Академик Атанасов, от бащата на ГМО науката в аграрния сектор, днес вие сте защитник на биологичното земеделие, какво обуславя тази промяна?
Биологичното производство е бъдещето на българското земеделие, но веднага изниква въпросът защо човек като мен, който е бил до неотдавна поддръжник на ГМО земеделието, сега се променя. Няма нищо учудващо в поведението ми, ако се отчете каква е политическата и икономическата ситуация. Но тъй като хората не се занимават с този вид бизнес – науката в земеделието, като доаен в тази област е редно да дам кратко разяснение. ГМО земеделието не е по-различно от традиционното. То прави съвременно селско стопанство на генно равнище, което и ние си представяхме, че ще бъде много прецизно, много по-точно, бързо и ефективно. И наистина така се оказа, когато се отнася до един ген. Но в природата нищо не се определя само от един ген с малки изключения. Повечето от признаците, които определят особено важните агрономически и химически стойности са свързани с т.нар. полигенни признаци. Оказа се, че откакто ГМО-то е комерсиализирано, само два признака – устойчивост на хербициди и устойчивост на насекоми са разпространени при пет вида растения – соя, памук, царевица, рапица и захарно цвекло.
От чисто икономична гледна точка – Европа е създател на технологиите, а Америка и Азия ги реализират и използват. След като има в ЕС тотална забрана, няма смисъл да се правим, че можем да водим с ГМО изследванията. И сега създадените от нас продукти стоят затворени при минус 20 градуса.
Какъв е нашият шанс в такъв случай?
Ние сме малка страна, която не може да определи изхранването на света. След като сме достатъчно ефективни само при пет култури, които дават облика на земеделието ни – пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица, то идва въпросът има ли други продукти, които България си струва да изследва и реализира като бутикови. Това са природните ни дадености, уникалните почва и климат, които никой друг в света ги няма. Нашите продукти са най-добри по вкус и аромат. Трябва да докажем, че киселото мляко, билките, розовото масло медът и други продукти притежават уникални качества. След 1989 г. най-силната положителна промяна, ако не и единствена е, че станахме екологично по-чисти. Ако не се използва този божи дар ще е кощунство. Затова е добре усилията ни да отидат в това да докажем, че имаме най-добрите хранителни продукти. За да елиминираме друг сериозен проблем. На челно място сме по заболявания от рак, сърдечно-съдови заболявания и диабет. Диабетът малко поизмести в последно време рака, но това няма значение, защото за парадокс сме сред най-заболелите. Една от причините за тази негативна картина е факта, че ние консумираме храни и напитки, произведени извън нашата страна, които нямат корена на българския климат. От тази гледна точка ние като учени сме задължени да разясним как стоят нещата и да помогнем биологичното земеделие да стане ефективно, защото в момента екопродуктите са по-скъпи, а ние трябва да ги направим сравнително евтини и достъпни. Без чисто генното инженерство, всички други методи могат да влязат пряко – от инвитро размножаване, вирусно оздравяване.
Как може да стане това?
Светът вече отиде много напред и се оказа, че във взаимоотношенията, които има в живия свят между растенията има антагонизъм или симбиоза. Ние може да направим така, че да има биотор, това го има в природата. Ние трябва да го намерим и да докажем ползите от него. Дори големите фирми започват да работят по тези въпроси.
Съвместния геномен център се готви да предложи една цялостна програма. Заедно със ССА и БАН е нужно да се направи една съвместна конференция с биологичните производители, защото биопроизводството може не само да ангажира големите производители, но и малките фамилни ферми. Проблемът не е само да покажеш кое е ефективно, но и как може да се произведе висококачествена продукция и как може да се реализира. Една политика, която би могла да позволи тези производители да се сдружат в кооперации или други обединения. Добре е да се създадат няколко модела, така че да се покаже как най-добре продукцията на такива дребни производители от регион Родопи например ще стига до Слънчев бряг. Вместо да получаваме чуждите тирове с плодове и зеленчуци, защо да не предлагаме нашата храна по курортите. Това ще се отрази положително и на туризма. Ще позволи на хората от планинските и полупланинските региони да живнат и да започнат да развиват биоземеделие с биотуризъм. Така хората може да се върнат обратно на село, дори младите българи.
Кой ще даде едно рамо на малкия производител на биопродукция?
Държавата, ако даде някакъв кураж на хората – морален, финансов и правен. Тогава те ще започнат да мислят как ще се обединяват. Българина трябва да разбере, че само ако е обединен, може да формира цени и да отстоява правата си. В този смисъл и Асоциацията на земеделските производители в България би могла да изиграе положителна роля специално в тази насока. Биологичното производство може да стане кауза, да бъдат обединени земеделските производители.
