Защо фиданките са в лошо състояние
Овощната градина е радост и гордост на стопанина. Какво може да бъде по-хубаво от момента, когато се разхождате сред дърветата, късате плод, изтривате го в дрехата си и отхапвате от него с наслада. Но градината е и отговорност. Пред дърветата, които отглеждате в двора си. И те, като членовете на семейството ви, трябва да се хранят, да се поят, защитават, лекуват… Дърветата, както и хората, боледуват. И за това има много причини. Днес ще разгледате 6 основни от тях.
Причина 1: механични повреди
Механичните повреди биват физическо нарушаване на целостта на растенията. Най-често това бива причинено от счупване на клони, напукване на кората, раздиране на листата. Предизвикват ги различни причини: атмосферни явления, животни, самият човек. Сред най-опасните са обилния снеговалеж и обледеняване на клони и ствол, градът, кото нанася рани на листата и оставя следи в плодовете, невнимателната обработка от страна на човека и др. Всички повреди по стволовете, клоните, листата, цветовете и плодовете стават врата, през която могат да проникват инфекции и вредни микроорганизми.
Причина 2: термични увреждания
Термичните увреждания възникват в резултат на действието на ниски или високи температури. От мраз може да се повреди кората, камбият и дървесината на клоните. При рязко падане на температурата в началото на зимата, когато все още няма качествена снежна покривка, може да пострадат дори корените. Най-тежко за плодното дръвче е измръзването на дървесината на ствола и скелетните клони, което завинаги нарушава взаимовръзката коренова система – листа.
Слънцето в комбинация с мраз също е опасно явление. В мразовитите дни при слънце кората се нагрява, което предизвиква пробуждане на камбия и начало на сокодвижеието. През нощта температурата рязко се понижава и пробудилите се клетки загиват. При това кората се напуква и дървесината може да се увреди. Така страдат и цветните пъпки.
Пролетните студове също са много разпространена причина за увреждания. При температура минус 2-4 градуса се повреждат пъпките и цветовете, а при температури до минус 1 градуса могат да загинат завръзите, покосени от повратните температурни амплитуди. Пострадалите пъпки и цветове загиват и окапват, а ако продължат да растат, то плодовете са уродливи и некачествени.
Летните горещини също са тежък период за дърветата. При високи температури могат да се получат изгаряния.
Причина 3: недостатък или излишък на влага
Известно е, че тъканите на плодните култури 70-80% се състоят от вода, а в плодовете съдържанието е още по-високо. Затова водата се явява едва ли не най-главното условие за живот в градината. Основен източник на вода за плодните дръвчета служи почвената влага. Известно е, че оптималната влажност на почвата за градинските култури се явява 65-80%. Ако този показател е снижен, а няма и поливане, дърветата изпитват дефицит на влага. Недостатъкът на вода в горещините през лятото води до преждевременно стареене на листата и цялото дърво, рязко се съкращава продуктивният период. По тази причина дърветата не плододават редовно, встъпват в зимата неподготвени и често биват повреждани от мразовете.
Но излишъкът на почвена влага също не е полезен за градината. Заради преовлажняване кислородът от почвата се измества, а въглеродният двуокис се натрупва. Кореновата система започва да работи трудно и може да загине. При това растението става неустойчиво на краста, брашнеста мана и други гъбични заболявания.
Растенията в градината се нуждаят от постоянно овлажняване, но не и от мокра пръст, затова за тях не е подходящо разполагането им в низинни участъци с постоянна опасност от заливане. Нивото на подпочвените води не трябва да се намира над критичното ниво, което е различно за различните видове дървета. При ябълката това е 1,5 м, за крушата 1,8-2 м, за черешата това ниво е 2-2,1 м, за сливите -1-1,2 м, а за ягодоплодните храсти – 1 м.
Причина 4: заразяване с паразити
Това е една от най-честите причини за болести в овощната градина. Паразитите проникват в организма на дървото или храста чрез повредените тъкани или слабите места. Заболяванията на дърветата се предизвикват основно от 3 групи паразити:
Фитопатогенни гъби, които представляват низши растения без хлорофил, които заразяват през рани във вътрешността на дървото. Спорите прорастват и се внедряват в тъканта и така дървото заболява.
