България може да стане лидер в производството в региона, смятат участници в кръгла маса за бъдещето на храните
290 трилиона долара до 2035 г ще стигнат инвестициите в алтернативни протеини, стана ясно от Марияна Хамънова, изпълнителен директор на Клийнтех България – официален представител за България на EIT Food към Европейския институт за иновации и технологии по време на кръгла маса „Бъдещето на храните – готови ли сме?“. Според нея инвестициите в подобни проекти в САЩ се увеличават, като хората все по-често обръщат внимание на новите протеини, доверявайки се на големи компании. Тя посочи, че подобни протеини първо ще влязат в ежедневието ни чрез храните за домашни любимци и животни, и чак след това ще могат да се обсъждат като храна за хората. Независимо от консерватизма си, в Европа вече е написана Стратегия за алтернативните протеини, с която се цели търсене на път към по-устойчиви произведени храни. Сред най-атрактивните алтернативни протеини са тези от водорасли, протеините от насекоми, алтернативното месо и др.
Ползите от внедряването на различните протеини са няколко, като сред тях основни са три: диверсификацията на производството на протеини, иновациите, които носят нови умения и създават работни места, както и ползите за здравето, уточни Хамънова. Новите протеини стават все по-актуални и заради преразглеждането на начина на отглеждане на животните и екологичния отпечатък, който оставят те в природата, както и появата на все повече заболявания по добитъка, които създават големи трудности в осигуряването на чиста храна.
Климатичните проблеми са едни от основните задачи, с които трябва да се съобразяваме във връзка с производството на храна, бе мнението и на доц. Мариана Тодорова, футуролог от Института по философия и социология на БАН. Според нея най-вероятно е обществото ни да стигне до генномодифицираните храни в бъдеще предвид увеличаването на населението и трудностите при изхранването му.
По мнението на Кремена Дервенкова, председател на Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България пък България може да се превърне в основен играч в региона за производство на протеини от насекоми, стига процесът да се регулира законодателно. Според нея алтернативните и нишови производства, които имат в основата си иновации, са пътят на България в тази област, допълни още тя по време на кръглата маса.
