Честваме паметта на свети Йоан Предтеча и Кръстител
Българската православна църква отбелязва на 7 януари Ивановден, когато се чества паметта на свети Йоан – последният старозаветен пророк, кръстителят на Исус.
Свети Йоан е човекът, удостоен с най-високата оценка от Иисус Христос: “Между родените от жени не се е явил по-голям от Йоан Кръстител”.
Той е роден шест месеца преди Иисус.
Родителите му са свещеник Захария и Елисавета. Посветил се от дете в служба на Бог, той се подвизавал като отшелник в пустинята, а когато навършил 30 години по Божие указание започнал да проповядва сред еврейския народ покаяние и да кръщава във водите на река Йордан идващите при него, припомня БТА.
Хората при кръщението осъзнавали и изповядвали своите грехове. Питали Йоан какво да правят, а той им отговарял: “Който има две дрехи, нека даде на оня, който няма; и който има храна, нека прави същото”. А митарите, събирачи на данъци и налози, простичко съветвал: “Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено”. И на войниците, които в мирно време имали полицейски задачи, препоръчвал: “Никого не притеснявайте, не клеветете и се задоволявайте с вашите заплати”. А понеже народът се питал дали този свят човек и пламенен проповедник не е Христос (т.е. Месия, Помазаникът), Йоан скромно отговарял: “Не съм аз Христос. Аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата. Той ще ви кръсти с Дух Свети и с огън”.
Кръстителят не пропускал да посочи грешките и на цар Ирод Антипа. Затова бил заловен и хвърлен в тъмница.
Царят се боял да го убие, защото народът много го почитал. Но при сгоден случай той наредил да отсекат главата му. Така завършил земния си път последният от пророците, които предричали идването на Спасителя Христос. Това печално събитие спомняме на 29 септември, а днес почитаме Кръстителя, защото на вчерашния ден, Богоявление, е извършил кръщението на Иисус Христос. Затова днес е основният празник в чест на свети Йоан Кръстител, наречен от народа Ивановден.
В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на водата, осветената предишния ден (Богоявление, или Йордановден).
Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството.
Още в ранни зори в къщата се донася прясна вода, пълнят се големи съдове и в тях се измиват децата, за да бъдат здрави. Светецът се смята и за покровител на кумството, ето защо се ходи на гости у кумовете. Кумците носят почерпка, която включва месо, вино и хляб, най-често кравай.
На Ивановден за последно ходят новогодишните маскарадни дружини. В някои региони на България коледарите ритуално отвеждат водача на групата на уличната чешма и го изкъпват. Кукерите пък играят своите последни игри, с които гонят злите сили и по този начин донасят здраве и берекет през новата година.
Трапезата на Ивановден вече не е постна. Задължително се поднася свинско месо със зеле и варено жито, но присъстват също кървавица, ошав, луканка и фасул. По последните данни от Националния статистически институт (НСИ) на Ивановден имен ден празнуват близо 330 000 българи, съобщи bTV.
