Анализ на ИПИ: Три сценария за отражението на закона за “вредните храни” във фискалната и социалната сфера

Лилия Александрова
Лилия Александрова
8 Минути

Експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ) анализират няколко варианта за това как ще се отрази предложеният закон за “вредните храни” във фискалната и социалната сфера.

Като се абстрахират от специфичния характер на данъка, експертите посочват няколко теоретични варианта: а) акциз; б) продуктова такса за въпросните храни; в) възстановяване на данък оборот за тях и/или г) корпоративен подоходен данък в някаква форма. За тези видове облагане административните разходи (по прилагането) са различни.

Приемайки, че данъкът ще бъде в диапазона на заявеното от Министъра – между 3 и 10 сто е най-близо до акцизното облагане, експертите разработват три варианта и приемат, че разходите по прилагането са еднакви независимо от типа данък, който би бил приложен.

Допускания и базови постановки 

Неизбежно е, че в тази липса на информация по повод тип данък и неговата ставка, изчисленията са донякъде стилизирани. Те се основават на следното:

  • Основните параметри и съотношения (дял на брутната добавена стойност и печалбата в оборота) се запазват като през 2014 г.;
  • Реализираните приходи от акцизи (такси) означават намаляване на потреблението със съответния размер, като общото потребление се изменя в зависимост от еластичността на търсене спрямо цената и промяната в цената на облаганите стоки. В резултат от въвеждането на новия данък/такса се намалява оборотът на фирмите, добавената стойност в тях, брутните печалби и разходите за труд (фондът работна заплата), броят на заетите лица и съответно потреблението на работниците в тях;
  • Приходите от акцизи (такси) се използват за покриването на бюджетния дефицит;
  • Намаляването на бюджетния дефицит означава по-малък допълнителен държавен дълг, което спестява разходи за лихви за държавния бюджет;
  • Лихвеният процент по новоемитиран държавен дълг (със срок до падежа 5 години) е 1% годишно;
  • Еластичността на търсене на подлежащите на облагане стоки спрямо цената е -1 (т.е. за всеки 1% увеличаване на цената търсеното количество се понижава с 1%);
  • При данъчна ставка от 3% се приема, че събираемостта на данъчните приходи ще бъде 100% (оптимистично допускане). При по-високи данъчни ставки (например, 9%) стимулите за избягване на данъчното облагане водят до понижаване на събираемостта до 90%[1]; в това предположение не се включва загубата на конкурентност, търсенето на заместители и заместващ внос – те са разгледани отделно;
  • Данъчната ставка по предложените акцизи е между 3% и 10%. В третия разгледан сценарий се използва ставка от 9%, тъй като тя е достатъчна за реализиране на брутни приходи от 150 млн. лв., какъвто размер се обсъжда в публичното пространство от защитниците на идеята;
  • Целият данък/такса се поема от потребителите, т.е. цените се увеличават с размера на данъка;
  • Оценките са направени по базови цени от 2015 г.

 Сценарии на социално-икономическото въздействие на новия данък: Резултати 

Първи сценарий (според аргументите на привържениците на новите акцизи) 

  • За реализирането на 150 млн. лв. приходи от акцизите (таксите) е необходим оборот от 5 млрд. лв. на облагаемите стоки; (този оборот е условен – действителният оборот за 2014 г. е около 2,5 пъти по-нисък);
  • Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 1,3 млн. лв.;
  • При този сценарий се очаква загуба на приблизително 2 864 работни места;
  • При данък от 3% увеличението на цените спрямо базовия сценарий е също с 3%, което води до намаляване на потреблението с 3%;
  • Намаленият оборот със 145.5 млн. лв. в икономиката води до по-ниска брутна добавена стойност (58,9 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на 15 млн. лв.;
  • Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 1,5 млн. лв.;
  • Нетните ползи за бюджета при този сценарий са 130,3 млн. лв.;
  • Разходите на бизнеса за съобразяване се очаква да бъдат поне 4,4 млн. лв. – това са чисти разходи за съобразяване, т.е. това са средства, които не биха отишли за инвестиции или някаква друга производствена употреба.

 Втори сценарий (според действителните данни) 

  • Оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новите акцизи (по данни от НСИ за потреблението на хранителни стоки и напитки), е около 2 млрд. лв.;
  • При данъчна ставка от 3% и пълна събираемост приходите от новите акцизи ще бъдат 58,2 млн. лв.;
  • Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 0,5 млн. лв.;
  • При този сценарий се очаква загуба на приблизително 1 145 работни места;
  • Намаленият оборот в икономиката (от 58,2 млн. лв.) води до по-ниска брутна добавена стойност (23,6 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на 6,01 млн. лв.;
  • Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 0,6 млн. лв.;
  • Нетните ползи за бюджета при този сценарий са 52,12 млн. лв.;
  • Разходите на бизнеса за съобразяване се очаква да бъдат минимум 1,75 млн. лв.

 Трети сценарий (данъчна ставка от 9% за постигане на заложените фискални цели от 150 млн. лв. приходи)

  • Оборотът на стоките, които ще бъдат обложени с новите акцизи (по данни от НСИ за потреблението на хранителни стоки и напитки), е около 2 млрд. лв.;
  • При данъчна ставка от 9% и събираемост от 90% приходите от новия данък/такса ще бъдат 156,3 млн. лв.;
  • Спестените разходи за лихви при намален бюджетен дефицит са около 1,2 млн. лв.;
  • При този сценарий се очаква загуба на приблизително 3 076 работни места;
  • Намаленият оборот в икономиката (от 156,3 млн. лв.) и избягването на данъчното облагане води до по-ниска брутна добавена стойност (63,3 млн. лв.), по-ниски печалби, по-малък общ фонд работна заплата, по-ниски приходи от осигуровки и данък върху личните доходи и по-ниско потребление, в резултат на което възникват разходи за бюджета (нереализирани приходи от посочените данъци) в размер на млн. лв.;
  • Разходите за администриране на новия данък/такса се очаква да бъдат около 1,6 млн. лв.;
  • Нетните ползи за бюджета при този сценарий 119,2 млн. лв.;
  • Разходите на бизнеса за съобразяване/избягване се очаква да бъдат 4,7 млн. лв.
Източник: ИПИ
Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА