На 6 септември България отбелязва 141 години от Съединението – историческият акт, който превръща националния идеал за единство в реалност и поставя началото на пътя към Независимостта
На 6 септември България отбелязва 141 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – едно от най-великите събития в новата българска история. На тази дата през 1885 г. българският народ успява със собствени сили да преодолее несправедливото разделение, наложено след Берлинския договор, и доказва пред Европа, че националното единство е по-силно от политическите граници.
След Освобождението през 1878 г. Берлинският договор разделя българските земи. Създадено е автономното Княжество България, а земите южно от Стара планина са обособени като автономната област Източна Румелия, която остава под върховната власт на Османската империя. Разделението поражда силно обществено недоволство и превръща Съединението в общонационална кауза.
Подготовката за историческия акт е организирана от Българския таен централен революционен комитет, ръководен от Захари Стоянов. На 6 септември 1885 г. въстаници и военни части установяват контрол над Пловдив, арестуват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и обявяват Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Два дни по-късно, на 8 септември, княз Александър I Батенберг издава манифест, с който официално приема и подкрепя Съединението, поемайки политическата отговорност за историческото решение.
Решението предизвиква напрежение сред Великите сили, които не са предварително уведомени за действията на България.
Въпреки дипломатическия натиск страната успява да защити своята кауза и да отстоява правото си на национално обединение.
Само два месеца след Съединението България е изправена пред ново изпитание. На 14 ноември 1885 г. Сърбия обявява война, разчитайки, че младата българска държава няма да успее да се защити. Българската армия, останала без руските висши офицери след тяхното отзоваване, успява да постигне впечатляваща победа. Решаващите боеве при Сливница между 17 и 19 ноември остават в историята като символ на смелостта и саможертвата на българските войници. Победата утвърждава Съединението и значително укрепва международния авторитет на България.
Международното уреждане на въпроса идва на 5 април 1886 г. с подписването на Топханенския акт в Цариград. С него Великите сили и Османската империя приемат компромисно решение, според което княз Александър I е назначен и за генерал-губернатор на Източна Румелия. Макар актът да не признава юридически присъединяването на областта към Княжество България, той на практика узаконява Съединението и представлява важен дипломатически успех за българската държава.
Съединението се превръща в решителна стъпка към окончателното утвърждаване на българската държавност.
Само 23 години по-късно, на 22 септември 1908 г., България обявява своята Независимост, с което окончателно се освобождава от васалната зависимост към Османската империя.
Днес 6 септември е официален празник на Република България. Център на националните чествания традиционно е Пловдив – градът, в който се ражда Съединението. В цялата страна се организират тържествени церемонии, поднасяне на венци и цветя, възстановки на историческите събития, концерти и инициативи в памет на героите, а по традиция празничният ден завършва с тържествена заря-проверка.
141-вата годишнина от Съединението е повод да си припомним, че едни от най-значимите страници в българската история са написани с единство, смелост и решителност. Събитията от 6 септември 1885 г. остават ярък пример как силата на общата национална воля може да промени съдбата на една държава и да се превърне в символ на българския дух.
