Какви са особеностите на различните типове почви у нас?
При вземането на почвени проби и анализи от изключителна важност са – количествата активни вещества в почвата и нейното pH. Тогава може да се направи прецизно и рентабилно торовнасяне, без загуби и без стрес за растенията след презимуването.
Черноземите, както е известно, са разпространени широко в Дунавската хълмиста равнина, Добруджа и Лудогорието.
Излужените черноземи са разположени главно в Крайдунавската част на Североизточна България, Добруджанското плато и периферните части на Лудогорието. Това са най-плодородните почви у нас, подходящи за отглеждане на голям набор селскостопански култури. Имат по-мощен хумусен хоризонт и по-високо съдържание на органично вещество.
Глинестите Черноземи са разпространени в някои райони на Североизточна България и са известни като Карасулуци (Добричка област – Вранино, Гурково, Каварна, Белгун, Ваклино, Спасово, Дуранкулак и др.). Отличават се с процеси на повърхностно преовлажняване и оглеяване.
Въпреки че Черноземите стоят на едно от първите места по запаси на азот, трябва да се има предвид и още една особеност. В Черноземните райони със сравнително по-ниски валежи и чести засушавания невинаги нитрификационните процеси протичат ритмично, поради което се наблюдава известно колебание в снабдяването на културите с азотна храна. Тази отрицателна черта най-силно е проявена при карбонатните и типичните Черноземи. Съчетано с високото съдържание на карбонати, възможно е блокиране и на останалите хранителни елементи.
В Южна България преобладават предимно смолници и канелени горски почви.
В Югозападна България и по-конкретно в Софийския район почвата е предимно кисела, с pH от 4,5 до 6. За този тип почви препоръчваме прилагането на DAP поради неутралното му pH.
В Югоизточна България почвите са тежки и там препоръчвамe да се прилагат всякакъв вид азотно-фосфорни торове.
В продължение на това, на какво трябва да обръщат внимание фермерите при определяне на торовите норми?
Основните елементи които са включени в плана за торене на отделните култури в едно сеитбообращение са: нормите на торене, видът торове, които ще бъдат приложени, сроковете и начина на приложение.
Нормата на торене на дадена култура с определен хранителен елемент представлява количеството активно вещество ( N, P2O5, K2O, CaO, MgO и др. ), което се прилага за една вегетация, изразено в килограми за единица площ.
При определяне на оптималните торови норми на торене се вземат под внимание взаимодействията между растенията, почвите и торовете с продуктивността на отделната култура и нейните сортови особености, с физичните и химичните свойства на почвата, с нейната запасеност с подвижни достъпни за растенията форми на хранителните вещества, с климатичните особености за района, с предшественика и др.
Последействието от приложените торове срещу предшественика е кратко. За азота през първата година е 10%, за фосфора е около 15% и за калия – около 10%. Торенето е един от най – мощните фактори за повишаване на добивите от пшеницата, ечемик и рапица. В зависимост от климатичните условия ниските и високите торови норми могат да се отразят доста неблагоприятно върху развитието и добива.
По-конкретно, по какъв начин би трябвало да се определят оптималните торови норми при пшеницата?
Оптималната реакция на почвата за развитието на пшеницата е рН 6,3 – 7,8, но при висока агротехника, валежи и правилно торене се получават добри добиви и при различни от тази реакция почви. Основния фактор влияещ за образуването на високи добиви е добре развитата коренова система на пшеницата. Тя е брадест тип, разположена до 20 см дълбочина, но отделни корени могат да достигнат до 1,5 – 2 м. Достига максималното си развитие във фаза изкласяване-цъфтеж. Важно значение за нейното развитие има торенето.
При оптимално снабдяване на растенията в началните фази от развитието им с хранителни в-ва се формира по-мощна коренова система, която снабдява по-добре растенията с вода през по-късните фази от развитието им. Установено е, че пшеницата реагира най-добре на азотно торене, по-слабо на фосфорно и най-слабо на калиево. Пшениците пълноценно използват калия, приложен срещу предшественика, който най-често е окопна култура (слънчоглед, царевица) или рапица.
За формирането на 100 кг зърно и съответната слама пшеницата извлича от почвата 2,5 – 3,5 кг N, 1 – 1,5 кг Р и 2,5 – 3 кг К. В повечето случаи естественото плодородие на почвите в България осигурява добиви от 100 до 150 кг/дка, като само при някои по-богати черноземи, смолници и канелено горски почви може да се достигне до 250 кг/дка без торене.
Оптималните торови норми на пшеницата се определят в зависимост от запасеността на почвата с усвоими хранителни елементи, сортовите характеристики и реално възможния добив при конкретните условия. При различните типове почви те варират от 10 до 18 кг/дка чист азот, 6 – 12 кг/дка фосфор и 4 – 8 кг/дка калий. Ефектът от торене с азот до голяма степен зависи от осигуреността на фосфор.
