„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
Днес, 18 юли, се навършват 189 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски. Апостолът на свободата и една от най-светлите личности в българската история остава символ на борбата за национално освобождение, свободата, справедливостта и идеала за „чиста и свята република“.
Васил Левски е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише поетът Вазов за него: “Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят!И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!”. И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.
И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че “Нашето дело зависи от нашите собствени усилия”. Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер – “Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее”.
Васил Левски е заловен в края на 1872 г., а на 18 февруари 1873 г. е обесен край София от османските власти. Въпреки краткия си живот, той оставя наследство, превърнало го в безспорен морален ориентир и национален герой на България.
По традиция годишнината от рождението на Апостола се отбелязва с тържествени церемонии, поднасяне на венци и цветя, възпоменателни прояви и исторически възстановки в цялата страна. Център на честванията е родният му град Карлово, където се провеждат официалните национални тържества в памет на великия българин.
Празникът ще започне с отслужването в 9:00 часа на тържествена света литургия в храм “Свети Николай“. За 10:00 часа е насрочено поднасянето на цветя на гроба на Гина Кунчева, майка на Апостола на Свободата, съобщи БТА. Петнадесет минути по-късно на едноименния площад ще бъде посрещането на националния туристически поход “По стъпките на Апостола“ и тържествения ритуал по издигане на знамената на България и на Карлово, след което ще бъде отслужен молебен за благоденствието на града и жителите му и шествие по ул.”Васил Левски”.
От 11:30 часа в Национален музей „Васил Левски“ е предвидено да бъде връчването на наградите на Фондация “Васил Левски“ и Комитет “Васил Левски“ – Карлово, Литературен салон, Изложба на народното събрание на Република България и Държавна агенция “Архиви” – “Памет за паметника на Васил Левски в София”.
Кулминацията на тържествата ще е в 20:20 часа с изнасяне знамето на Карловския революционен комитет от Национален музей „Васил Левски“ и шествие. В 21:00 часа на площад “Васил Левски” започва тържественият митинг заря. Събитието ще се проведе под патронажа на президента Илияна Йотова.
Тържествата по повод 189-ата годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски и празникът на Карлово се организират от Община Карлово съвместно с Националния музей „Васил Левски“, Комитет “Васил Левски“ – Карлово, Фондация “Васил Левски“, 61-ва Стрямска механизирана бригада, Архиерейско наместничество – Карлово, Военен клуб – Карлово, Средно училище “Васил Левски“ – Карлово, Исторически музей – Карлово и Общинската художествена галерия– Карлово.
Днес, почти два века след неговото рождение, Васил Левски продължава да бъде олицетворение на безкористното служене на отечеството, на стремежа към свобода и на отговорността към бъдещето на България. Идеалите му за справедлива държава, в която всички са равни пред закона независимо от етнос и вероизповедание, остават едни от най-ценните уроци в българската история: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
