Доклад предупреждава за забавен ефект от кризата с Ормузкия проток – торовете, горивата и логистиката са основните канали, през които енергийният шок може да достигне до фермерите и потребителите
Затварянето на Ормузкия проток през февруари 2026 г. предизвика един от най-сериозните сътресения за глобалните енергийни пазари в съвременната история. Макар че последиците все още не са напълно видими в икономическите показатели, натискът вече се движи по веригата на доставки и може да достигне до земеделието чрез по-високи разходи за торове, горива, транспорт и производство на храни.
Това показва анализът „Global Energy Markets Under Stress“ на Origencia Research, който разглежда как прекъсването на енергийните потоци през Ормузкия проток може да се пренесе върху индустриите, търговията и хранителните системи. Според доклада основният риск за бизнеса и земеделието не е само самото прекъсване на доставките, а забавеното проявяване на неговите ефекти. В момента пазарите се поддържат от няколко временни механизма – доставки, които вече са били в движение преди кризата, освобождаване на стратегически резерви и очаквания за дипломатическо решение. Тези буфери обаче не са постоянни. Когато започнат да се изчерпват, корекцията може да настъпи по-бързо и едновременно в няколко сектора.
Ормузкият проток – критична точка за световната енергетика
Ормузкият проток е един от най-важните енергийни маршрути в света. Тесният морски проход свързва Персийския залив с Арабско море и е основният изход за износа на петрол и газ от голяма част от производителите в региона.
Преди кризата през него са преминавали около 20 млн. барела петрол дневно, което представлява приблизително 20% от световното потребление на петрол и около 25% от морската търговия с петрол. Протокът е ключов и за пазара на втечнен природен газ. Катар, един от най-големите износители на LNG в света, разчита в значителна степен на този маршрут.
След затварянето му през февруари 2026 г. трафикът е намалял рязко, а производството в региона е било ограничено. Според анализа през април глобалното предлагане на петрол е спаднало до около 95,1 млн. барела дневно, а кумулативните загуби спрямо нивата преди кризата са достигнали 12,8 млн. барела дневно. Въпреки това потребителите и компаниите все още не усещат пълния ефект. Причината е, че няколко временни механизма прикриват реалния недостиг.
Земеделието ще усети кризата най-вече чрез торовете
Най-прекият път, по който енергийният шок може да засегне земеделието, е производството на азотни торове. Основната суровина за производството на амоняк – ключов компонент за азотните торове – е природният газ. Процесът Хабер–Бош използва газа както за производство на водород, така и като енергиен ресурс.
За повечето производители по света природният газ представлява над 70% от променливите разходи при производството на амоняк. Това означава, че всяко сериозно поскъпване или ограничаване на газовите доставки се отразява директно върху себестойността на торовете. Близкият изток е сред най-важните региони за производство на азотни торове именно заради достъпа до евтин природен газ. Нарушенията в енергийния сектор там могат да ограничат предлагането на ключови продукти за земеделските производители.
Истинският натиск върху торовете може да се появи по-късно
Една от основните тези в анализа е, че енергийният шок няма да се прояви веднага във всички сектори. Причината е наличието на запаси, предварително сключени договори и доставки, които вече са били в транзит. Тези фактори временно поддържат нормалното функциониране на пазарите, но не решават проблема с ограниченото предлагане.
Когато наличните количества бъдат изчерпани и новите доставки трябва да бъдат осигурени при по-високи цени, натискът ще се прехвърли към земеделските производители. Това означава, че ефектът върху храните може да се появи със значително закъснение – през следващите производствени сезони. Според анализа последствията за земеделието и хранителните пазари могат да бъдат най-видими през 2026/27 и 2027 г.
По-скъпите торове могат да повишат себестойността на продукцията
Пазарът на торове вече беше под напрежение преди кризата с Ормузкия проток. През август 2025 г. безводният амоняк се е търгувал за около 786 долара за тон в Илинойс, което е с 6% повече спрямо година по-рано. При продължаващи ограничения на доставките цените на карбамида и други азотни торове могат да продължат да се повишават. Това създава няколко риска за земеделието – увеличаване на производствените разходи, намаляване на печалбите на фермерите и възможно ограничаване на употребата на торове. Ако част от производителите намалят торенето заради високите цени, това може да се отрази върху добивите и предлагането на основни земеделски култури.
Горивата остават вторият голям риск за фермерите
Земеделието е силно зависимо и от петролните продукти. Дизелът е основно гориво за трактори, комбайни, транспортни средства и логистични операции. Всяко значително увеличение на цените на горивата се отразява директно върху разходите по цялата производствена верига.
При продължителна енергийна криза фермерите могат да се изправят пред по-високи разходи за:
- обработка на почвата;
- сеитба и прибиране на реколтата;
- транспорт на продукцията;
- сушене и съхранение.
Тези разходи постепенно се включват в крайните цени на храните.
Логистиката може допълнително да увеличи цените
Енергийният натиск не се ограничава само до производството. Продължаващата несигурност в ключови морски маршрути води до пренасочване на част от корабите по по-дълги пътища около нос Добра надежда. Това увеличава времето за доставка и разходите за гориво.
За земеделието това е важно, защото международната търговия зависи от постоянни потоци на:
- торове;
- фуражни суровини;
- зърно;
- хранителни продукти.
По-скъпият транспорт увеличава крайната цена на стоките и създава допълнителен натиск върху хранителната инфлация.
Отварянето на протока няма да означава незабавна нормализация
Докладът предупреждава, че дори при възстановяване на движението през Ормузкия проток пазарите няма да се върнат веднага към предишното си състояние. Производствените мощности трябва да бъдат проверени и възстановени, корабните маршрути трябва да бъдат организирани отново, а запасите трябва да бъдат попълнени. Историята показва, че след големи енергийни сътресения икономическите ефекти често продължават дълго след физическото възстановяване на доставките. Газовата криза в Европа през 2022 г. е пример за това – дори след частично възстановяване на доставките пазарите останаха под напрежение месеци наред.
Земеделието трябва да следи не само цените на енергията, а цялата верига на риска
Основният извод от анализа е, че настоящото спокойствие на пазарите може да бъде подвеждащо. Енергийният шок вече се движи през световната икономика, но различните сектори го усещат с различна скорост. За земеделието най-важните показатели ще бъдат движението на цените на торовете, природния газ, горивата и транспортните разходи. Кризата с Ормузкия проток показва колко силно са свързани енергията и хранителната сигурност.
Петролният шок не достига до земеделието само чрез горивата – той преминава през торовете, логистиката и производствените разходи, като ефектите могат да се усещат още няколко сезона след самото прекъсване на доставките.