Съотношението N:P при черноземните почви трябва да бъде 1:1, а при останалите почвени типове – 1:0,6 – 0,8. То може да се измени в полза на азота до 1,5:1 при по-високи норми на торене. Стремим се да осигурим достатъчно количество азот в началото на вретенене, когато се залага дължината на класа.
Известно е, че ечемикът е особено взискателен към почвата. Как според вас е най-добре да се осигури храненето на тези насаждения?
За ечемика са благоприятни структурните, плодородни и с дълбок почвен хоризонт почви. Най подходящи са
типичните и карбонатни черноземи, излужени черноземи, излужени смолници и канелени горски почви. Ечемикът се отличава с по-бърз темп на постъпване на хранителни вещества.
От фаза братене до фаза изкласяване усвоява 60% от общото количество на азота и около 75% от общото количество на фосфора и калия. За да се осигури храненето на растенията през цялата вегетация, при определяне на торовите норми за основните макроелементи трябва да се има предвид че преди есенната сеитба необходимото съдържание на минерален азот в почвения слой от 0 до 30 см е 5-8кг/дка, а преди пролетната вегетация в слоя от 0 до 60 см – 13-18кг/дка. Количеството на фосфора приложено чрез торене, зависи също от съдържанието на макроелемента към момента на сеитбата в слоя 0-30 см. При съдържание до 3-5кг/дка P2O5 се прилагат 10-15 кг/дка активно вещество фосфор, до 15-18кг/дка – 5-9кг/дка, над 25кг/дка – до 5кг/дка.
Необходимото количество K2O при съдържание до 20кг/дка е 10-14кг, до 25-35кг/дка – 5-10кг, над 35кг/дка – не се препоръчва калиево торене. За формиране на 100кг зърно и съответното количество надземна маса, ечемикът извлича от почвата 2,4-2,8кг N, 1,0-1,2кг P205 и 2,5кг K2O.
Рапицата е култура, която се радва на не по-малка популярност. Какво е различното при определянето на оптималните норми за нейното наторяване?
През първите фази от развитието си (септември-ноември) рапицата се нуждае от много хранителни вещества, чието наличие в почвата може да бъде установено чрез почвени анализи на всяко едно отделно поле. Рапицата е култура, много отзивчива на високи азотни торови норми и извлича два пъти повече азот от почвата в сравнение с житните култури. Целта е преди зимата рапицата да достигне подходяща фаза за презимуване ( «8- 8-8»).
Първото агротехническо мероприятие напролет и едно от най-важните при отглеждането на рапица е торенето
Най-важно е навременното приложение на подходящата торова норма – в зависимост от състоянието и развитието на посева. Основното внимание е насочено към азотното торене, но трябва да се наблюдава и за недостиг на сяра. Рапицата е култура, която през есенното си развитие натрупва значително количество азот в листата. В случаите, когато част от тях загинат, имаме и загуба на азот.
Определянето на торовата норма трябва да се ръководи от факта, че не бива да е повече от 15 кг до начало на издължаване на стъблото. В противен случай ще имаме твърде развити листа, по-късно разклоняване и цъфтеж, който няма да е хомогенен и узряването на шушулките ще бъде по различно време, а жътвата трудна.
През пролетта е необходимо да се приложи азот минимум два пъти
При изчисляването на първата азотна торова норма трябва да се знае: броят презимували растения на квадратен метър; степента на унищожените листа, която е свързана с фазата на развитие на растенията преди настъпването на зимата; количеството на азота в почвата, но неналичен за растението (обикновено то е приблизително 3 кг/дка при песъчливи почви и до 6 кг/дка при глинести, тежки и богати почви); минималното количество наличен азот в почвата на кореново ниво (0-60 см); подвижния азот наличен след минерализация. За формирането на 100 кг семена от декар и съответната надземна маса рапицата извлича от почвата 5 – 6 кг/дка N, 2 – 3 кг/дка P2O5, 4 – 6 кг/дка K2O, 4 кг/дка сяра.
Като всички кръстоцветни култури и рапицата е отзивчива на торене с микроелементи ( бор сяра, манган, магнезий, молибден, цинк и др. ). Дефицитът на бор в почвата предизвиква силно разклоняване на страничните стъбла на растенията, рязко отслабване на растежа, ограничаване развитието на цветовете и намалява количеството на цветовете. При серен недостиг растежните процеси се задържат и растението придобива хлорозен вид ( младите листа са с червеникав оттенък ), добивите намаляват с 10% и повече.
Съотношението на азота и сярата трябва да бъде 15:1. При по – леки и средно тежки почви се прилага 3 – 4 кг/дка сяра от началото на растежа на стъблата над 20 см до цъфтежа, а при по тежки почви е необходимо подхранване с 2 – 3 кг/дка.
*Статията е подготвена с участието на Валентин Георгиев (Агроном-консултант Североизточна България) и Павел Павлов (Агроном-консултант Южна България).
