46.4% от богатите в региона се насочват към инвестиции в енергия и околна среда, 44.6% – в технологии
Значителна част от богатството на Източна Европа и България се преориентира към бъдещето, като 46.4% от богатите инвестират в енергия и околна среда, а 44.6% – в технологии. Това става ясно от новото задълбочено проучване “Парите в движение: Как инвестират заможните хора в Централна и Източна Европа” на The Recursive.
Докладът, който е едно от най-мащабните изследвания на инвестиционните нагласи и предизвикателства пред частния капитал в региона, подчертава, че въпреки нарастващия интерес към иновации, остарелите законодателни и структурни системи продължават да възпрепятстват ефективното достигане на капитала до иновативни проекти. Проучването разкрива как се разпределя частното богатство, с какви пречки се сблъсква и какво е необходимо, за да може този капитал да остане и да работи за икономиката на Европа.
Докладът се базира на собствено количествено проучване и серия от интервюта с физически лица с нетно състояние над 1 милион евро в ликвидни активи, както и семейни офиси от България и ЦИЕ. Докладът анализира разпределението и източниците на частното богатство, ключовите тенденции в предпочитанията за инвестиции, както и съществените пречки пред достигането на този капитал до иновационната екосистема – включително остарели законодателни и структурни рамки.
Изследването е реализирано със съдействието на ROCA Investments и Vertik Group и в партньорство с Innotechnics, CEE Wealth Summit, FBN Bulgaria, FBN Hungary, Endeavor, VC Leaders, ROPEA, Bulgarian Angels Club, BVCA, BBCC, CVCA, 0100 Conferences, Money Motion и Growceanu.
Докладът предлага рядък поглед към движението на частния капитал в един от най-динамичните, но недостатъчно проучени региони в Европа – и очертава както водещите инвестиционни посоки, така и системните дефицити, които пречат на парите да работят за устойчивото развитие на региона.
Новият елит на ЦИЕ
Данните показват, че богатите в ЦИЕ бързо разширяват икономическото си влияние. В региона живеят близо 400 000 заможни хора, група с нарастваща роля за икономиката. Повечето от тях са първо поколение натрупали богатство – основно чрез предприемачество или ръководни позиции след прехода – и днес търсят по-структурирани и диверсифицирани възможности за управление на капитала си.
Въпреки това, индустрията по управление на богатството в региона все още прохожда. Само 5.4% от анкетираните са създали собствен семеен офис, а 12.5% използват хибриден подход – комбинирайки вътрешен контрол с външни мениджъри. Повечето обаче продължават да инвестират неформално – самостоятелно, чрез частни банкери или като лично хоби. Това ясно показва липсата на нужната институционализирана рамка за управление на богатство.
От фабрики към финтех
Една от ключовите тенденции, която се откроява в „Парите в движение”, е промяната в произхода на богатството. Докато в миналото най-често то идваше от индустриални заводи, строителство и недвижими имоти, днес технологичният сектор излиза на преден план. 26.8% от респондентите посочват технологиите като основен източник на състоянието си – срещу 12.5% за производството и 8.9% за имотите. Финансите и инвестициите допълват с 14.3%.
Тази промяна се отразява и в портфейлите им. Акциите (78.6%) и недвижимите имоти (71.4%) продължават да са водещи, но близо половината вече инвестират в частен капитал (46.4%), а 39.3% – в рисков капитал. Облигациите (44.6%) и депозитите (41.1%) също запазват сериозен дял, докато 35.7% инвестират в колекционерски активи, а 32.1% – в криптовалути.
Когато става въпрос за бъдещи инвестиции, енергията и устойчивостта водят (46.4%), следвани от технологии и дигитален бизнес (44.6%), финанси и инвестиции (37.5%), имоти (35.7%) и здравеопазване (30.4%). Тези резултати подчертават преориентацията към иновации, устойчивост и дългосрочна стойност.
Частният капитал се движи, но системата не го следва
Все повече семейни офиси в ЦИЕ започват да се насочват към по-сложни и по-дългосрочни инвестиции като частен и рисков капитал. 39.3% от анкетираните планират да увеличат експозицията си към частен капитал, а 17.9% – към рисков. Въпреки това, мнозина все още подхождат с предпазливост.
Андрей Чионка, главен изпълнителен директор на ROCA Investments, обяснява защо:
„Ако погледнем голяма част от пазара в Централна и Източна Европа – липсват ключови институционални инвеститори като пенсионните фондове. Законодателната рамка просто не отразява потенциала на частния капитал.”
Той призовава за съвместни действия между инвеститори, регулатори и пазарни участници, за да се създадат инструменти, които съчетават добра доходност с национални и регионални стратегически цели.
Какво спъва капитала в ЦИЕ?
С натрупването на ново богатство, нуждата от семейни офиси става все по-осезаема. В ЦИЕ тези структури често се създават с по-малко капитал от западноевропейските си аналози – понякога с под 50 милиона евро. Но когато ги има, те играят важна роля – особено за по-дълбоко участие в частни пазари и иновационни проекти. Докладът показва, че институционализираният капитал се държи по-различно от личните, фрагментирани инвестиции.
Въпреки високия интерес към алтернативни инвестиции, регионът се сблъсква с редица пречки – сложна регулация, пазарна фрагментация и слабо развита финансова инфраструктура. Подобряването на капиталовата интеграция в ЕС би могло да насочи значително повече ресурси към местни VC и PE фондове – и да задържи капитала в ЦИЕ, като го насочи към компании с потенциал за бърз растеж.