Биологичното производство обаче е трудно и свързано с много ограничения?
Сигурен съм че вече има възможност за биологично производство на базата на микробиологични препарати, които засилват имунитета при лозовите, овощните и зеленчуковите растения. Един от тях е Екстрасол, който е създаден от руски учени от Института по микробиология в Санкт Петербург. Те направиха държавна фирма за производството на Екстрасол, който е на базата на шест микробиологични щама. Препаратът вече е изпитан в Казахстан и Турция. Опитите направени с Екстрасол при лозата у нас се оказват твърде удачни. Ето как може да се засили устойчивостта на растенията срещу измръзване, срещу гъбните заболявания.
Предстоят разговори за сключване на договори с университетът в Уфа, където други руски колеги са създали наносяра. Задачата на науката е в комбинирането на едни препарати с други, да се докаже предварително при тези условия, какъв ефект имат. България е интересна, защото по географски, климатични, почвени и други условия е толкова разнообразна и предлага огромни възможности за отглеждането на различни култури. Само в Пловдивския регион сме достигали до отглеждането на 82 култури, като се започне от сусам и се стигне до ябълки, пшеница и царевица. Това показва, че само в Родопския край, който започва от Кърджали и завършва до Разлог може да се разположи целия спектър от биологично земеделие – от млечно-кисело продукти, билки, гъби, мед и различни етерично-маслени култури. Ние работим по продукта „Столетник“. Това е една комбинация от кисело мляко, зряло сирене и извара от един и същи регион, от сърцето на Родопите в село Смилян. Това са т.нар пробиотични култури, към които добавяме и пребиотици – червен пипер, зрял лук и нерафинирано олио. Те подпомагат развитието и по-дългия живот на бактериите в нашия стомах. Така тези положителни за човешкото здраве продукти осигуряват имунитет за човешката клетка и тя се защитава от болестотворните организми. А те не са никак малко, живеем с толкова много микроорганизми, колкото са клетките в нашия организъм 70 трилиона. Това показва, че един кръговрат на симбиоза и антагонизъм се извършва непрекъснато и дали ние ще се разболеем или останем здрави зависи от това как ще се храним. Както казва още Хипократ – храната е най-доброто лекарство. Само тези продукти са вече достатъчна гаранция, за да бъдем столетници.
Смятате, че е реално да станем столетници?
Науката е доказала, че е възможно да живеем до 120 – 140 години. Тогава настъпва нормалната пределна възраст, но може да се живее и до 200 години. Съвременният човек се е защитил достатъчно, ако се храни с каквото трябва. А ние правим точно обратното – отслабваме организма си с неподходящите храни. Затова стресът, които ни идва допълнително от работата, натоварването и лошите условия ни разболяват и умираме по-млади. Храната е на първо място, но веднага с нея идват и правилното движение, съгласно натурата на всеки човек. Яжте повече плодове и зеленчуци, и никога няма да сгрешите. Освен това е необходимо винаги плодовете и зеленчуците да се ядат половин – един час преди основната храна или два часа след това. Иначе се променя pH в стомаха и така помагате на вредните микроорганизми.
Значи това, на което ни учат от деца, че плодът е десерт не е вярно?
Абсолютно е вредно, но може да има и изключения. По принцип обаче смесването на солено и сладко не е полезно, трябва да се спазват принципите на разделното хранене
Може ли да привлечем туристи с уникалните храни, които има у нас?
Това е политика, която така може да се развърти, че тук само туристите, дошли да опитат екоземеделска продукция ще напълнят хазната. Нека да вървим към „българска диета“ и ще видим, че като се започне от салатата и аператива и се свърши до десерта – кисело мляко с боровинки, всичко е с неповторим вкус. Макар че аз предпочитам горските плодове да се дават в десет или в седемнадесет часа, за да бъдат по-полезни за здравето. Колко е разстоянието от Родопите до Черно море? Може плодовете да се наберат и след няколко часа чужденецът да яде в хотела си свежи продукти.
Смятате, че е реалистично да се предложи на света „българска диета”?
Бих работил още от следващия ден за „българска диета“, а не „балканска“ или „средиземноморска“. Нека гърците и турците докажат, че техните ястия са по-вкусни от нашите, или пък техните дини, пъпеши или праскови. Нали ядем гръцки праскови, кайсии или пък ябълки от Испания и знаем колко са безвкусни. Сравнението с нашите плодове определено е в полза на родната продукция.
Паулина Йоргова
