Инициативата предвижда данъчни облекчения от 5% и 9% като стратегическа мярка за защита на родното производство, по-ниски цени за потребителите и гарантиране на националната продоволствена сигурност
Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) инициира мащабна гражданска кампания за законодателни промени, които да гарантират преференциални данъчни условия за родното производство. В центъра на предложената реформа стои въвеждането на намалена ставка на ДДС, обвързана с едно критично условие: продуктите да са произведени изцяло от български суровини с доказан произход.
Основни параметри на предложението
Авторите на петицията предлагат:
- ставка в размер до 9% ДДС за храни за човешка консумация, произведени и преработени в България, при които основната съставка е българска суровина с доказан произход;
- ставка в размер до 5% ДДС за биосертифицирани храни за човешка консумация, произведени и преработени в България, при които основната съставка е българска биосертифицирана суровина с доказан произход.
- Прилагане на мярката като временен режим за срок от 36 месеца, с последваща оценка на ефекта и възможност за прилагането на постоянна основа.
Целта на мярката е да направи по-достъпни качествените и здравословни храни за българските граждани, да подкрепи устойчивото земеделие и да насърчи развитието на вътрешния пазар на български фермерски и биопродукти.
Защо е необходима тази мярка?
Българският агрохранителен сектор е изправен пред сериозни предизвикателства — намаляващ брой земеделски производители, засилен натиск от вносни продукти и ограничен достъп на част от населението до качествена храна. В същото време стандартната ставка на ДДС върху храните в България остава сред най-високите в Европейския съюз, което:
- повишава цените за потребителите;
- намалява конкурентоспособността на местните производители;
- задълбочава зависимостта от вносни суровини и продукти.
Мярката цели:
- Развитие на агросектора чрез стимулиране на потреблението на висококачествени и биосертифицирани храни произведени в България, както и фермерски продукти-произведени на територията на страната суровини като основна съставка;
- Насърчаване на вътрешното производство и преработка в България вместо износ на суровини и внос на готова продукция;
- Повишаване на конкурентоспособността на храни и на продуктите, произведени от български суровини, на вътрешния пазар;
- Защита на пазара и потребителите от евтини вносни продукти без доказан произход и без проследимост на суровините;
- Укрепване на продоволствената сигурност чрез развитие на българското земеделие и преработката на качествени и здравословни храни на базата на българска суровина;
- Намаляване на въглеродния отпечатък чрез насърчаване на локални и къси вериги на доставка „от фермата до потребителя“;
- Запазване и развитие на традиционните производства и местни хранителни продукти;
- Осигуряване на по-добър, по-справедлив и по-широк достъп на гражданите до качествена българска храна.
Сравнение с други държави от ЕС (ДДС върху храни)
Повечето държави членки на ЕС прилагат намалени ставки на ДДС за храните, обикновено в диапазона 3–12%, като част от социалната и ценова политика. Няколко държави поддържат нулеви или супер намалени ставки за базови храни (напр. Ирландия, Малта, Люксембург, Италия, Испания), а в кризисни периоди се въвеждат и временни нулеви ставки. България е сред малкото държави, които по правило облагат храните със стандартната ставка.
Примери:
- Франция: масово 5.5% за повечето хранителни продукти за човешка консумация.
- Люксембург: 3% „super-reduced“ за хранителни продукти за човешка консумация (без алкохол).
- Испания: временни мерки срещу инфлацията – 0% за базови храни до 30.09.2024, после 2% до 31.12.2024 и връщане към по-високи нива.
- Полша: временна 0% ставка за базови храни, приключила на 31.03.2024; след това връщане към 5%.
- Италия: масово 4% за повечето хранителни продукти за човешка консумация.
Извод: ставка до 5% за храни (или част от храните) е напълно съпоставима с практики в ЕС; България по-скоро е в групата с по-ограничени намалени ставки върху храни.
Очаквани обществени ползи
Въвеждането на намалени ставки ще допринесе за:
- по-лесен достъп на гражданите до качествена и проследима храна, което ще допринесе и за по-добро здраве;
- стимулиране на вътрешното производство и преработка;
- подкрепа за малките и средните земеделски стопанства;
- повишаване на продоволствената сигурност на страната;
- задържане на добавената стойност в националната икономика;
- насърчаване на късите вериги на доставка и намаляване на екологичния отпечатък.
Мярката следва да се прилага при ясни критерии за произход и проследимост на основната съставка и в съответствие с правото на Европейския съюз и националното законодателство.
Подпишете петицията :
