Как мелотрията може да предизвика интереса на българските фермери

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
7 Минути

Мелотрията идва от Централна Америка, където расте като агресивен плевел, но тук може да допринесе за биоразнообразието

За да се справят с предизвикателствата, породени от изменението на климата, и да осигурят доставките на храна, дребните земеделци и домашни производители трябва да възприемат устойчиви и адаптивни практики. Една от тези практики е да разширят разнообразието от култури, като включат нови сортове, които са устойчиви на високи температури и суши.

Има многобройни култури, които могат да се отглеждат в България и съчетават устойчивост с кулинарна привлекателност. Някои ще бъдат издръжливи навън, други може да са нежни и да се нуждаят от защита, но е време да разширим хоризонтите си. Една такава култура е и Африканската краставица, позната още като мелотрия и мини диня, обясни за „Климатека“ агрономът Роман Рачков.

Защо българските фермери биха могли да се обърнат към мелотрията?

Една от основните причини поради която мелотрията е интересна за фермерите в България е, че те търсят алтернативни култури на традиционните видове, отглеждани за консумация. Въпреки че отглеждането на икономически важни видове от сем. Тиквови е добре познато у нас, увеличаването на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми не е основна област на фокус в тези конвенционални системи за отглеждане.

Добавянето на мелотрия в традиционните системи за отглеждане може да увеличи биологичното разнообразие по повече от един начин. На първо място може да увеличи разнообразието от култури, произведени в земеделските парцели, но също така да осигури местообитание за полезни насекоми, микроорганизми и гръбначни животни.

Колкото повече климатът е непостоянен, толкова повече агрономи и фермери ще трябва да изследват алтернативни култури, които могат да се окажат по-подходящи за променящата се среда. Заплахата от изменението на климата затруднява отглеждането на традиционни култури по познатите досега начини. 21-ви век ще бъде време на предизвикателство за хората, ако продължим сегашната си селскостопанска практика.

Какво представлява мелотрията или мини динята?

Не е съвпадение, че растението често е наричано мини диня. Неговите малки плодове, които са не повече от 3 см дълги и 2 см широки, имат много подобен цвят: тъмнозелени ивици минават по светлозелен фон. Ако откъснете плода и го покажете отделно от растението, това наистина е мини-диня. А мелотрията расте и под формата на дълга, стелеща се лиана, която много напомня на тази на динята.

Въпреки това, ако опитате плода, той напомня този на краставицата. И в надлъжен разрез има две половини, подобни на половинките на краставица. И миризмата е много подобна. Само белите семки приличат по формата си на тези от динята. Поради това сходство растението има много популярни имена: „мексиканска миниатюрна диня“, „миша диня“, „мексиканска кисела краставица“, „африканска краставица“, „краставица колибри“, както и „кукамелон“ „ пепкин“ и „миши пъпеш“.

Въпреки факта, че Melothria scabra не е нито диня, нито краставица, тя все пак има нещо общо с тези култури – принадлежи към семейството на тиквите. Мелотрията има отделен род – Melothria, който включва около 166 вида, повечето от които не са годни за консумация. Melothria scabra е родом от Централна Америка.

Там расте като доста агресивен плевел.

Разстилайки се по земята и катерейки се върху подпори, лианата е способна да подтисне другите култури. Благодарение на топлия климат там, тя е многогодишно растение и се размножава не само чрез семена, но и чрез грудки.

Листата на растението са космати, триъгълни, трисегментирани, с остри краища на сегментите. Растението дава както мъжки, така и женски цветове. В същото време те са лесни за разграничаване: първите са подредени един по един и цъфтят по-рано, вторите са събрани по няколко и цъфтят по-късно. Формата на цветовете е фуниевидна и са жълти на цвят. Стъблата се развиват бързо, като през сезона достигат до повече от 3 м. На корените на растението се образуват доста големи грудки, тежащи до 400 гр., подобни на сладки картофи. По този начин добивът на храст е до 6 кг „краставици“ и около 6 кг грудки.

Какви са ползите и приложенията й?

Мелотрията е пренесена в Европа съвсем наскоро – през 1987 г. Поради своя размер, вкусови характеристики и поради факта, че плодовете имат вкус на краставица, те могат да се използват за приготвяне на салати, туршии, като украса за различни ястия и в „ролца“, както и различни здравословни диетични ястия.

Кожата придава киселинност на плодовете и колкото по-стар е плодът, толкова е по-кисел. Въпреки това, поради техния размер, „мини-краставиците“ не се белят, но трябва да се берат преди да се образуват семената. За консервиране също е по-добре да използвате „млади краставици“, тъй като дебелата кожа на зрялата мелотрия разваля вкуса. Клубените на културата с течение на времето губят хранителна стойност и затова обикновено се консумират веднага след прибиране на реколтата.

Включването на мелотрия в диетата има тонизиращо, противовъзпалително и имуностимулиращо действие.

Плодовете на мелотрията съдържат много фибри и са богати на протеини, мазнини и въглехидрати, но също така съдържат минерали като магнезий, желязо, калий, калций, фосфор и натрий. Освен това африканските краставици съдържат витамини В9 и С. В същото време калоричното съдържание на един плод е много ниско, само 15 kcal, съответно помага за поддържане на здравословно теглото, като предизвиква усещане за ситост и помага при отслабване.

Редовната консумация на плодовете му има положителен ефект върху сърдечно-съдовата система (възстановява кръвното налягане), премахва излишния жлъчен сок от тялото и намалява нивата на холестерола.

Хората с повишена киселинност на стомашния сок, стомашна язва или гастрит трябва обаче да внимават при консумацията на мелотрия, като трябва да избягват напълно или поне да ограничат употребата на пресните плодове.

Източник: climateka.bg

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама