Според него наличието на заден двор за отглеждане на прасета силно застрашава промишленото свиневъдство
„Регистрирането на болестта Африканска чума по свинете (АЧС) в Германия, а и КОВИД кризата се отразиха неблагоприятно на цените на свинското месо у нас”, каза в интервю за предаването „Агрозона” по радио Фокус д-р Румен Караманов от бизнесгрупа „Аякс”. „В Германия имаше заложени обеми на животни, които бяха предназначени за трети страни, като Китай, но след регистриране на заболяването АЧС Германия беше затворена и този обем трябваше по някакъв начин да се реализира. Това силно срина цените на пазара на територията на целия ЕС. България също е потърпевша от тази ситуация и цените много силно се редуцираха – горе-долу с 1 лев на живо тегло от това, което беше преди няколко месеца”, допълни той. Д-р Караманов сподели, че заради навлизането на КОВИД в големите кланици в Белгия, Германия пък се е наложило затварянето им, което допълнително е затруднило реализирането на животните и цените са поели надолу.
Според д-р Румен Караманов около Коледа се очаква да се засили търсенето на свинско месо и цената не би трябвало да върви нагоре, а да се редуцира. Той допълни, че цените не се определят у нас и то от производителите на живи животни, а от европейския пазар. Българското производство обаче не може да заводоли търсенето на месо у нас, а само 30-40% от него.
Обстановката с АЧС в страната не е много променена спрямо края на 2019 г, комментира още експертът. „Няма засегнати промишлени свинекоплекси, както се случи в началото на 2020 г. Това най-вече се дължи на добрата биосигурност, която всички индустриални свинеферми направиха за превенция срещу заболяването АЧС. Иначе по отношение на разпространение на вируса на територията на България, то има го и е публична тайна, че дивата популация свине много рязко се редуцира и в момента има оплаквания и от ловни дружинки, че няма изобщо дива свиня.”, допълни още д-р Караманов.
Според него наличието на заден двор за отглеждане на прасета силно застрашава промишленото свиневъдство. „Нямам нищо против наличието на прасета в задния двор, но поради създалата се вече ситуация с АЧС това създава предпоставки за поддръжане на вируса на територията на страната, което е заплаха за промишления сектор. Има два ангажимента – единият е на бизнеса, който се занимава със свиневъдство. Техните задължения са да направят всичко възмможно срещу навлизането на вируса на територията на тези ферми, да изградят необходимите по отношение на биосигурността системи. Другият е ангажимент на държавата. Тя трябва да предпази разпространението на вируса на територията на страната и да не може да влезе на територията на промишления сектор”, каза още д-р Румен Караманов.
„Към момента обаче държавата не изпълнява ангажиментите си по отношение на предпазване на разпространението на територията на страната. Не е нормално да се дава възможност за регисриране на т.нар. лични стопанства без да отговарят на изискванията за биосигурност, а след това да се пишат предписания, които да се изпълняват, а дали ще се изпълнят или не!?”. Според Караманов другият проблем е упражняването на контрол по отношение на изпълнението н тези предписания. „БАБХ няма този капацитет от ветеринарни лекари, които да упражняват контрола върху изпълението на тези ангажименти. Те не са само на БАБХ, тук антажимент има и местната власт. Има ли някои кмет, който да е упражнил контрол върху животните, които се гледат на територията на населеното място, което той управлява. Тоза застрашава свиневъдството у нас и към момента няма интерес за увеличаване на обемите му”, допълни още д-р Румен Караманов.