Бактериите са втората група причинители на болести, които биват едноклетъчни организми, които се хранят с готови органични вещества. Заразяването става през устицата на листата и повредите по дървото.
Вирусите биват микроскопични организми, които нямат клетъчен строеж. По размер са по-дребни от микробите. Попадат в дървото чрез преносители-насекоми – цикадки, листни въшки, които изпускат сок от болни растения.
Причинителите на болести забавят растежа и развитието на дървото, угнетяват жизнената му дейност, нарушават работата на органите му, затормозяват обмяната на веществата и процеса на образуване на органични вещества. В резултат на това реколтата значително намалява. Някои болести могат да предизвикат и бързо загиване на дървото. Болестите, които могат да бъдат предизвикани от гъби, бактерии и вируси биват некрози, различни видове рак, брашнеста мана, ръжда, мумификация, краста, петна, инфекциозни деформации, хлороза, мозайка и др.
Причина 5: поразяване от вредители
Вредителите са една от масовите причини за болести по дърветата. Органите на плодните фиданки са любима храна на различни вредители: насекоми, червеи, членестоноги, паякообразни и ракообразни. Вредителите нанасят щети на всички органи – корени, филизи, листа, пъпки, цветове и плодове, угнетявайки плодните дръвчета, предизвиквайки забавяне на растежа и дори пълна гибел.
Вредите от вредителите се забелязват не само в същата година, когато се случва нападението. Като правило, реколтата на следващата година също може да се окаже под заплаха. Вредителите съществено понижават зимоустойчивостта на дърветата, както и издръжливостта им на различни заболявания. Сред най-опасните са листните въшки и акарите, различните видове молци, ябълковият цветопробивач, листозавивачките и др.
Причина 6: нарушения в режима на хранене
Растенията растат стабилно и плододават само в случай, ако в тяхното хранене се съдържат необходимите им елементи в нужните съотношения. Дефицитът или излишъкът на хранителни вещества води до стопиране на развитието. Дефицитът може да бъде резултат от нарушено движение на хранителни вещества в растенията заради повредени тъкани на ствола и клоните; от ограничено усвояване на хранителните вещества заради генетични особености на растенията; недостатък или излишък на вода в почвата; частично измръзване на корените; повреди наа корените от гризачи; прекалено ниска или висока температура както на почвата, така и на въздуха; липса на нужния елемент в почвата; повишено или понижено ниво на рН.
Ако в почвата липсва азот, то растенията регират като задържат растежа си и листата стават бледозелени и дребни. Липсва ли фосфор, листата на семковите видове стават по-тесни, дръжките и жилките от обратната страна на петурите почервеняват, младите филизи стават червено-кафяви, а листата на ягодоплодните храсти се боядисват във виолетово.
Недостъкът на калий се изразяват в слаба хлороза между жилките на листата. Не петурите на семковите видове се образува жълто-кафеникава линия, която прилича на изгаряне. При остър калиев глад листата на ябълката покафеняват, а на крушата – почерняват.
Няма ли бор, плодовете на ябълката не се задържат на дървото, тъканите им стават корковидни. Листата стават дребни, а филизите са много и слаби.
Недостига ли мед, на листата на дърветата се образуват кафеникави петна, на върховете на филизите те покафеняват по края, деформират се и окапват.
Обратното, излишъкът на минерални торове обикновено се крие в човешкия фактор, тъй като най-често именно човек греши при торенето.
Има ли много азот, растежът на дърветата е необичайно активен, листата са едри, тъмнозелени, при това цъфтежът и плододаването са слаби, а плодовете започват да окапват рано и не се съхраняват добре. Дърветата стават лесна плячка на болести и паразити, а може да се развие и хлороза.
Ако фосфорът е в прекомерни количества, желязото и цинкът стават неусвояеми за растенията. В резултат на това се провокира развитието на хлороза и се усилва розетъчността на ябълката.
