След рекордната 2024 г., България отново е изправена пред опасно високи температури
Астрономическото лято настъпи на 21 юни, а юли започва директно с интензивна гореща вълна, заляла почти цяла България. В климатологията летният сезон обхваща периода от 1 юни до 31 август, у нас той започна „по календар“ – още в първите дни на юни температурите рязко се повишиха.
В София термометърът достигна 30°C в отделни дни, а във вътрешността на страната – в Пловдив, Велико Търново, Плевен и Русе – бяха отчетени стойности над 32°C, това е официалният праг за горещ ден. Първите горещи вълни засегнаха Дунавската равнина, Горнотракийската низина и Санданско-Петричкото поле, а юли обещава още по-екстремни температури. Това сподели за Климатека Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването.
Според прогнозите това лято ще бъде поредното със средни сезонни температури над нормата и сезонни количества валеж под нормата. Според Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), се очаква това лято да е идентично на миналогодишното рекордно топло лято.
Въпросът е не дали има горещи вълни у нас, защото те ще стават все по-чести и интензивни, а доколко сме готови да се справяме с последиците. Важно е да говорим за превенцията, за реалната ни подготовка – или липсата ѝ – заради институциите. Знаем ли какво се случи миналото лято?
Според Европейската служба за климата „Коперник“, лятото на изминалата 2024 г. е било най-горещото от прединдустриалната епоха насам в световен мащаб. Близкият изток и Северна Африка преживяха безпрецедентни горещи вълни, с рекордни температури в Ирак, Египет, Кувейт, Палестина, Ливан, Йордания и Саудитска Арабия. През 2024 г. стотици поклонници загубиха живота си по време на хадж в Саудитска Арабия, когато температурите се покачиха над 51°C.
И в България лятото на 2024 г. е било емблематично с опасно дълги и интензивни горещи вълни.
По данни на НИМХ сезонът е бил най-горещият от началото на редовните метеорологични наблюдения, и един от най-сухите. Юни е бил най-топлият месец юни от 1930 г. насам.
Средна месечна температура през 2024 г. като отклонение от климатичната норма. Източник: НИМХ
През юли и август България е била обхваната от поредица горещи вълни (поредни дни с максимални температури на въздуха ≥ 32 °С). Те са били повсеместни в периодите 6–24 юли и 8–19 август. В района на Сандански през юли са регистрирани рекордните до момента 9 поредни дни с максимална температура на въздуха над 40 °C. През август в големи райони от централните и източните части на Северна България горещата вълна продължава чак до 26–28 август. В южната половина на страната поредните дни с толкова високи температури са над 25 (от 26–27 юли до 19 август) – в Горнотракийската низина, Ямболско и в крайните югозападни райони. В Дългопол, област Варна, горещият период продължава 33 дни (от 26 юли до 28 август).
Регистрирани горещи вълни в България за периода 1961–2024 г. Източник: НИМХ
Последици от горещите вълни
Горещите вълни през миналото лято причиниха проблеми с водоснабдяването, с горските пожари и застрашиха пряко здравето на населението. Все още няма статистиката за фаталните случаи в Европа и България за този период, но вероятно цифрата ще бъде рекордна. Статистиката за 2023 г., показа, че България е на второ място по смъртност при горещи вълни в Европа. А щом лятото на 2023 г. – с по-ниски температури – ни нареди на второ място по смъртност в Европа, какви ли ще са данните за 2024 г.?
Как (не) се справяме с горещите вълни в България?
На този етап, преди да са взети институционално мерки за борба с горещите вълни – надяваме се да стане максимално скоро – бихме очертали следните проблеми:
Универсален проблем е липсата на приети дефиниции за топлинни вълни, което възпрепятства събиране на данни и разработването на ефективни системи за ранно предупреждение. Там, където съществуват, те често са фрагментирани и разчитат на данни от спешните отделения, което не представя истинската тежест на свързаните с жегата заболявания и смъртност. Координацията между метеорологичните, здравните и службите за спешна помощ е ограничена, което допълнително подкопава готовността и реакцията.
Ниската обществена осведоменост за рисковете за здравето, свързани с жегата, отслабва превантивните действия. Уязвимите групи, особено в условия с ограничени ресурси, често нямат достъп до критични защити като охлаждане, хидратация или навременна медицинска помощ, което изостря тяхната уязвимост и излагане.
На този фон буди притеснение начинът, по който се третира ситуацията с горещите вълни на национално и общинско ниво.
Проблемът се подминава с мълчание от важни отговорни институции, а представители на други дори го отричат публично. Медиите дават трибуна и на “двете страни”, а за да бъде сформирано обществено мнение, което да работи в посока и действия по превенция, едва ли е необходимо излъчването на противоречиви сигнали.
Към днешна дата дейността по “разработване и поддържане в оперативен режим на специализирани системи за ранно предупреждение в случаи на природни бедствия от хидрометеорологичен произход” вкл. при горещо време е вменена изключително и само на Националния институт по метеорология и хидрология. А тя засяга и защита на здравето и живота на населението и е логично да се осъществява съвместно със здравните власти. Във Великобритания например предупрежденията за горещо време се издават от Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство (UKHSA) съвместно с Метеорологичната служба. UKHSA е изпълнителна агенция на Министерството на здравеопазването и социалните грижи във Великобритания.
На национално ниво здравният сектор следва да сътрудничи тясно с Министерството на околната среда и водите при изготвянето и прилагането на политики за защита на здравето на населението при горещо време.
На този етап на здравните власти е вменена водеща роля при контрола и превенцията на векторно-преносимите заболявания на фона на изменението на климата. Горещите вълни обаче, според повечето публикации в научната литература, всъщност вземат най-много жертви от всички природни бедствия, свързани с времето, поради което е наложително участието на здравните власти при изготвянето на всички политики за ограничение последиците от горещото време, както и при контрола за прилагането им.
Тазгодишният юни беше “особен” не само с по-горещото време, но и с липсата на валежи със стопанско значение. Почти за цялата страна е характерен майско-юнски максимум на валежите, когато се съчетава активността на атлантическите циклони и максимума на вътрешномасовите валежи. От началото на юни обаче тези валежи рязко прекъснаха, което е много необичайно явление. Освен на земеделието, този негативен факт ще се отрази и върху водните запаси и ще повиши пожароопасността, отново с пряко отражение върху здравето и благосъстоянието на хората.
Източник: Климатека
