелязва, че в цял свят селското стопанство не е привлекателна дейност, затова е необходим стимул хората да се занимават с него – нормална доходност, но при условие да произвеждат достатъчно храна с минимален праг на качество, определен със стандарти, и да пазят природата от замърсяване.
Той споделя, че вярва в тезата на аграрни икономисти, че на практика субсидиите се преразпределят и остават на входа на всяко производство, и отбелязва, че това важи включително и за пшеницата.
