Копривата може да бъде заместител на синтетичните влакна и памука, като в същото време може да намали въглеродния отпечатък в текстилната индустрия
Модата е отговорна за значителни количества въглеродни емисии, но има ли решение? Оказва се, че едно старо и добре познато растение може да се окаже ключът към по-зелена индустрия. Копривата, освен че е полезна за здравето, може да се превърне в устойчива алтернатива на памука и синтетичните влакна. Какви са нейните предимства и защо трябва да й дадем шанс?
Роман Рачков, агроном и специалист по тропично и субтропично земеделие, разглежда възможностите на копривата като устойчива алтернатива в текстилната индустрия и нейната роля в намаляването на емисиите на парникови газове. Рачков е част от авторския екип на „Климатека“. Той е председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита.
„Текстилната промишленост, особено производството на облекло, има значителен принос за глобалните емисии от парникови газове – всеки тон дрехи генерира приблизително около 26,2 тона еквивалент на въглероден диоксид. Въпреки множеството познати приложения на копривата, е малко известен факт, че тя може да се използва и в текстилната индустрия,“ обяснява за „Климатека“ Рачков.
Изследванията доказват, че съществуват високопродуктивни клонове на влакнеста коприва, които фиксират значително количество въглерод от надземна биомаса, като по този начин могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове.
Копривата е универсален материал и може да се смесва с други влакна, за да се получат различни смеси, освен това е с най-висока якост на опън, спрямо останалите естествени влакна. Копривата се отглежда в България и е сравнително лесна за култивиране, като за разлика от конопените влакна, няма правен проблем с отглеждането ѝ.
Въпреки че модата може да изглежда като страничен проблем, тя представлява значителен риск за нашата планета, освен ако не премине към по-устойчиви процеси. Проучване в Обединеното кралство от неправителствена организация за борба с климата – Wrap, показва, че всеки тон дрехи генерира приблизително 26,2 тона еквивалент на въглероден диоксид. Използването на позабравени естествени влакна с растителен произход сериозно може да намали въглеродния отпечатък в тази индустрия.
Мащабът на използване на естествени и устойчиви влакна се разшири през последните няколко години, преоткриха се стари и традиционни материали, които бяха пренебрегвани за сметка на памука или синтетичните влакна. Нарастващият фокус върху устойчивостта в модната индустрия, обърна вниманието към тези влакна и доказа, че те са отлично решение за намаляване обемите на употреба от памук и изкуствени материали, като полиестер или вискоза. Едно такова влакнодайно растение е известната ни коприва, местно за Европа и България тревисто многогодишно цъфтящо растение.
Копривата има способност за улавяне на въглерод
Въглеродът е съществен елемент в селскостопанското производство, където навлиза в цикъла на фермата от атмосфера чрез растителната фотосинтеза, фиксира се в почвата и излиза като продукция от различните селскостопански култури. Концептуално, включването на улавянето на въглерод в почвата и вегетативното му, надземно фиксиране (т.е. фотосинтеза) в рамките на агрохранителните системи има връзка с бъдещите въглеродни пазари и е от съществено значение за осигуряване на контрол на емисиите на парникови газове и използване на пълния им потенциал за участие в действия ни по климата.
Като част от естествения въглероден цикъл на сушата, въглеродният диоксид се поема от растенията и микроорганизмите, съхранява се в биомаса, мъртва дървесина и почви и в крайна сметка се освобождава обратно в атмосферата чрез дишане. Това е познатият ни от уроците по биология кръговрат на въглерода в природата.
„Поглътител на въглерод“ (carbon sink) е всеки процес, метод или обект, в който се извлича повече въглероден диоксид, отколкото се отделя в атмосферата. Тези поглътители се срещат в природата като компоненти на кръговрата на въглерода и са познати като естествени. Най-простият пример са растенията, които чрез фотосинтезата поглъщат въглероден диоксид от атмосферата.
Технически погледнато, цялото земеделие е въглеродно, при което въглеродния диоксид се прехвърля от атмосферата към растенията, които го стабилизират в почвата и го фиксират в надземна биомаса. За устойчивото селскостопанско производство неутрализирането на дейността в обработваемата земя може да намали въздействието на земеделието върху околната среда.
Защо копривата може да бъде добра алтернатива в текстилната индустрия?
Копривата е един от най-старите източници на растителни влакна, използвани от човечеството, но до голяма степен е изчезнал от търговска употреба през 20-ти век. Въпреки това копривата има много свойства, които водят до възраждане на интереса към употребата на добиваните от нея фибри през 21 век.
Всъщност хората използват влакната от коприва по този начин от около 2000 години, като най-ранните находки са от бронзовата епоха във Волдтофте, Дания. Има също доказателства за производство на тъкани от коприва от цяла Европа, включително Скандинавия, Полша и Германия, както и в Русия, Китай и Япония.
Използването на влакна от коприва за облекло намалява от 16-ти век насам, когато памучната промишленост започва да се разраства, тъй като е по-лесно и по-удобно за прибиране на реколтата. В Полша влакната от коприва са били използвани до 17-ти век, за да бъдат заменени с коприна, а в Шотландия влакната от коприва са били използвани до 19-ти век, където са били известни като Scotch Cloth. По време на Първата световна война има кратко възраждане на влакната от коприва в Германия, където са използвани за изработване на униформи за войската, поради недостига на памук по онова време.
Днес употребата на влакна от коприва отново се увеличава, като необходимостта от устойчиви, естествени влакна става все по-остра. Копривата е биоразградима, което я прави препоръчителна пред изкуствените влакна като найлон, акрил и полиестер. Тя също така е по-малко ресурсоемка за обработка от памука, така че е по-благоприятна за екологичното състояние на планетата.
Източник: Климатека
